Решение № 260042 от 06.11.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260042 гр. Варна, 06.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 280 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от страните в първоинстанционното производство, срещу решение № 76/02.04.2020г., допълнено с определение № 286/23.06.20г. в частта за разноските, постановени по гражданско дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Шумен, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на Д.Ж.Д. от гр. Шумен сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и засягане на доброто име, както и сумата от 3 255.34 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, под формата на разлика между нетните трудови възнаграждения, които ищецът реално е получавал като „главен експерт“ „Реализация и развитие“, и които би получил ако е бил продължил да заема длъжността директор на Дирекция „Европейски проекти“ в Община Шумен за периода от 27.08.2012г. до 06.11.2015г., поради повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, производството по което е било прекратено поради липса на доказателства от наблюдаващия прокурор с Постановлението за прекратяване на досъдебно наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД № 134/2014г. по описа на Окръжен съд – Шумен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 19.09.2016 г. до окончателното му изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД; както и в частта, с която Прокуратурата на РБ е била осъдена да заплати сумата от 500 лв., представляваща направените разноски по назначените в производството експертизи. Развити са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части поради недоказаност на предявените искове по основание и размер, а присъденото обезщетение – като прекомерно завишено и изключително несправедливо с оглед събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, включително и относно присъдените деловодни разноски; евентуално – присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Д.Ж.Д., представляван от процесуалния си представител адв. В. П. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в осъдителните си части решението е правилно и не страда от посочените от ответника пороци, излагайки подробни съображения, базирани на доказателствения материал по делото.

2. Насрещна въззивна жалба, подадена от Д.Ж.Д., представляван от процесуалния си представител адв. В. П. ***, срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди, за разликата над уважения размер на претенцията от 40 000 лв. до пълния ѝ предявен размер от 100 000лв. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част и се претендира неговата отмяна и уважаване на иска в пълния му предявен размер.

В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подаден чрез прокурор в ОП-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения. Отправено е искане насрещната въззивна жалба да се остави без уважение, а решението в частта му, с която са уважени частично исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди, вкл. и относно присъдените деловодни разноски, и Определение № 286/23.06.20г., с което се допълва първоначалното решение като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати 1827.66 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, без същото да е било реално заплатено от ищеца, в противоречие на чл. 78 от ГПК, да бъдат отменени.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му части: за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за период от момента на увреждането 07.05.15г. до 18.09.16г.; за разликата над присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 255.34лв. до претендирания размер от 10 000 лв. като разлика в получаваните възнагражадения за посочения период, както и в отхвърлителната част за сумата от 300 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство /по тази претенция в мотивите на решението е налице формирана воля, но липсва диспозитив, което може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, която е компетентен да отстранява съдът, постановил решението/.

Настоящият състав на съда намира, че поради липсата на депозирана частна жалба, адресирана до настоящия съд, отправеното искане от Прокуратурата на РБ в отговора му на насрещната жалба, подадена от ищеца, да се отмени и Определение № 286/23.06.20г., с което се допълва първоначалното решение в частта му за разноските, не е надлежно сезиращ документ, поради което и въззивното производство няма за предмет осъществяването на инстанционен контрол на постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение.

В с.з. представителят на Прокуратурата на РБ (прокурор от Апелативна прокуратура-Варна) развива съображенията си, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен спрямо характера на вреди, тяхното времетраене, както и икономическата конюнктура в страната за процесния период, вземайки предвид за сравнение размера на минималната пенсия. Поради това и счита за справедлив размер на обезщетението от порядъка на 4 800 лв. – 5 000 лв. Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди се счита, че решението в тази част е правилно.

В с.з. представителят на Д. излага, че наказателното производство се е развивало и в съдебната фаза чрез провеждането на множество съдебни заседания, а отделно от това наказателното преследване на ищеца е било отразявано в подробно в медиите по инициатива именно на ответната страна. Освен това самият наблюдаващ прокурор, който е постановил акта си за прекратяване на наказателното производство, на 21.05.15г. е направил изявление пред медиите, че фактът на прекратяването поради недоказаност на обвинението, не означава, че няма престъпление и самият прокурор е убеден, че има престъпление, но то не е доказано. Това според процесуалният представител на въззивника Д. е поставило един печат върху неговия доверител, който не може да бъде изтрит цял живот.

Поради това и не се споделя становището на насрещната страна, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмерява с минималната пенсия за процесния период.

Въззивната и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими, подадени от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от първоинстанционното решение, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

В исковата си молба ищецът Д.Д. е твърдял, че е бил задържан със заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа на 31.07.12г., на която дата е бил привлечен и като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е тежко по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Изготвеният по ДП № 59/12г. обвинителен акт е бил внесен в съда на 11.04.12г. и в ШОС е било образувано НОХД № 134/14г.

След проведени 5 открити съдебни засединя по делото, на 18.12.14г. производството пред съда е било прекратено и делото върнато на прокурора, който пък с Постановление вх. № 347/2015г. е прекратил наказателното производство поради липсата на доказателства за извършване от ищеца на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За посочения период на провеждане на наказателното производство против ищеца, последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в житейски, професионален, здравословен и личен аспект. След повдигане на обвинението ищецът е бил освободен от заеманата в община Шумен длъжност „Директор на Дирекция „Европейски проекти““, считано от 23.08.12г. и от тази дата е бил назначен на длъжността „Главен експерт „Реализация и развитие““, което е било на практика понижение, което рефлектирало и върху размера на получаваното от него възнаграждение. Изложено е било още, че в деня на задържането на ищеца, е било планирано извършването на медицинска оперативна интервенция на неговата съпруга, но поради осъществените процесуални действия, същият не е имал връзка с нея и е изпитал притеснения. По време на задържането му е бил оказван психологически натиск с цел признаване на факти от състава на престъплението.

Освен това ищецът и съпругата му са били сключили гражданския си брак през м.

05.12г., а очаквали раждането на двете си деца през м. 09.12г. Те се родили, но ищецът не е могъл да изживее пълноценно радостта от това събитие и да полага нужните за ситуацията грижи за децата си. Задържането и повдигнатото обвинение са били широко отразени в медиите, вкл. и чрез публикация на снимката на ищеца, което се отразило негативно на неговата човешка и професионална репутация.

Освен това ищецът е бил в началото на своята многообещаваща политическа кариера, заемайки длъжността заместник-председател на ОбС на БСП-Шумен. Така граденият за период от 10 години партиен и организационен авторитет е бил сринат и отношението към ищеца в личен, професионален и вътрешнополитически план рязко се е променило като неговите приятели, колеги и съпартийци започнали да го избягват. Казвали, че е корумпиран и подкупен, че е нечестен. Понастоящем ищецът вече не заема длъжността на зам. председател на БСП-Шумен и преобладаващото отношение към него е негативно. Освен това повдигането на обвинението срещу ищеца е било в период, когато същият е бил студент в 3-ти курс по специалността „Право“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново. Воденото срещу Д. наказателно производство е станало причина същият да прекъсне обучението си, тъй като е бил ангажиран със защитата по делото поради притеснението за неяснотата на своята бъдеща съдба. По този начин същият е пропуснал да придобие допълнително образование и квалификация, която би могла да му бъде полезна в професионален план за реализацията му в юридическата сфера. След прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, прокурорът е направил изявление пред медиите, че той е сигурен, че престъпление е било извършено, но не можел да го докаже, поради което и прекратил производството.

Това изявление допълнително е уронило доброто име и авторитета на ищеца и изказаните думи, нарушаващи грубо презумпцията за невиновност, продължават да отекват в неговото съзнание като произнесена осъдителна присъда пред обществото. Поради всичко гореизложено с исковата молба са били отправени искания за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – в размер на 50 000 лв. от грубото незачитане на конституционното право на ищеца да се счита за невинен до доказване на противното, което е било потъпкано грубо от представителя на прокуратурата чрез направеното нарочно изявление пред медиите на 20.05.15г.; в размер на 50 000 лв. от незаконно повдигнатото обвинение в извършването на тежко престъпление, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изплащане на сумата. Претендирано е било и присъждането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в разликата между получаваното до 23.08.12г. възнаграждение и следващото получавано такова за по-ниската заемана длъжност, считано от 23.08.12г. до 09.11.15г. /съгласно уточняващата молба от 16.10.19г./.