Решение № 53 от 25.02.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр. Димитровград, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101418 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за заем №3995887 от 03.12.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, съгласно който получила сумата от 400 лева. Във връзка със същия договор тя сключила и Договор за предоставяне на гаранция №3995887 с „Файненшъл България“ЕООД. По този начин общото задължение, което трябвало да върне по двата договора било в размер на 648 лева, разпределено на 6 равни месечни вноски от по 108 лева. С Уведомление изх.№3995887/06.08.2021г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение. От нея станало ясно, че „Файненшъл България“ЕООД е прехвърлило задължението на ищеца по сключените два договора в полза на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство №3995887, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, с който са прехвърлени вземания в размер на 206,16 лева в полза на ответника, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Договорът за поръчителство бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, като водел до неравновесие в правата на страните. Същият Договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му- чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП. Договорът за поръчителство бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата, която се претендирала чрез него, била в размер на ½ от размера на отпуснатия кредит от 400 лева. По този начин, чрез него изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Наред с това, Договора за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата, дължима по Договора за паричен заем се нарушавала разпоредбата на чл.19 ал.4 1 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез него за гаранция не била включена в ГПР и ГЛП. Твърди ,че така предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава трябвало да бъде включена в ГЛП и в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за предоставяне на поръчителство №3995887, сключен между ищеца и „Файненщъл България“ЕООД, вземанията в размер на 2016,16 лева, които са прехвърлени на ответника „АКПЗ“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена неговата невалидност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „АКПЗ“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Посочва, че „Файненшъл България“ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а от ЗКИ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Същото било търговец и в това си качество следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка /поръчителство/.

Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, с което да избегне неблагоприятни последици, поради неизпълнение, е потърсила услугите на ответника като гарант да поръчителства за изпълнение на задълженията му по договора за паричен заем. Именно изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем породило сключването на Договора за предоставяне на поръчителство, а „Файненшъл България“ЕООД сключило Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Поради това неоснователно било твърдението, че този договор бил лишен от правно основание. На следващо място, намира твърдението, че договора за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави, е неоснователно, тъй като в отношенията между правните субекти действал принципа на свободно договаряне. Добрите нрави били морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. В тази връзка ищецът трябвало да докаже в какво точно се изразява противоречието на процесния случай с добрите нрави, както и да наведе твърдения за нарушаването на определен морален принцип. Обосновка в тази насока обаче в исковата молба липсвала, което правело претенциите за нищожност голословни и недоказани. От друга страна, ответникът не считал, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като фирмата-гарант поела задължение, което изпълнила, сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Дружеството-гарант се задължило да отговаря с цялото си имущество за задълженията на заемополучателя, като не получавало нещо повече, от това което предоставя, а напротив- длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя, последния ще ангажира отговорността на поръчителя. В настоящият случай престациите действително били нееквивалентни, но не в полза на ищеца, а в полза на поръчителя, чиято отговорност била ангажирана в размер на 486,45 лева. По този начин, сумата платена от гаранта надвишавала многократно договореното възнаграждение между поръчител и потребител по Договор за предоставяне на поръчителство №3995887. На следващо място, видно от чл.4 от Договора за паричен заем, заемодателят не бил поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество- гарант, а му предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора. От друга страна, счита ,че твърдението на ищеца за нищожност на Договора за гаранция на основание чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП, като сключен при неспазване на нормите на чл.11 и бл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, не било подкрепено с никакви аргументи или доказателствен материал. Счита, че искането на ищеца в тази му част било неотносимо към процесния договор, тъй като разпоредбата на чл.11 от ЗПК и последиците от неприлагането й били относими единствено към договори за потребителски кредит, какъвто процесния договор не бил. Договорът за предоставяне на поръчителство не се регулирал от ЗПК, а от 2

ТЗ, поради което всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК били ирелевантни.

На следващо място Договорът за паричен заем и Договорът за предоставяне на поръчителство били самостоятелни и независими един от друг, като регулираните с тях правоотношения между страните не следвало да се смесват. Счита, че първият договор бил изцяло съобразен с изискванията на императивната норма на чл.11 т.10 ЗПК, тъй като с нея не се изисквало в договора за потребителски кредит математически алгоритъм, по който да се изчислява ГПР, нито да бъдат изброени всички разходи, включени в него. Нямало нарушения и на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като видно от чл.2 т.8 от Договора ГПР е в размер на 40,96%. В ГПР нямало как да се включи като разход дължимото възнаграждение за поръчител, определено в самостоятелен и отделен договор, в който заемодателя не участва. Отношенията между потребител и поръчител били напълно самостоятелни и валидни договорни отношения, на които заемодателя не можел да влияе. На последно място, счита, че процесния Договор за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията на закона и договореното възнаграждение се дължи. Отговорността на фирмата-гарант е била реализирана от страна на заемодателя, тъй като ищецът не е изпълнила договорното си задължение да върне заемната сума, съгласно условията на договора за паричен заем.

Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №3995887, на 03.12.2020г. „Изи Асет Мениджмънт“АД и Г. СТ. Л. се договорили дружеството да предостави на ответника заем в размер на 400 лева. От своя страна заемополучателят се задължила да върне заема на 6 месечни вноски, всяка в размер на 73,64 лева. Първата дата за плащане на вноска била 04.01.2021г., а последната – 03.06.2021г. Фиксиран бил ГЛП по заема от 35%. Посочено било, че общата дължима от заемателя сума е в размер на 441,84 лева, като в нея освен главницата от 400 лева била включена и възнаградителна лихва. В т.8 от Договора е записано, че ГПР по заема е 40,96%. При изчисляването му били взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи освен посочените в настоящия договор. Страните се договорили в срок от 3 дни от датата на подписване на договора, заемателя да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения- поръчители /две физически лица/, банкова гаранция с бенефициер –заемодателя, одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Към Договора е представен Погасителен план месечни погасителни вноски, съгласно който ответника е трябвало да плати на „Изи Асет Мениджмънт“АД 6 месечни вноски за периода от 04.01.2021г. до 03.06.2021г., всяка от които в размер на 108 лева, или общо сумата от 648 лева. Във всяка едно от вноските е включена главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчителство.

Съгласно Договор за предоставяне на поръчителство №3995887 от 03.12.2020г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Г. СТ. Л., ищеца възложил на дружеството, в качеството му на поръчител, да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря солидарно с Л. пред заемодателя за изпълнението на всичките й задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, а именно: задължение за връщане на заемната сума в размер на 400 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането; разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл.3 от Договора е предвидено, че за поемане на задължението от поръчителя, Л. му дължала възнаграждение в размер на 206,16 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 34,36 лева. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет 3

Мениджмънт“АД.Потребителят трябвало да плаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията му по същия договор.