Решение № 24 от 10.01.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пазарджик, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20225220201784 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. И. от с. Змеица, обл. Смолян, ЕГН ********** против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА серия

Г №0048309 на ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с който на жалбоподателя на основание 483, ал.1 т.1 КЗ връзка с член чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева .

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище се настоява за даване ход на делото и постановяване на решение за отмяна на фиша.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител. Писмено претендира потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

На 11.10.2020 г., в 17.08 часа, с ATCC TWIN CAM №SD2D0027 било заснето на АМ Тракия, км. 92 движение с посока на МПС с ДКН ******, за което МПС не е имало към момента на това движение сключен договор за задължителна застраховка гражданска 1 отговорност (ЗЗГО).

Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя.

С издадения ЕФ за извършеното нарушение на член 483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 КЗ вр. Ал.1т.1 вр. Чл. 461, т.1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.

ЕФ не е процесуално неизправен, тъй като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение , чиято посока е отразена – тоест несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собственост на посоченото физическо лице, който е без сключен договор за ЗЗГО е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове .

Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС , за което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор. Не могат да се споделят възприети в някои съдебни решения съображения, че както управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към един и към момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това средство. Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност. Тоест, съвсем ясно е предвидено, че установяването с техническо средство или система е по отношение на управлението , а проверката относно наличието на договор може и да не бъде извършена с такова.

Както става ясно писмото на л. 2 и от приложената на л.13 екранна снимка от ползвания софтуерен продукт, ползван при обработка на данни, събрани с процесното АТСС ( който съдържа информация за локация, снимка и номер на процесното МПС) , системата е работила по заложен „приоритет „ – „застраховка“, за която е маркиран удивителен знак.

Тоест проверка – досежно наличието на договор за ЗЗГО към този момент е била към момента на заснемането. Дали обаче тя е извършвана само тогава ( към момента на заснемането) или впоследствие, е напълно без значение, тъй като изискването за издаването на процесния фиш на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само управлението да е установено с АТСС.

Неговото издаване в процесния случай е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).. Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ , като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „ когато с автоматизирано 2 техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач) , като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието ( … се налага глобата, предвидена в ал. 1, т.1 – доколкото в случая се касае до физически лице ). Законодателното решение е разграничението на чл. 638, ал.1 и на чл. 638, ал.3 КЗ , доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за ЗЗГО за притежаван автомобил, но предвиден е различен ред за реализиране на отговорността.

В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на административнонаказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638 , ал.1 и ал.3.. За нарушението обаче по ал. 4 на чл. 638 редът е различен. Той е регламентиран с чл. 647 , ал.4 КЗ- издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление ( за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – със АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика. Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна ( без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява) – и по същия ред. Нормата на чл. 638, ал.4 предвижда ясно и категорично отговорност за собственика ( виж изр. ІІ) , но при установено по посочения специален начин( чрез АТСС) управление на МПС. Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение. Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че І-во. се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества : по ал. 1- собственика ( чл. 438, ал.1 т.1) , а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и ІІ-ро - различни изпълнители деяния: 1.

По ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил , а по 2. ал.3управление на МПС, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В първия случая се санкционира неправомерно действие, а във втория - неправомерно бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен този застрахователен договор , отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1 – за неизпълнение на задължението си сключване на договора, а ако той управлява МПС – по ал.1 ; защото субект на нарушението по ал. 3 на чл. 638 е водач и несобственик. Тоест – отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила, достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е сключил застрахователния договор от процесния вид. Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.

Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.

3

Тези норми ( втората санкционна) въвеждат самостоятелен ( спрямо коментираните горе два) състав на нарушение, като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата. Неправилно се възприема от някои съдилища, че щом се касае управление на МПС отговорност следва да носи само водача и е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл. 638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвиденото в двете точки на ал.1 наказание ( глоба или имуществена санкция), тоест досежно наказанието ,но не и досежно основанието за реализиране на отговорността – тоест самото нарушение.

Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл. 189 , ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика ( чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал. 5 на чл. 189 -деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление със скорост над позволената ( нарушението е различно и негов субект може да е само водач, освен в хипотезата по чл. 188 )

И тъй като чл. 647, ал.3 от КЗ, препраща ( само !) към реда и условията на ЗДвП (но не и основанията) за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна ( виж в придружително към преписката писмо на СПП ОД МВР Пазарджик), поради което следва неизменна проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.

В процесния случай движението е заснето от мобилна система за контрол на скоростта на МПС; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите за първоначално сертифициране и последващ контрол – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка.

Приложими за практическата експлоатация са представените Методическите указания за дейността на полицейските служители с процесната АТСС( от които става ясно, че наименованието произхожда от наименованието на камерата ATCC TWIN , а пътната радарна система е тип mSpeeDet 2 D, която единствено подлежи на периодична проверка по Закона за 4 измерванията , тъй като съставлява средство за измерване ( чл. 3 ) , поради което и тя е отразена в удостоверението за одобрен теп. Практически АТСС е компонент от няколко отделни устройства, сред които видеозаснемащо устройство ( което само заснема движение на МПС и не е средство за измерване ), радарен скоростомер (който е средство за измерване) и други компоненти , посочени от Методическите указания. От писмо на БИМ е изяснено, че когато се ползва само камерата като отделен компонент на АТСС , само този елемент не подлежи на периодичен контрол( доколкото не е измервателен уред, както се коментира горе) .

В случая и достоверността на показанията на АТСС е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж чл.

189, ал.15 ЗДвП ) - фотос, обективиран макар и в малък размер на разпечатката от ползвания програмен продукт, съдържаща и информация относно вида на контрола „ застраховка“ , разпознатия ДКН на автомобила , дата , час . Самото изображение илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, обективиран дори разпознат рег. номер автомобила в достатъчно близък за възприемането му план. Посочени са координатите на местоизвършването – - виж на л.13 , които са напълно достатъчни за „индивидуализация на мястото на контрол“ ( виж решение 1018/16.12.20г. на АС Пазарджик по канд 1138/29). В ЕФ местодвижението е конкретно и ясно посочен съответният път. Абсолютно без значение е къде е пътят на територията на РБългария ( посочена като държава по разпечатката) и тази ирелевантност на конкретното посочване на пътя е предвид застрахователния обект по ЗЗГО - по чл. 477 , ал.1 КЗ (гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства). Задължението за сключване на договор за ЗЗГО важи за територията на цялата страна.