Определение № 348 от 28.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Кюстендил, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20261500600602 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.

Радка Дончева- прокурор в Кюстендилската РП протестира определение № 353/21.08.2026 г. на Кюстендилския районен съд по НЧД № 937/2026 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление от 10.08.2026 г. на Районна прокуратура- Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по ДП № 814/2025 г. по описа на РУ на МВР- Кюстендил, пр. № 4920/2025 г. по описа на РП- Кюстендил и делото е върнато на КнРП за продължаване на съдопроизводствените действия. С посоченото постановление КнРП е прекратила НП за престъпление по чл.325б НК. В протеста се изтъкват оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и законосъобразност на постановлението на прокурора. Иска се отмяна на определението на КнРС и потвърждаване на постановлението на КнРП.

В срока по чл.243, ал.6 НПК пострадалата Е. И. Д. е депозирала писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност на протеста и иска потвърждаване на определението на КнРС.

КнОС, след проверка на материалите по посоченото ДП, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

За да прекрати наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител, КнРП е приела, че в случая не са налице доказателства за осъществено престъпление по чл.325Б, ал.2, т.2 вр. ал.1 НК от субективна и обективна страна. НП е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 НПК.

КнРС е отменил постановлението на КнРП по жалба на пострадалата Е.И.З с мотиви, че постановлението на прокурора е необосновано, респ. е немотивирано от фактическа страна. Изтъкнати са доводи за липса на подробен анализ на доказателствения материал, както и на неяснота на извода относно механизма на претърпените от кучето увреждания. Прието е, че КнРП следва на извърши задълбочен анализ на доказателствения материал с 1 оглед необходимостта от преценка на обстоятелството- има ли извършено престъпление и кой е наказателно отговорния субект. Делото е върнато на КнРП.

В протеста на КнРП се сочи, че изводите на КнРС са неправилни; че на ДП е изяснен механизма на причинените на кучето увреждания; че са обсъдени всички свидетелски показания и всички назначени експертизи ; както и че не е налице престъпление от общ характер. Иска се отмяна на определението на КнРП и потвърждаване на постановлението на КнРП.

Предвид гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен, а постановлението на КнРП- потвърдено. Съображенията за това са следните:

За да прекрати наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за деяние по чл.325б, ал.2, вр. ал.1 НК, КнРП е приела следното:

На 29.10.2025г. св. У разхождал кучето порода „Микс“ на име Х, тежащо около 29 кг, собственост на св.Д. (с която живеел на семейни начала) по тревните площи извън село Соволяно, заедно със св.У и неговите кучета.

Общият брой на кучетата бил пет, всички едри порода, като те били пуснати свободно, без повод. При навлизането си в селото вървели по улица „Здравец“, като завили по ул.*****. Кучетата вървели напред, а св. У и св.У- назад, като нямали видимост към ул.***** Междувременно св.П заедно със съпругата си св.П. идвали от главна улица с л.а. м. *****, задминали св.У и У и завили по ул.***** При навлизането си в улица ул.****, св.П, управляващ автомобила с около 25- 30 км/ч видял големи лаещи към колата кучета. При преминаването си покрай тях усетил удар в предната дясна част на автомобила, но не спрял, тъй като междувременно в огледалото за обратно виждане видял появата на двама съмнителни мъже, които викали. Продължил по пътя си. Св.У и У нямали видимост към мястото на удара между автомобила и кучето, а чули само шума от него и писъка на пострадалото куче Х. При пристигането си видели, че то лежи окървавено на пътя, като св.У успял да види частично номера на отдалечаващия се автомобил. На кучето била оказана помощ от тях, респ. бил заведен при св.Ставрева, която му оказала първа помощ и насочила собственика на кучето към специализирана клиника в гр.София. То било прието във Ветеринарен център „Парадайс“ в София в животозастрашаващо общо състояние. Била му поставена диагнозадвустранна парализа на тазови крайници, изкълчване на дясна лакътна става, избиване на горницни резци, протрузия- изпъкване носа и горна устна (тежка политравма).Поради невъзможността то да оцелее, било евтанизирано.

Травматичните увреждания са резултат от силно механично въздействие, причинено от удара с МПС съгласно СВЕ.

От заключението на назначената АТЕ, изготвена от в.л. Й, е установена липса на повреди по автомобила на св.П; липса на видимост от страна на св.У и У към мястото на удара (само наличие на звукови възприятия), лошо състояние на пътната настилка, водеща до невъзможност за развиване на скорост, по- висока от 30 км/ч; невъзможност за наличие на директен сблъсък между кучето и автомобила. Заключението на прокурора е, че поведението на св.П няма умишлен характер, а същият е действал при условията на непредпазливост.

2

КнОС не споделя извода на КнРС, че постановлението на КнРП е необосновано; напротив, намира, че същото е мотивирано и че установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. По делото несъмнено е установено, че причината за смъртта на кучето Х е сблъсъкът между същото, намиращо се на ул.***** в с.Соволяно и преминаващия по този път ла. м****, управляван от св. П, в резултат на който сблъсък кучето Х е получило тежка политравма, довела до несъвместимост с живота му. В този смисъл не може да се приеме, че е налице непълнота на доказателствения материал, респ. че разследването е проведено формално и едностранно. Напротив, този материал е оценен поотделно и в съвкупност и не е налице игнориране на част от него.

Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, съдържанието на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно и в този смисъл атакуваното постановление е обосновано. Механизмът на произшествието и възможността отделните свидетели да възприемат непосредствено момента на удара са били предмет на АТЕ, като чрез нея е отречена възможността за видимост към мястото на удара от страна на св.У и св.У, в каквато насока са показанията на заинтересования св.У, а единствено за наличието на слухови възприятия, потвърждаващи показанията на св.У. В този аспект настоящата инстанция не приема довода на КнРС, че показанията на тези свидетели са игнорирани, доколкото те са съобразени при изготвяне на АТЕ. Посочената експертиза е изяснила механизма на произшествието; съобразени са особеностите на мястото на удара; на пътната настилка- множество неравностити дупки, запълнени с кални локви; на наличието на странични храсти и тревна растителност, затрудняващи видимостта отстрани на пътя; като в нея изрично е посочено, че при приближаването на автомобила кучето не се отстранило от пътя си, а се завъртяло с предната си част към него, вследствие на което при настъпилото пресичане на траекториите на автомобила, между него и МПС е настъпил удар. Вещото лице е обосновало първоначалния контакт с кучето като преден, кос (а не директен в каквато насока са доводите в жалбата на пострадалата св.Д.), в областта на предната броня и предния десен калник, при който не са настъпили повреди по автомобила, като вещото лице изрично е посочило, че наличието им не е задължително да присъства при такъв вид местопроизшествия. Впрочем, липсата на такива повреди потвърждава местоположението на кучето в момента на удара. То се потвърждава и от назначената по делото ветеринарномедицинска експертиза- по отношение на кучето първоначалният удар е локализиран в лицевата част на главата и странично отдясно, като последвалите травми са обяснени със силното механично въздействие от контакта с автомобила и последващото падане на пътя. Именно първоначалното травматично увреждане опровергава тезата, че водачът се е насочил директно към него с цел да го прегази.

В заключение- не може да се приеме, че е налице непълнота на доказателствения материал, респ. че разследването е проведено формално и едностранно. Доказателственият материал е оценен поотделно и в съвкупност, не е налице игнориране на част от доказателствата. Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, съдържанието на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно, поради което КнОС не споделя извода на КнРС за 3 необоснованост на постановлението.

Атакуваното постановление на КнРП е и законосъобразно, доколкото е съответно на материалния и процесуалния закон. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 НПК, като е прието, че не е доказано наличието на коментираното престъпление по чл.325б, ал.2 НК от субективна страна. При събраните по делото доказателствени средства КнОС счита, че друг извод не може да се направи.

В случая спорен е въпроса дали действията на св. П имат умишлен характер, респ. дали той съзнателно е целял смъртта на кучето или е действал в условията на непредпазливост. Фактическият състав на чл.325б НК се осъществява, когато деецът, след като прояви жестокост към гръбначно животно, противозаконно умишлено причини смъртта му. Несъмнено в случая обективно смъртта на животното е настъпила, но законът изисква по несъмнен начин да се установи съзнателно поведение на дееца, посредством което той проявява жестокост към животното и цели или поне съзнава настъпването на обществено опасния резултат. Тежките последици от деянието обаче не могат автоматично да се отъждествяват с формата на вината, тъй като точно субективното поведение на водача към причиняването на тежките увреждания е разграничителният критерий между наказуемото по чл.325Б НК деяние и инцидентното причиняване на смърт или увреждане на животно при управление на МПС. В конкретния случай липсват доказателства св.П да е предприел съзнателни действия, насочени към умъртвяване или нараняване на кучето; не е установен мотив за такова поведение, предшестваща агресия към животното или каквото и да е намерение за причиняване на смърт. Напротив, поведението на пуснатите по пътната мрежа животни- пет на брой големи кучета, намиращи се на път за обществено ползване, без повод и постоянен надзор от страна на собствениците им, несъмнено го е изненадало, още повече, че същите са се намирали в началото на пътя след предприетата от него маневра на кръстовището и при липсата на видимост към тях от голямо разстояние. Механизмът на травмата не сочи на съзнателно проявена жестокост, като напр. наличие на негативна демонстрация към кучето, преследване с автомобил, повторно прегазване и други действия, от които да се изведе извод за проявена жестокост (в каквато насока са доводите във възражението на собственика на кучето св. Д. пред КнОС). Инцидентът е възникнал в условията на динамична пътна ситуация, на тясно неасфалтирано и неравно пътно платно, на което са се намирали безнадзорно оставени кучета, за чието местонахождение св.П не е бил длъжен предварително да знае, движейки се по отворен за обществено ползване път. Траекторията на едно от тези животни, оставени без поводи, се е пресякла с тази на автомобила, което е довело до негативния резултат.

Дори да се приеме, че водача е следвало да реагира своевременно- да намали или спре, това му поведение би било относимо към непредпазливо поведение, но не и към изискуемия от чл.325б НК умисъл. Последващото поведение на водача да не остане на място, свързано с възприемането от негова страна на появилите се в началото на пътя лица (св.У и св.У), чието поведение е преценено в този момент като застрашаващо безопасността му, също не представлява извод за изначално наличие на намерение за причиняване на смъртта на кучето, респ. за наличието на умисъл от него 4 страна за това. Умисълът за престъпното деяние винаги е предхождащ, а не последващ обективните действия на извършителя му. То не позволява да се стори и извод за наличие на квалифицирания състав на ал.2 на чл.325б, ал.2 НК, в каквато насока са доводите на св.Д.. Действително, смъртта на кучето е причинена вследствие на движението на св.П с МПС по пътната мрежа, но с оглед конкретиката на казуса няма доказателства то да е използвано умишлено като средство за проявена жестокост към гръбначното животно.