Определение № 2806 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2806 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502702 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 22625/05.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 11978/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, VII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу

И.

П.

Г. с

ЕГН:

********** от

*********************************************, за вземания по договор за потребителски кредит № 7001018278 от 30.07.2019г., цедирани на жалбоподателя.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че целта на заповедното производство е не да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Твърди, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. П. Г. за следните вземания: 4435,09 лв. - непогасена главница ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 3488,21 лв. - договорна лихва за периода 05.10.2019г. - 05.08.2023г.; 2509,50 лв. - обезщетение за забава за периода от 1

06.10.2019г. до подаване на заявлението в съда - 09.07.2024г., както и разноските по делото: 208,66 лева – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземанията са дължими по договор за потребителски кредит № 7001018278 от 30.07.2019г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, като кредитор и И. П. Г. като кредитополучател, прехвърлени впоследствие на „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК: 201257149 с договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.11.2022г., а последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.10.2023г.

С Разпореждане № 19941/10.07.2024г. Пловдивският районен съд е оставил заявлението без движение и е дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да обоснове правен интерес от претендиране на главница в размер на 4435,09 лв., доколкото от приложения към заявлението договор било видно, че отпуснатият заемен ресурс е в размер на 3000 лв., както и да посочи каква част от отпуснатата главница в размер на 3000 лв. не е заплатена, какви суми и за кои периоди се претендират. Заявителят е подал в указания срок молба вх.№ 75612/16.07.2024г., в която уточнява, че главницата е в размер на 4435,09 лв., което било видно от чл. 7.1 от процесния договор. Претенциите за договорна лихва и лихва за забава били посочени в подаденото заявление по чл. 410 ГПК по размери и периоди, поради което не следвало да бъдат коригирани.

С Разпореждане № 20723/17.07.2024г. Пловдивският районен съд за втори път е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя да посочи всички компоненти, съдържащи се в сумата от 4435,09 лв., а именно каква част касае претенция за главница и каква част – останалите суми, както и да посочи дължимите договорна лихва и обезщетение за забава върху всяка една от сумите и периода, за който се претендира. Заявителят е подал в указания срок молба вх.№ 77843/23.07.2024г., в която посочил, че сумата от 4435,09 лв. представлява единствено главница.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че с постъпилите молби не са отстранени констатираните нередовности, доколкото кредиторът не е посочил по какъв начин е формирана претендираната сума в размер на 4435,09 лв., а единствено общата сума по кредита. По този начин първоинстанционният съд не могъл да прецени дали се претендират суми по неравноправни клаузи в приложения към заявлението договор за кредит, с оглед ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК и претендираната такса оценка на риска. Предвид липсата на възможност за определяне на дължимата сума за главница, съдът бил в невъзможност да определи и дължимите акцесорни вземания за договорна лихва и обезщетение за забава.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на І т.о; Решение № 232/05.01.2017г. по 2 т.д. № 2416/2015г. на ІІ т.о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС, приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Ето защо, заповедият съд правилно е приел, че следва да извърши служебна проверка на клаузите на договора, но е бил поставен в невъзможност да изпълни това свое задължение.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, заемната сума по кредита възлиза на 3000 лв., а претендирата главница съгласно подаденото заявление по чл.410 ГПК е в по-висок размер, а именно 4435,09 лв.

Констатирайки това, първоинстанционният съд на два пъти е дал подробни указания на заявителя да наведе твърдения относно размера на претендираните вземания, и по-конкретно как е формирана сумата от 4435,09 лв. Въпреки дадените подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности, което препятства съда да изведе начина на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението и уточнителните молби.

Неоснователно е възражението на заявителя, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл. 23 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В настоящия случай заявителят, въпреки предоставената му от съда възможност и оставянето на заявлението без движение, е отказал да посочи какви плащания са били извършени от длъжника по договора, поради което е поставил съда в невъзможност да изпълни в пълен обем задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, като приложи императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК. Ето защо, за претендираните със заявлението вземания не следва да се издава заповед за изпълнение и същото следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22625 от 05.08.2024г., постановено по ч.гр.д. № 11978/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 73091/09.07.2024г. срещу длъжника И. П. Г., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3