Решение № 493 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която оспорва решение № 1 730 от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4 738/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, в частта в която съдът е осъдил ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати на А. И. Р. сумата от 26 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на дясната раменна става и големия пръст на десния крак, настъпили при ПТП на 30.12.22 г. в гр. София ул. „Асенова крепост“, виновно причинено от Д. М. Ц. при управление на л. а. „Фиат 500“ с per. № ***, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане и е осъдил ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски от общо 1 640 лв., а на адвокатско дружество „Д.а и Д.“ възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2 730 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че не са налице каквито и да било правни или фактически основания за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца, а още по-малко - в присъдените размери. В тази връзка навежда доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства, тълкувал е превратно доказателствата, свързани с пътното поведение на 1 пешеходеца. Твърди, че въпреки наличието на правна норма в ЗДвП, овластяваша пешеходците в изключителни случаи да пресичат пътното платно на място, където в близост няма пешеходни пътеки, горното не дерогира по никакъв начин останалите задълженията на пешеходеца, уредени в ЗДвП. Оспорва определения размер на обезщетението, като твърди, че същият не е съобразен с критерия „справедливост“ и с константната съдебна практика при определяне на размера на обезщетение. Твърди, че в процесния случай първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид доходите на пострадалото лице.

Твърди, че съдът е приел за установено претърпяването от ищеца на по-големи по вид, интензитет и обем вреди от действителните, поради получаването на 2 средни телесни повреди, въпреки че реално се доказа претърпяването на само една такава.

Оспорва решението и в частта, в която са уважени акцесорните искове за законна лихва забава върху главницата в обжалваните им части, по аргумент от неоснователността на главния иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърли в цялост предявените искове, а в условията на евентуалност, моля да се намали размера на присъденото обезщетение, съобразно доказаните възражения за съпричиняване и прекомерност. Претендира разноски за двете производства.

Ответникът А. И. Р. оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че въззивната жалба не съдържа нови факти и доказателства, които да поставят под съмнение изводите на първоинстанционния съд.

Твърди, че изложените във въззивната жалба възражения относно съпричиняване и прекомерност на претендиралото обезщетение не са подкрепени с нови, годни и категорични доказателства, които да обосноват ревизия на извършената от първоинстанционния съд преценка. Твърди, че не са налице данни, че е нарушил правилата за движение като пешеходец, нито че е допринесъл по какъвто и да било начин за настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че присъденото обезщетение не надхвърля справедливите граници по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба като изцяло неоснователна и недоказана и се потвърди атакуваното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 730 от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4 738/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, че съдът е осъдил ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати на А. И. Р. сумата от 26 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на дясната раменна става и големия пръст на десния крак, настъпили при ПТП на 30.12.22 г. в гр. София, ул. „Асенова крепост“, виновно 2 причинено от Д. М. Ц. при управление на л. а. „Фиат 500“ с per. № ***, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане и е осъдил ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски от общо 1 640 лв., а на адвокатско дружество „Д.а и Д.“ възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2 730 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 30.12.2022 г. л. а. „Фиат 500“ с peг. № ***, управляван от свидетелката Д. М. Ц. е бил паркиран около бл. 25 в кв. „Редута“. Водачката привела автомобила в движение и предприела излизане от паркинга към ул. „Асенова крепост“, предприела завой надясно със скорост 4.5 км/ч. В същото време, ищецът А. И. Р. предприел пресичане на платното за движение от дясно наляво спрямо автомобила. Без да го забележи и без да предприеме спиране, св. Ц. ускорила автомобила до 10 км ч. На 1.4 м вляво от десния край на пътното платно настъпил контакт между предното дясно колело на автомобила и десния крак на ищеца, който паднал върху настилката. При падането ищецът претърпял закрито счупване в горния край на дясната раменна кост и счупване на крайната фаланга на палеца на дясното стъпало. Ищецът бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“, където е проведено рентгеново изследване за установяване на счупването.

Счупването на дясната раменна кост е лекувано консервативно - мануална репозиция под местна анестезия и имобилизапия с превръзка тип „Дезо“, като няма отразено конкретно лечение на счупването на палеца на дясното стъпало.

Така описаният механизъм на ПТП се установява от материалите по досъдебното производство, показанията на свидетелката Д. М. Ц. и изготвената автотехническа експертиза.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял описаните увреждания, които са довели до затруднение движението на дясната ръка за срок, не по-малък от 2.5 месеца, а счупването на палеца на десния крак е довило до затруднение при стъпването на този крайник за около 5 седмици.

В показанията си свидетелката В. А. Р., дъщеря на ищеца твърди, че непосредствено след произшествието ищецът изпитвал силни болки, а състоянието му след изписването от болницата наложило чужда помощ и придвижване с бастун. Твърди, че след изписването от болницата ищецът е провел физиотерапия и балнеолечение, както и че физическите увреждания са довели до страхови усещания от падане, което от своя страна ограничило социалните контакти на ищеца.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди 3 болки и страдания, в резултат на ПТП, реализирано на 30.12.2022 г.

С атакуваното решение № 1 730 от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4 738/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, съдът е осъдил ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати на А. И. Р. сумата от 26 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на дясната раменна става и големия пръст на десния крак, настъпили при ПТП на 30.12.22 г. в гр. София, ул. „Асенова крепост“, виновно причинено от Д. М. Ц. при управление на л. а. „Фиат 500“ с per. № ***, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане и е осъдил ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски от общо 1 640 лв., а на адвокатско дружество „Д.а и Д.“ възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2 730 лв.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира, че като подадена в установените срокове, от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми.

Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение във въззивна жалба са свързани с твърдението, че съдът не е преценил в достатъчна степен събраните в производството доказателства относно търпените от ищцата болки и страдания при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и не е взел предвид обществено-икономическите условия при определянето му, както и са оспорени изводите на съда относно релевираното възражение за съпричиняване. Така въведените с въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав намира за на основателни, по следните съображения:

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на деликвента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), респ. чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу носителя на гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).

Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно 4 правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца, причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.

Страните спорят по отношение на наличието на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалия, както и по отношение на размера на присъденото обезщетение.

По отношение на размера на обезщетението, което е необходимо да репарира вредите настоящият състав намира, че обезщетението, което ще репарира вредите е размер на сумата от 40 000 лв. Съгласно задължителните указания по приложението на закона, обективирани ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009 г., постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г., постановено по т. д № 157/11 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г. постановено по т. д. № 619/11 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г., постановено по т. д. № 708/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г., постановено по т. д. № 387/08 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/09 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т. д. № 35/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г., постановено по т. д. № 299/11 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. № 916/11 г. по описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуС.ящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.