Решение № 275 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200703 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. И. Н. от гр. Пазарджик срещу Наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, независимо че е негов собственик, тъй като регистрационните табели са били поставени на определените за това места и е разполагал със свидетелството за регистрация на автомобила. Сочи, че за прекратената регистрация е узнал едва при извършената полицейска проверка и че е налице извинителна фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от 1 надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че по делото липсват доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията или да е знаел за настъпването на този юридически факт. Оспорва изложените в наказателното постановление съображения, че нарушението е извършено при непредпазливост, като поддържа, че знанието за липсата на застраховка не е равнозначно на знание за точния момент на служебното прекратяване на регистрацията. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В представено писмено становище чрез процесуален представител се излагат доводи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се иска неговото потвърждаване. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... часа жалбоподателят С. И. Н. управлявал по път I-8, при км ...+..., с посока на движение от гр. Пазарджик към гр. П., лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег. № ..., негова лична собственост, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, между които и свидетелят Р. Д. Я. в рамките на провеждана специализирана полицейска операция. При извършената чрез оперативната система справка било установено, че за автомобила няма действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че регистрацията му е служебно прекратена на ... г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Към момента на проверката регистрационните табели на автомобила били поставени на определените за това места. Жалбоподателят разполагал със свидетелството за регистрация на автомобила и заявил пред полицейските служители, че не знае регистрацията да е била прекратена. След установяване на липсата на задължителна застраховка полицейските служители изчакали да бъде сключена такава. За констатираното управление на автомобил със 2 служебно прекратена регистрация на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Във връзка със случая била образувана прокурорска преписка № 2214/2026 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик. С постановление от ... г. прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Прието било, че липсват данни водачът да е бил уведомен или да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това не е налице субективният елемент от състава на престъплението. Материалите били изпратени на ОД на МВР Пазарджик за преценка относно реализирането на административнонаказателна отговорност. Въз основа на изпратените материали било издадено обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган приел, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което нарушението можело да бъде извършено и при непредпазливост. Позовал се на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН и приел, че деянието е осъществено от жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства – акта за установяване на административно нарушение, постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, справката за нарушител/водач, докладните записки, писменото сведение, справката за регистрацията на автомобила, копието от застрахователната полица, мотивираната резолюция и останалите материали от административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител Р. Д. Я.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и съответстващи на писмените доказателства. Свидетелят не заявява предположения относно знанието на жалбоподателя, а възпроизвежда непосредствено възприетото при проверката, включително изявлението на водача, че не знае за прекратената регистрация.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е 3 процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Разпоредбата установява две кумулативни изисквания за законосъобразното участие на моторното превозно средство в движението – същото да е регистрирано по надлежния ред и да е с регистрационни табели, поставени на съответните места.

Регистрацията на моторното превозно средство е административно разрешение за участието му в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно относимите разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при регистрацията на превозното средство се издава свидетелство за регистрация и се предоставят регистрационни табели, които се поставят на определените за това места.

В конкретния случай по несъмнен начин е установено, че към ... г. регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е била служебно прекратена. Прекратяването е извършено на ... г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Следователно от обективна страна жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което към датата на проверката не е било регистрирано по надлежния ред, и е осъществил обективните признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Това обаче не е достатъчно, за административнонаказателната му отговорност. да бъде ангажирана

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деянието, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. На основание чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

4

Административнонаказателната отговорност не е обективна. Наред с обективните признаци на състава, административнонаказващият орган следва да установи и докаже по несъмнен начин конкретната форма на вина на дееца.

В наказателното постановление е посочено общо, че нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина и нарушението може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост. Изложеното обаче представлява принципно позоваване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, без да са посочени конкретни факти, от които да се направи извод, че жалбоподателят е предвиждал или е бил длъжен и е могъл да предвиди прекратяването на регистрацията.

Обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на автомобила, не обосновава само по себе си извод, че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията.

Качеството на собственик има значение при преценката на неговите задължения по сключването и поддържането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Неизпълнението на това задължение би могло да обоснове самостоятелна административнонаказателна отговорност по Кодекса за застраховането. То обаче не означава автоматично, че собственикът знае точната дата, на която регистрацията на автомобила е прекратена от органите на МВР.

Липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ и служебното прекратяване на регистрацията са различни юридически факти.

Първият е основание за настъпването на втория, но знанието за единия не е непременно равнозначно на знание за другия.

Отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се ангажира не за това, че собственикът не е сключил задължителна застраховка, а за това, че е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Затова субективното отношение следва да се изследва спрямо факта на прекратената регистрация, а не само спрямо липсата на застрахователен договор.

В конкретния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено на ... г., а проверката е осъществена само два дни по-късно – на ... г.

Краткият период между двете събития има съществено значение за преценката дали жалбоподателят реално е могъл да узнае за прекратяването.

5

По делото липсват доказателства преди проверката жалбоподателят да е бил уведомен от органите на МВР, че регистрацията е прекратена. Липсват и доказателства изпратено от Гаранционния фонд уведомление да е било получено от него.

След изменението на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането срокът за представяне на доказателства за сключена застраховка се свързва с датата на изпращане, а не с доказано получаване на уведомлението. Същевременно чл. 143, ал. 10, изречение първо от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрацията след получаване от органа по регистрация на уведомлението от Гаранционния фонд. Този законодателен механизъм определя кога настъпва административноправната последица, но не установява необорима презумпция, че собственикът действително е узнал за нея. Именно конституционосъобразността на свързването на последиците с изпращането, а не с получаването на уведомлението, както и на чл. 143, ал. 10, изречение първо от ЗДвП, е предмет на образуваното Конституционно дело № 12/2026 г., допуснато до разглеждане по същество с определение от ... г. Образуването на конституционното дело само по себе си не води до неприложимост на действащите разпоредби и не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. То обаче потвърждава значимостта на въпроса дали изпращането на уведомлението е достатъчно, за да се приеме, че адресатът е имал реална възможност да узнае за последиците.

В настоящия случай не се установява дори самото уведомление да е достигнало до жалбоподателя. Административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства за начина на изпращане, използвания адрес, датата на изпращане или получаването му от жалбоподателя.

Дори да се приеме, че жалбоподателят е знаел, че за автомобила няма действаща застраховка, от това не може да се направи несъмнен извод, че е знаел и за служебното прекратяване на регистрацията точно на ... г. От външна страна автомобилът е имал всички обичайни белези на регистрирано моторно превозно средство. Регистрационните табели са били поставени на определените за това места, а собственикът е разполагал със свидетелството за регистрация. При служебното прекратяване регистрационните табели и документът за регистрация не са били предварително иззети. Поради това не е бил налице непосредствен и видим белег, от който жалбоподателят да узнае, 6 че автомобилът вече не е регистриран по надлежния ред.