Решение № 13415 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13415 гр. С. 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110145893 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез адв. Д. Г. П., АК – С. със съдебен адрес в .. против Г. В. К., ЕГН **********, с адрес ...

Твърди се в исковата молба, че на 07.12.2017г. между Т. Д. Д. като кредитор и Г. В. К. като длъжник е сключено споразумение за уреждане на финансови отношения във връзка и по повод на договор за банков кредит № TR6220185 от 03.05.2011 г., сключен с ..., по който договор кредитополучател е ответникът, а поръчител – ищецът по делото. Със споразумението Г. В. К. изрично е признал за установено, че дължи на Т. Д. Д. сума в размер на 8 358,65 (осем хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща главница, която Т. Д. е платил като поръчител на Г. К. поради несвоевременно погасяване на кредита и сумата от 1 334,07 (хиляда триста тридесет и четири лева и нула стотинки) лева - лихва, изчислена по падежи на всяка една вноска по кредита, направена от поръчителя Т. Д.. Г. К. се е задължил да заплати дължимите суми в срок до 24-ри месеца, считано от датата на сключване на споразумението. Страните са уговорили, че в случай на пълно изплащане на главницата в посочения в споразумението срок от 24-ри месеца, еднократно или на части, кредиторът ще опрости задължението за лихва. С изтичане на 24-ри месечния срок, задължението както главницата, така и лихвата не е погасено.

С горните факти и съображения, ищецът обуславя правни си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника Г. К. да му заплати сума в общ размер 9 692,72 (девет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), от която главница в размер на 8 358,65 лева и лихва, изчислена по падежи на всяка една вноска по банковия кредит до датата на сключване на споразумението в размер на 1 334,07 лева.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание Т. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения 1 иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор, с който да изрази становище по предявените искове и/или да ангажира доказателства.

Ответникът не се явява и не изпраща представител и в откритото съдебно заседание.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ищеца да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 25.04.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 66718 от 30.05.2023 г. и с определение № 12791 от 24.03.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявените от Т. Д. осъдителни искове, чийто предмет е вземането за заплащане на парична сума, която ищецът е заплатил на . в изпълнение на задължение на ответника и на обезщетение за забава, са допустими и вероятно основателни с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенциите са допустими – изхождат от активно процесуално легитимирано физическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че Г. К. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 8 358,65 лв. – главница в срок до 07.12.2019 г. и мораторна лихва в размер на 1 334,07 лв. Представеното с исковата молба споразумение от 07.12.2017 г. установява както размера на задълженията, така и техния падеж. По тези съображения, съдът приема, че приложените към исковата молба писмени доказателства установяват съществуването на задължението на ответника. Горното мотивира съда да приеме, че предявения искове с правно основание чл. 365 вр. чл. 79 от ЗЗД е вероятно основателен.

Вероятната основателност на главния иск обуславя извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, имаща за предмет обезщетение за забавено изпълнение.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на Т. Д. трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в обезпечителното производство разноски за заплащане на държавни такси, такси, дължими на съдебния изпълнител и адвокатски хонорари в общ размер на 1 517,71 лв. (хиляда петстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки).

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН **********, с адрес .. да заплати на Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в .. сумата от 9 692,72 (девет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), дължима въз основа на споразумение за уреждане на финансови отношения от 07.12.2017 г., от която главница в размер на 8 358,65 лева (осем хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) и лихва, изчислена по падежи на всяка една вноска по банковия кредит до датата на сключване на споразумението в размер на 1 334,07 лева (хиляда триста тридесет и четири лева и седем стотинки), както и сумата от 1 517,71 лв. (хиляда петстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) – разноски за адвокатски хонорари и такси, направени в настоящето исково производство и в производствата по допускане и налагане на обезпечение по реда на чл. 390 от ГПК

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3