Определение № 188 от 13.03.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Перник, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500153 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 2168/30.01.2023 г., подадена от Н. И. Р., ЕГН ********** от ***, чрез адвокат К. С., с която, във връзка с дадени указания от съда, е уточнено, че се оспорва дължимостта на разноските, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2842/26.10.2023 г. по ЧГД № 4984/2023 г. по описа на Районен съд – Перник. Претендира се и присъждане на разноски за заповедното производство.

Препис от молбата е връчен на ответника по частната жалба – „Топлофикация Перник“ АД. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор.

Окръжен съд - Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление, подадено на 24.10.2023 г. „Топлофикация – Перник“ АД е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. И. Р. за сумата от 253.65 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно с лихва за забава в размер на 29.11 лв. за периода от 09.05.2022 г. до 14.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2023 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2842/26.10.2023 г. по ЧГД № 4984/2023 г. по описа на ПРС заявлението е уважено изцяло.

Тя е връчена на длъжника на 14.11.2023 г.

На 30.11.2023 г. от последния е постъпило възражение, в което е посочено, че преди получаване на заповедта, задължението е заплатено изцяло. Приложена е разписка № ***, от която е видно, че на 03.11.2023 г. длъжникът е заплатил по сметка на заявителя сумата от общо 1832.13 лв., с основание - топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2023 г.

1 за абонатен номер ***.

Възражението, в едно с приложенията е връчено на заявителя на 11.01.2024 г. и той е представил становище с вх. № 824/12.01.2024 г. В него е посочил, че с оглед основанието, отразено в платежния документ, с внесената сума, длъжникът е погасил изцяло задълженията си за главница за доставена топлинна енергия и за лихви за забава за периода от 01.03.2022 г. до 30.09.2023 г., като сумите, дължими за месец януари и месец февруари 2022 г. са били издължени по-рано. Останали са непогасени разноските, присъдени в заповедното производство – 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.

С разпореждане от 18.01.2024 г. заповедният съд е дал указания на длъжника да уточни дали оспорва дължимостта на разноските по заповедта, като го е предупредил, че ако не представи отговор, ще приеме, че те не са спорни и ще издаде изпълнителен лист за събирането им. Разпореждането е съобщено на 29.01.2024 г. В указания срок длъжникът е подал молбата въз основа на която е образувано настоящото производство. В нея е заявил, че оспорва заповедта в частта ѝ за разноските.

Първостепенният съд е я е администрирал като частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК и я е изпратил на въззивния съд за произнасяне.

Настоящият състав намира, че молбата, въз основа, на която е образувано настоящото дело не представлява частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК и не подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 – 278 от ГПК от въззивния съд, а е възражение по чл. 414а, ал. 3 от ГПК/ДВ бр. 11 от 2023 г. – предишна ал. 2/, по което следва да се произнесе заповедния съдия.

Съображенията за това са следните:

В чл. 413, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност за обжалване на заповедта по чл. 410 от ГПК с частна жалба само в частта за разноските. Доколкото не е са предвидени специални правила за срока, в който може да бъде подадена и за разглеждането , се прилагат общите такива по чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

В чл. 414а, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е предвидено, че длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК може да възрази, с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като представи доказателства за това, а ако не е дал повод за предявяване на вземането с поведението си, той може да оспори и присъдените разноски.

Възражението по чл. 414а от ГПК се администрира съгласно ал. 4 от същата разпоредба и съдът се произнася по него съобразно процесуалното поведение на заявителя – по чл. 414а, ал. 5, изр. 1-во от ГПК - ако не е подал становище и по чл. 414а, ал. 5, изр. 2-ро от ГПК, ако е подал становище.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Частната жалба се връща, ако исковото производство приключи с влязло в сила решение или бъде прекратено с определение и заповедта и изпълнителният лист са обезсилени. Частната жалба се разглежда от въззивния съд, ако исковото производство приключи с определение за прекратяване на производството, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, както и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

От изложеното следва, че частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК има предмет, само когато съдът не е сезиран по друг, предвиден от закона ред, в който на разглеждане подлежи 2 и въпроса за разноските по заповедта за изпълнение.

Нормата на чл. 414а от ГПК е приета и е влязла в сила след постановяване на тълкувателното решение – ДВ бр. 86 от 2017 г., но настоящия състав счита, че горните указания и направения въз основа на тях извод са относими и към нейното приложение.

Това е така, тъй тя предвижда още една възможност на длъжника да оспори дължимостта на вземането по заповедта, но не поради несъществуването му, а поради плащането му в срока за доброволно изпълнение, като с възражението, той може въпреки признанието и плащането, да наведе оплакване за недължимост разноските, но само на основание, че не е дал повод за завеждане на делото. Следователно на основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК/ДВ, бр.

11/2023 г., предишна ал. 2/ длъжникът може да сезира заповедния съд за преразглеждане на въпроса за разноските по заповедта, като произнасянето на последния по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК е обуславящо за преценката налице ли е предмет на евентуално подадената частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Срокът за сезиране на заповедния съд с възражение по чл. 414а, ал. 3 от ГПК е едномесечен съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК/едномесечен/ и редът произнасяне по него е този по чл. 414а, ал. 5 от ГПК.

Срокът за подаване на частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК е едноседмичен съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК, като компетентен да се произнесе по нея е въззивният съд по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

От горното следва, че частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК може да се подаде както самостоятелно, така и заедно с възражение по чл. 414 от ГПК или по чл. 414а от ГПК.

Разглеждането и от въззивния съд, обаче е обусловено от разрешаването на въпроса за разноските, за които исковият, респективно заповедният съд е сезиран с едно от посочените възражения.

В настоящия случай, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 21.11.2023 г. не е постъпила частна жалба от длъжника срещу разноските по заповедта. В срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК, той е подал възражение, приложение № 7 към чл. 7 от Наредба № Н-2/18.02.2020 г., с което е представил доказателства за плащане в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК на задължението за топлинна енергия и лихвите за забава, за които е издадена заповедта, както и същите задължения към заявителя, но за други периоди. Поискал е и да му бъдат присъдени сторените от него разноски, а с молбата, въз основа, на която е образувано настоящото производство, е уточнил, че възразява срещу възложените му такива със заповедта, тъй като е платил преди връчването на последната.

От съдържанието на възражението, приложенията и уточненията му, следва, че същото е такова по чл. 414а от ГПК, въпреки погрешно използваната бланка за заявяването му. В него се съдържа и оспорване на разноските по чл. 414а, ал. 3 от ГПК. Последното не може да се квалифицира като частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, тъй като ясно и точно е посочено основанието му – недължимост поради недаване повод за завеждане на делото, както и поради подаването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Затова по него не е компетентен да се произнесе въззивния съд. Това, с оглед постъпилото становище на заявителя в срока по чл. 414а, ал. 5, изр. 2-ро от ГПК и на основание същата правна норма, следва да стори заповедния съдия.

Предвид изложеното производството пред Окръжен съд – Перник следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради липса на частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, а делото да се върне за произнасяне от заповедния съд по възражението по чл. 414а от ГПК по реда на чл. 414а, ал. 5 изр. 2-ро от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 153/2024 година по описа на Окръжен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. 2-ро от ГПК по възражението по чл. 414а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК с вх. № 25096/30.11.2023 г. подадено от Н. И. Р., ЕГН ********** от ***, уточнено с молба вх. № № 2168/30.01.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4