Определение № 1008 от 15.12.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 774/2023
- Вид
- Определение № 1008
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 16.01.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1008 гр. Перник, 15.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500774 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Й. К. В., чрез пълномощника и адвокат С. И., със съдебен адрес: *** против Определение от 13.07.2023 г. по гражданско дело № 435/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е допълнено Решение № 33/15.03.2023 г., в частта за разноските, като е осъдена Й. К. В., ЕГН ********** от *** да заплати на Н. Д. Н., ЕГН ********** и Е. А. С. – Н., ЕГН **********, двамата от *** сумата от 800 лв. – направени разноски по делото.
Изложени са съображения за недопустимост на обжалваното определение. Посочено е, че молбата за допълване на решението е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, че страната, поскала допълването не е представила списък по чл. 80 от ГПК, че допълване на решението е допустимо само когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане, представляващо част от спорния предмет по делото. Искането към въззивния съд е да отмени определението на Районен съд – Радомир и да остави без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба - Н. Д. Н. и Е. А. С., чрез пълномощника им адвокат Б. Б., са подали писмен отговор. Оспорили са доводите на частния жалбоподател, като неоснователни. Аргументирали са правилност на обжалваното определение. Искането към въззивния съд е да го потвърди.
Окръжен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:
1
Частната жалба е подадена в указания от съда срок, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба на недвижими имот от Й. К. В. срещу Н. Д. Н., Е. А. С. – Н., Н. К. А., Т. К. В. и В. А. И..
Ответниците, с изключение на Т. В., са представлявани от адвокат Б. Б.. С отговора са представили пълномощно, подписано от всички и договор за правна защита и съдействие, подписан от Н. Д. Н.. В договора е отразено, че същият е заплатил в брой цялото уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. С отговора е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
С решение № 33/15.03.2023 г. по гражданско дело 435/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен. Съдът не се е произнесъл по искането на ответниците за присъждане на разноски.
Препис от решението е връчен на страните, както следва: на Й. В. на 20.04.2023 г., на Т. В. на 21.03.2023 г. и на всички останали ответници чрез адвокат Б. – 21.03.2023 г.
С молба, подадена на 09.05.2023 г. адвокат Б., като пълномощник на Н. Н. и Е. С. – Н. е пискала допълване на решението, в частта за разноските.
С обжалването определение Районен съд – Радомир е уважил молбата. Приел е за неоснователни доводите на насрещната страна за недопустимостта и, наведени в отговора.
При така приетите фактически констатации, от правна страна въззивният съд намира следното:
Обжалваното определение е недопустимо.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските.
Нормата предвижда две хипотези, представляващи отклонение от правилото на чл. 246 от ГПК - съдът постановил решението може да го допълни в частта за разноските, ако не се е произнесъл по исканията на страните или – да го измени, в частта за разноските, ако ги е определил неправилно. В първия случай за допустимостта на произнасянето не е от значение дали страната, поскала допълването е представила списък по чл. 80 от ГПК, а във втория – наличието на такъв е условие за допустимост на същото. В изложения смисъл са т.
8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК.
Районен съд – Радомир е сезиран за допълване на решението в частта за разноските, тъй като не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждането им.
Затова производството е по реда на чл. 248, в хипотезата на ал. 1, пр. 1-во от ГПК, а не по реда на чл. 250 от ГПК, както счита частния жалбоподател. По тази причина аргументите на 2 същия за неприложимост на чл. 250 от ГПК са неотносими. Неоснователни са оплакванията му за недопустимост, поради непредставяне на списък по чл. 80 от ГПК, тъй като искането е за допълване, а не за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.
Независимо от горното, обаче обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран за постановяването му след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Същият е двуседмичен и доколкото решението е обжалваемо, тече от датата на връчването му на страните/в този смисъл т. 14 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК /. Страните, сезирали съда с молба за произнасяне по чл. 248 от ГПК, са получили препис от решението, чрез пълномощника си на 21.03.2021 г.
Срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 04.04.2023 г. /вторник, работен ден/. Молбата е подадена на 09.05.2023 г. – след изтичането му. Срокът е преклузивен и за спазването му съдът е длъжен да следи служебно. Пропускането му, преклудира правото на страната да сезира надлежно съда за произнасяне по чл. 248 от ГПК и е процесуална пречка за развитие на производството.
Като се е произнесъл по молбата, подадена след преклузивния срок за това, Районен съд – Радомир е постановил недопустим съдебен акт. Затова обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а молбата за изменение на разноските – оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение от 13.07.2023 г. по гражданско дело № 435/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. 2177/09.05.2023 г. от Н. Д. Н., ЕГН ********** и Е. А. С. – Н., ЕГН **********, двамата от *** за допълване в частта му за разноските на Решение № 33/15.03.2023 г., постановено по гражданско дело № 435/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3