Решение № 233 от 11.12.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 908/2024
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 11.12.2024
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Мартин Димитров Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 66 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.66а · Закон за данък върху добавената стойност
- § 15д ал.1 т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.61 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. гр. Хасково, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20245640200908 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 790314-F771537/30.09.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение по чл.27 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 и на осн. чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Аладин Фуудс“ ООД - гр.София е *********************
Недоволен от така наложеното адм. наказание е останал представляващия дружеството- жалбоподател, поради което го обжалва в срок. Счита НП за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и излага подробни доводи в такава насока. Поддържа, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение и описаното в АУАН и НП такова е несъставомерно. Фактическите констатации на приходните органи били неверни и неправилни. Твърди, че стопанисвания от него и проверен от приходните органи обект осъществява ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС, поради което приложимата ставка на косвения данък била именно тази от 9%, а оттам – извършваните продажби в обекта били правилно отразявани в група „Г“ по чл. 27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. В писмена защита по делото доразвива доводите си за допуснати процесуални нарушения в административно-наказателното производство и за неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител. За тях се явява упълномощената по делото адв. Л. Б. която 1 поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Искат да се отмени изцяло НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да се приеме, че са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Претендират присъждане на разноски на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган – Началник Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез упълномощения процесуален представител юрк. К. оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно. Същото следвало да се потвърди. Претендират юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.202г, във връзка със спазване на данъчното законодателство, свид. Т.
В. В. – инспектор по приходите и свид. Г. С. Н. – ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършили служебна проверка на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Хасково, бул. „Съединение“ № 44, разположен в магазин „Кауфланд“ – Хасково и стопанисван от дружеството-жалбоподател "Аладин Фуудс" ЕООД, ЕИК: 204785917. В същото се предлагали за продажба приготвяни на място дюнери, пиле на грил, панирано пиле, фалафел, бургери, пица, както и безалкохолни напитки, извършвало се обслужване от топлата витрина на заведението.
Преди проверяващите да се легитимират като органи по приходите, Свид. В. извършил контролна покупка на 1 бр. пилешки дюнер „Classic меню“ и 1 бр. Hard Бургер меню в посочения обект, за което заплатил в брой сумата от 19.80 лв.
За направената покупка му бил издаден фискален касов бон от монтирано и функциониращо в обекта фискално устройство Datecs FP-2000 с ИН на ФУ DT793575 и ИН на фискална памет 02929499 с рег. № 4650988/20.07.2023г.
Проверяващите установили, че в издадения фискален бон продажбите били отразени в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагали с 9% ДДС. В хода на проверката допълнително бил отпечатан съкратен отчет от фискалната памет на ФУ в обекта, обхващащ периода 01.01.2024г. – 30.05.2024г. от който установили, че имало извършени продажби, отразени в група „Г“ на стойност 649 040,68 лева.
В хода на проверката проверяващите достигнали до извод, че обектът представлява заведение за бързо хранене на самообслужване, без издадено удостоверение за категоризация на обект, че в него не се предоставят услуги като сервиране, подреждане, обслужване, не се предоставят ресторантьорска или кетъринг услуга и същият не разполага със собствен санитарен възел, поради което счели, че извършваните в него продажби не попадат в приложното поле на чл.66а от ЗДДС и следвало да бъдат отразявани в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, а не както били отразявани в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.
2
Предвид горните констатации, свид. Т. В. приел, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите и с това е извършил нарушение по чл.
27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
За така извършената на 31.05.2024г. проверка бил съставен Протокол серия АА № 0154540 от свид. В. и свид. Н., в който били отразени обстоятелствата по проверката и направените констатации по време на същата.
За горните констатации и предвид достигнатия извод за извършено административно нарушение, на 05.06.2024г. свид. Т. В. В. съставил на дружеството жалбоподател АУАН cep. AN № F771537, в присъствието на един свидетел и упълномощено от жалбоподателя лице - Б.А.Б, който на мястото за възражения в АУАН вписал: „имам възражения, които ще бъдат приложени в законоустановения срок“.
Актът бил връчен на жалбоподателя чрез упълномощеното лице на 05.06.2024г., видно от отбелязването в инкорпорираната в АУАН разписка.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН от жалбоподателя било депозирано Възражение, заведено с вх. № ОД-2-228/12.06.2024г.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление.
При издаване на наказателното постановление, АНО възприел изцяло описаната в АУАН фактическата обстановка и на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС наложил процесното административно наказание.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от приобщените писмени доказателства и от разпита на св. Т. В. В. и св. Г. С. Н., а така също се подкрепя и от разпита на посочените от жалбоподателя свид. И. Й. И. и свид. С. В. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
На основание чл.118, ал.4 ЗДДС, е издадена от МФ Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към 3 лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в която са уредени редът и начинът за издаване на фискални касови бележки.
По силата на нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 26 ал. 1 т.7 от същата Наредба, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
Според чл. 27 ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: т.2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; т.3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива.
Съответните данъчни ставки са уредени в Част пета от ЗДДС - Глава шеста „Данъчни ставки“.
Така, според разпоредбата на чл. 66 ал.1 от ЗДДС, стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Намалената ставка на данъка е регламентирана в чл. 66а. (*) (Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., изм., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) от ЗДДС, според която ставката на данъка е 9 на сто.
Съгласно § 15д ал.1 т.2 от ДР на ЗДДС (в сила от 1.01.2024 г.) Ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително;
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в 4 сила от 1.01.2024 г.) извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1
Следователно - деянието, за което е наложена административното нарушение, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, същият е съставен в присъствието на един свидетел и в присъствие на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице.
АУАН е връчен на жалбоподателя, който е запознат със съдържанието му и му е била предоставена възможност за възражение, от която същият се е възползвал.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП съдът не констатира формални нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Налице е и коректно посочване на датата на нарушението, която в случая е датата на извършената от контролните органи проверка на 31.05.2024г.