Протокол № 216 от 11.11.2021, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 216 гр. Разград, 09.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело № 20213300100058 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА ВСИЧКИ ИЩЦИ редовно призовани се явява АДВ. Я.Я..

ЗА ОТВЕТНИКА ОБЩИНА - ИСПЕРИХ се явява СТ. ЮРИСК. Любица БОЧЕВА редовно упълномощена още при подаване на отговора, на исковата молба.

ЗА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД се явява АДВ. Г. с пълномощно към отговора.

ЗА „Застрахователна Компания Лев Инс“АД се явява АДВ. Теодор ПЕТРОВ.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. БОЧЕВА: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. ПЕТРОВ: Да се даде ход на делото.

СВИДЕТЕЛЯТ ЕМ. П. ЕНЧ. се явява.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Образувано е по искова молба от Х. А. Е. от гр.Исперих,,Х. Р. РЮСТ. от с.Делчево, община Исперих, М. Р. М. и Ш. Р. М., двамата от гр.Исперих, подадена чрез адв.Я.Я. от АКСофия, с която молят съдът да осъди ответниците "Кристална вода" АД, гр.София, "Застрахователна компания Лев Инс" АД , гр.София и Община Исперих да им заплатят солидарно обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие на смъртта на техния съпруг и баща – наследодател Р. М. Е., б.ж.на гр.Исперих в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане 1

09.09.2015 г. до окончателното им изплащане. Навеждат твърдения, че смъртта на Р. Е. е настъпила при изпълнение на възложените от Община Исперих на "Кристална вода" АД чрез договор за обществена поръчка дейности за реконструкция на вътрешната тръбопроводна мрежа на града. Изпълнителят е осъществявал така възложената му поръчка, като технически ръководител на обекта е бил Р. В., назначен в дружеството по ТПО.

Същият не е изпълнил нормативните предписания за тази правнорегламентирана дейност и в условията на независимо съпричинителство с водача на т.а., подробно описан, собственост на „Сит 07“ ООД и работник при същото дружество Е.Е., който също не изпълнил нормативните предписания за извършваната от него дейност, са причинили смъртта на техния наследодател, настъпила на 26.09.2015г.

ОписА. са механизма на вредоносното събитие. Сочат, че насочват исковете си против тримата ответници по съображения, че са нА.це предпоставките за това по чл.53 от ЗЗД и чл.121 от ЗЗД, тъй като увреждането е причинено от няколко лица.

Позовават се на влязлата в сила присъда на ОС-Разград по НОХД 206/2018 г., с която Р. М. В. и ЕМ. П. ЕНЧ. са били признати за виновни в извършване на деяние по чл.123, ал.4 от НК, в условията на независимо едно от друго извършителство, довели до смъртта на Р.

М. Е..

Отговорността на ответника „Кристална вода“АД, считат, че следва да бъде ангажирана на осн.чл.49 от ЗЗД, в качеството на дружеството на работодател на Р. В..

На същото правно основание ангажират и отговорността на Община Исперих, поради това, че същата не е направила необходимото за временната организация на движението на моторни превозни средства в района, като е допуснала движението на МПС по ул. „6-ти Септември", въпреки знанието за извършвания към момента ремонт. Допуснала и извършването на изкопни работи в населено място без да се създадат необходимите ограждения и без да се поставят съответните знаци или сигнални светлини. Считат, че тези нарушения са установени от извършена проверка на компетентния орган - Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда", като по този начин и общината е допринесла за създаването на условия за възникване на опасност за живота и здравето на работниците и намиращите се в района на СМР трети лица.

По отношение на отговорността на ЕМ. П. ЕНЧ. като водач на товарен автомобил „МАН" per. № „СВ 7470АС" посочват нА.чието на сключена застраховка „ГО“с ЗК „Лев Инс" АД с полица № BG22115000880218, вА.дна от 25.03.2015 г. до 24.03.2016 г., поради което именно срещу застрахователя насочват пряко своята претенция с правно основание чл.226 от КЗ/отм./.

Търпените от тях неимуществени вреди обосновават по следния начин: Х. М. ЕХЛ. твърди, че ужасната смърт на съпруг й е била изключително тежък удар. Той е бил нейният спътник в живота , с когото винаги заедно са преминавА. през всичко, което им е поднасяла съдбата. Той е бил изключително грижовен съпруг и баща, добър, честен и работлив човек.

Бил е изключително активен за възрастта си, имал и много приятели. Всеотдайно се грижел 2 за нея и децата им и и за домакинството . ИзгледА. и възпитА. децата си като достойни хора. С времето продължили да отглеждат и да се грижат и за внуците си. През дългите години на съвместен живот със съпруга й винаги са имА. отношения на разбирателство, любов и уважение. Р. бил най-близкия й другар и в резултат от ужасния инцидент загубила опората до себе си. В последствие се променил целия й живот и за мен останаха само болка, огорчение и усещане за празнота. Не може да намери утеха и плаче всеки ден.

ОстанА.те трима ищци сочат, че баща им е бил най-скъпото, което са имА.. ОбичА. се безкрайно много и правехме всичко един за друг. Той винаги е бил тяхната опора във всичко, както в материален, така и в нематериален смисъл. Неговите любов, грижа и духовна подкрепа, винаги ги поддържА. заедно като семейство. Р. Е. бил изключително жизнен човек. Живеели всички заедно в едно домакинство, били заедно във всичко. Баща им имал изключителна роля в отглеждането на децата им, като по този начин им оказвал незаменима подкрепа. Ужасната му смърт нанесе изключително тежък удар на съзнанията им. УсещА. липсата му постоянно и във всичко. Мисълта за ужасния начин, по който той си е отишъл им причинявал допълнителен стрес. След черната за тях дата 09.09.2015г. и тримата търпели и трайни отрицателни изменения в ежедневието ни. Никога нямало да могат да се възстановят от мъката и ще търпят тежките вреди на виновно причинената смърт докато са живи.

Представят и молят да допуснати като доказателства по делото писмени доказателства, подробно описани.

Правят следните доказателствени искания: Да бъде изискано и приложено в цялост НОХД 206/2018 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с цел установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с настъпилия инцидент

С цел доказването на размера на неимуществените вреди правят искане да бъдат допуснати и разпитани трима свидетели при режим на довеждане.

Молят съда да задължи ответника „Кристална вода" АД да представи трудов договор № 799/01.06.2015 г. сключен с Р. М. В., а „Сит 07" ЕООД да представи трудов договор № 10003/27.05.2015 г., сключен с ЕМ. П. ЕНЧ..

Писмени отговори са депозирани и от тримата ответници.

Ответникът „Кристална вода“ АД, чрез пълномощник адв. И.Г. от САК е депозирал отговор за недопустимост, съответно неоснователност на предявения иск. Съображенията за недопустимост са свързани с нередовност на исковата молба, които са отстранени в хода на т.д. № 61/2020г.по описа на РОС, като с допълнителна ИМ ищците са обосновА. нА.чието на предпоставките за солидарното осъждане на тримата ответници. Направил е и изрично възражение за разглеждане на делото по общия съдопроизводствен ред, което е било уважено от съда, като постановеното в този смисъл определение е било потвърдено от апелативната инстанция, с такова от 24.06.2021г. по в.ч.гр.дело №276/21г.на ВнАпС.

Оспорва предявените искове по основание и размер, като ги счита за неоснователни и необосновани. Сочи, че приложените към исковата молба доказателства са недостатъчни за 3 обосноваване твърденията на ищците за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените искове, тъй като по делото няма доказателства, че събитието и вредите от него са резултат от виновно поведение дружеството. Отговорността на същото не следва да бъде ангажирана, предвид на това, че инцидентът е настъпил вследствие на пътнотранспортно произшествие, по смисъла на пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В този случай, на основание чл. 223 вр. чл. 226 от Кодекса на застраховането (отм.) (КЗ отм.) отговорен за настъпилата злополука е застрахователят по застраховка Гражданска отговорност, тъй като настъпването на инцидента е причинено от водача на товарен автомобил „МАН", с per. № „СВ7470АС" ЕМ. П. ЕНЧ.. Посочва нА.чието на сключена вА.дна застраховка „ГО“ за процесното превозно средство.

Намира наред с това, претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците е прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадА.я, позовавайки се на съдебна практика. Релевира изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадА.я за настъпване на причинените му вреди от настъпилото пътнотранспортното произшествие изразяващо се в присъствието му в непосредствена близост до изкопа, където са извършвани строителните дейности. Счита, че със своето поведение последният се е поставил в ситуация, в която сам е рискувал здравето и живота си, след като се е приближил самоволно, преминавайки през огражденията на строителната площадка, в пияно състояние, където е било означено, че преминаването е забранено.

Прави доказателствени искания: Допускане и назначаване на комплексна съдебно автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза по настоящото дело, със съответни задачи.

Ответникът ЗК „Лeв Инс“ АД, чрез пълномощник адв. Теодор Петров от САК счита исковата молба за недопустима , като отправя искане за прекратяване на съдебното производство по отношение на него и зА.чаването му като ответник. Аргументира становището си с липсата на предпоставките, регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. Б, вр. ал. 4, вр. чл. 498, ал.З вр. чл. 380 от Кодекса за застраховането. Посочва, че застрахователната полица № BG22115000880218 е с вА.дност от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. и правоимащите лица при законовото задължение не са отправили до застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ищците не са предоставили нито констативен протокол с пострадА. лица, нито банкови сметки пред застрахователя, което прави исковата претенция по отношение на този ответник преждевременно заведена.

Отправя до съда искане за прекратяване на производството по отношение на него именно поради недопустимост на иска.

По основателността на същия заявява следното становище: Счита на първо място исковите претенции за погасени по давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 197 от Кодекса за застраховането /отм./ и датата на предявяване на исковата молба - 10.09.2020г.

На следващо място, оспорва изцяло предявените искови претенции на всички ищци за 4 неимуществени вреди - по основание и размер, поради това, че по делото не е представен протокол за ПТП с пострадА. лица, като Р. М. Е. не е посочен в такъв протокол , като лице, което е пострадало от ПТП-то, вследствие на действия на водача на процесния причинноследствена връзка с процесния инцидент и по-конкретно във връзка с противоправни виновни действия на водача ЕМ. П. ЕНЧ., управлявайки товарен автомобил МАН, с peг. № СВ7440АС.

Оспорва също така всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за обезвреда на неимуществени вреди. Излага, че процесният случай, при който загива лицето Р. М. Е., на самостоятелно основание, попада и в хипотезата на чл. 239, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (отм.), според който застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта последва при извършване от застрахования на престъпление от общ характер.

Заявява и възражение, че застраховката "ГО" на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари съгласно чл. 257, ал.5 от КЗ (отм.), позовавайки се на в писаното в застрахователната полица предназначение на МПС - посочено „лични нужди". Счита, че в случая следва да намери приложение изключението на чл. 268, т. 6 от Кодекса за застраховането (отм.). и застрахователят не следва да заплаща обезщетения.