Решение № 271 от 24.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Видин, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320102072 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. Л. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ******, чрез адв. Л. А. Г. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата И. Л. В. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № МАХ_500034332.

Сочи се, че по силата на договора ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 250.00 лева. Кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя.

Общата дължима сума по договора е 404.44 лева. Кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36,32 %. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 47,72 %.

Излага се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 47.72 %, ГЛП е 36.32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Поддържа се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през 1 периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, а именно чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват.

Излага се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, което цели недължима облага на кредитора.

Поддържа се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, тъй като са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500034332, сключен между страните.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 154.44 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата като неоснователна. Оспорил е твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № Мах_500034332 представляват скрита възнаградителна лихва, неравноправни са и по този начин се заобикаля закона.

Посочил е, че изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, неоснователно. Заявените от ищеца като 2 страна по процесния договор за кредит допълнителни действия според ответника не са част от ГПР и не се калкулират в ГПР защото не са част от общия разход по кредита съгласно дефиницията „ общ разход по кредита за потребителя“.

Според ответника, ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия. Твърди се, че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него.

Сочи се, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него, тъй като е получил СЕФ. Посочва също, че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", които ответното дружество предоставя на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при поискване. Сочи се, че доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не.

Поддържа се, че доброволното действие „Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Сочи се, че понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал. 2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. Сочи се, че в случая „Динамично плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за потребителски кредит.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № MAX_ 500034332 от 29.09.2020 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 250.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 13 равни погасителни вноски по 21.15 лева с обща стойност на плащанията 274.95 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит, за което дължи 57.03 лева, а съгласно ал. 2 е заявил желание да ползва Динамично плащане по кредита, за което дължи 96.97 лева, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по кредита.

3

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора за кредит размерът на общо дължимото по кредита е 429.00 лева, разпределена сума от 13 бр. вноски по 33.00 лева. Вноските са месечни, с начална дата на първа вноска 13.10.2020 г. и последна вноска на 30.03.2021 г. ГПР е 43.23 %.

ГЛП е фиксиран – 36.15 %.

От представената по делото справка за плащанията по процесния кредит, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че ищцата е заплатила сума в общ размер на 404.44 лева, с която са погасени: главница – 250.00 лева, договорна лихва – 24.16 лева, такса динамично плащане – 81.97 лева, такса бързо разглеждане – 48.07 лева и платено обезщетение за предсрочно погасяване на кредит – 0.24 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 4 посочения в договора 43.23 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора поради това, че правоотношението между страните е приключило и такава такса не е събирана. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума.