Решение № 44 от 12.04.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Айтос, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т. Г. Спасова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т. като разгледа докладваното от Т. Г. Спасова Административно наказателно дело № 20222110200466 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на Н. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. Р., ***, чрез адв. Т. Т. от АК-Б. – гр. Б., ***, против Наказателно постановление № 22-0335-000242 от 29.11.2022 г. на Началник Група в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Административно наказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 24.06.2021 г. около 06.55 часа в с. Л., общ. Р., жалбоподателят е управлява моторно превозно средство – електрически скутер марка „***”, което не е регистрирано по надлежния ред и съответно няма поставени рег. табели. Спрян е за проверка от полицейските служители Н. Н. и С. Д. и му е съставен АУАН № 242, бл. номер ***/ 24.06.2021 г. за констатираното от тях наорушение по чл.140 от ЗДвП , препис от който е връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение. По случая на 17.08.2021 г. е образувано ДП № 335 ЗМ-130/2021 г. на РУ-Р. при ОДМВР-Б., вх. № 8669/2021 г. по описа на РП-Б., ТО-Айтос, като в хода на наказателното производство е установено, че се касае до електрически двуколесен мотопед с двигател 100W12042440 от категория L1e, подлежащо на регистрация в КАТ. Представена е също така мотивирана резолюция № 21-0335-М000007 от 31.03.2022 г. на Началник Група при ОДМВР-Б., РУ-Р., с която административно наказателното производство по АУАН е прекратено поради образуваното ДП на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН - чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН. Последвало е прекратяване на наказателното производство по ДП № 335 ЗМ-130/2021 г. на РУ-Р. при ОДМВР-Б., вх. № 8669/2021 г. по описа на РП-Б., ТО-Айтос – с постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.11.2022 г. на прокурор при РП-Б., ТО-Айтос, като е прието, че не е доказано осъществяване на престъплението по чл.345 от НК от субективна страна. Препис от постановлението е изпратено на Началника на РУ-Р. с оглед преценка налагане на административно наказание на жалбоподателя. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е 1 образувано административно наказателно производство и съответно е издадена обжалваното НП № 22-0335-000242 от 29.11.2022 г. на Началник Група в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП. В тази връзка следва да се отбележи, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото по делото се установява, че съставеният срещу лицето АУАН, съдържащ констатации за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е бил прекратен с мотивирана разолюция на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. Едва след прекратяване на образуваното досъдебно производство наказващият орган – Началник РУ-Р. е издал процесното НП.

Наказателното постановление съдържа необходимите законови реквизити и в частност дава ясно описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, без да е налице породена неяснота за привлеченото към отговорност лице за това какво нарушение му се приписва, съответно как да организира адекватно своята защита. Описани са обстоятелствата около нарушението и съответно са посочени нарушените законови разпоредби. Поради това съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, касаещи съдържанието на процесното НП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая няма спор, че се касае до двуколесно превозно средство – електрически мотопед, задвижван с електрически двигател 100W12042440, от категория L1e /жалбоподателят сам признава това обстоятелство в писмено становище на л. 29-30/, с параметри съобразно представените от жалбоподателя документи, вкл. „сертификат за съответствие” на л. 8-10 от делото - скорост на превозното средство - 25 km/h и мощност 250 W.

Според чл.149, ал.1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви категория L – моторни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. чл.4 "Категории превозни средства", Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП на Съвета, гласи че към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност.

- Пар. 2 от същия чл.4 на цитирания Регламент гласи, че за целите на настоящия Регламент се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед);.

Пар.3 на същия Регламент предвижда, че изброените в Пар.2 превозни средства от категория L се класифицират според двигателя им, а именно: б. "г"- задвижвани от електрически двигател.

2

Съгласно Приложение № І на Регламент - Категорията "L1e" представлява леко двуколесно моторно превозно средство, имащо следните параметри: две колела и задвижване с двигател, посочен в член 4, параграф 3 /в б. "г" на пар. 3 са посочени електрическите двигатели/; максимална конструктивна скорост на превозното средство ≤ 45 km/h; максимална поС.на номинална или ефективна мощност (1) ≤ 4000 W; максимална маса = технически допустима маса, посочена от производителя.

Съгласно чл.1, ал.4 от Наредба № I-45 от 20 март 2000 г. не подлежат на регистрация по реда на тази наредба: 1. тролейбусите; 2. верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; 3. моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран двигател; 5. инвалидните колички с двигател; 6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) трактори; 7.

(нова - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; 8.

(нова - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства.

При така посочените правни норми и характеристики/техническите данни в Регламента, въпросното МПС подлежи на регистрация – двуколесен мотопед, задвижван с фабрично поставен електрически двигател, попадащ в категория L1е-В. Видно е също така, че въпросното МПС не попада в изключенията на чл.1, ал.4 от№ I-45 от 20 март 2000 г. , които не подлежат на регистрация. Следователно за да може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, превозното средство следва да е регистрирано и да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, поради което деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай. Обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел, че превозното средство подлежи на регистрация не го освобождава от административно наказателна отговорност, тъй като същият е бил длъжен да положи необходимата грижа, за да се запознае със закона и да предприеме съответните действия по регистрация, но въпреки това не е сторил това, доверявайки се изцяло на твърденията на продавача на превозното средство. Прокурорът е достигнал до извод за липса на умишлено извършено деяние, осъществяващо от субективна страна престъпление по чл.345 от НК, но не и за липса на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради това и с оглед събраните доказателства, следва да се заключи, че административно наказващият орган правилно е издал наказателното постановление, санкционирайки жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП с предвидените административни наказания, определени в минимален размер - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С оглед изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна и НП следва да се потвърди като правилно издадено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0335-000242 от 29.11.2022 г. на Началник Група в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на Н. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. Р., ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.

3, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението може да се обжалва пред Б.кия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4