Решение № 49 от 27.05.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Луковит, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20244320100725 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 6042/29.12.2022г. по описа на Районен съд - Тетевен, подадена от А. В. Б., ЕГН **********, поС.ен адрес: с. Б.и., обл. Л., ул. "Т."№** против С. Ю. А., ЕГН **********, поС.ен адрес: с. Г., обл.Л.,ул."Н.С"№*, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Първоначално, по повод подадената искова молба в Районен съд – Тетевен е заведено гр. д. № 950/ 2022 г. С Определение № 35 от 18.01.2023г. на Районен съд – Тетевен на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК производството по гр. дело № 950/2022г. по описа на съда е било спряно до приключване на ДП № ***. на ОСлО – Ловеч при Окръжна прокуратура – гр.

Ловеч. С Разпореждане от 19.04.2024г. на Районен съд – Тетевен на осн. чл. 230 от ГПК гр. д. № 950/ 2022 г. е било възобновено. След отвеждане на всички съдии от Районен съд – Тетевен, с Определение № 865/ 04.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 638/ 2024 г. на Ловешкия окръжен съд, делото е изпратено за разглеждане в Районен съд - Луковит.

В исковата молба се твърди, че на **** часа тъжителката, сина й Т. Г. и други три лица пътували с лек автомобил, когато били спрени за проверка от полицейски патрул, в района на гробищния парк на с. Б.и., обл. Ловеч. Един от служителите на МВР, които осъществили проверката бил ответникът С. Ю. А.. Полицаите съставили фиш на сина на ищцата Т. Г..

Твърди се, че след като бил съставен фиша, те тръгнали с автомобила в посока към с. Б.и., но малко след това, били застигнати от полицейския автомобил, управляван от ответника. В молбата се сочи, че им бил пресечен пътя и им била показана палка, след което спрели. След това ответника, слязъл от колата и им се разкрещял, попитал ги за какви се мислели и им заявил, че всички цигани и помаци щял да ги направи на сапун. Започнал да псува шофьора на колата - сина на ищцата /Т. Г./. Псувал, заканвал се, дърпал сина й, след това го изкарал насила от автомобила и му извил ръцете. Тогава ищцата се приближила и казала на ответника, да остави сина и, защото нищо не бил направил. След казаното ответникът се обърнал към Б. й я блъснал с две ръце в гърдите, при което тя паднала на земята, а той я ритнал. С помощта на едно от момичетата, което пътувало в колата ищцата се изправила.

Твърди се, че в този момент ответника С. Ю. А. й нанесъл силен удар с юмрук в лицето.

Ищцата твърди, че агресивното поведение на ответника спрямо семейството и продължило още дълго време, включително и в гр. Тетевен, но повече не я е удрял. В резултат на удара в лицето й от ответника и били счупени два зъба, а след удара с крак по 1 тялото и, се появила синина на вътрешната част на левия й глезен, които подробно били описани в медицински документи, които прилага към исковата молба. Сочи, че с това си деяние ответникът и причинил неимуществени вреди, които конкретно се изразявали в следното:

Твърди се, че в продължение на дълъг период от време ищцата изпитвала болка в главата, в устата, не можела да се храни, не можела да говори, срамувала се от хората, тъй като при отваряне на устата и, се виждало, че липсват зъби, а в продължения на няколко години, трябвало поС.но да дава обяснения за случилото се и да сочи, че с нищо не е предизвикала агресия срещу нея. Твърди, че по случая било образувано сл. дело № 3/2018 год. по описа на ОСлО - Ловеч при ОП Ловеч, за което нямала представа как е приключило.

Отправя се искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищцата сумата от 5 000 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие от нанесени й от него удари на 27.12.2017г., което довело до болка и страдание на същата; законна лихва в размер на 2538,91 лева, за периода от 27.12.2017г. до 29.12.2022 г. - деня на завеждане на исковата молба в Районен съд - Тетевен, както и законна лихва върху посочената сума от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира са заплащане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че исковата претенция е неоснователна, тъй така изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Сочи се, че ищцата му вменява извършване на престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК, за което било образувано досъдебно производство № ***. на ОслО - Ловеч по пр. пр. вх. № 7***. на РП - Ловеч.

Поради висящото наказателно производство производството по настоящото гражданско дело било спряно до приключването му.

Сочи се, че наказателното производство е приключило на основание Определение № *** постановено по ВЧНД № 2/2024г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е отменено Определение по ЧНД № 289/2023г. на Районен съд - Тетевен и е потвърдено Постановлението от 19.10.2023г. на Районна Прокуратура - Ловеч, ТО - Тетевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ***. на ОслО – Ловеч, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 , т. 1, пр. 1-во и чл.199 от НПК – поради липса на извършено престъпно деяние, което да е в причинна връзка с претендираните от ищцата увреждания. Сочи се, че няма каквито и да е доказателства, които да обективират извършено противоправно деяние и виновното поведение от страна на ответника, за да има основание ищцата да предявава срещу него претенцииите си по настоящото гражданско производство.

Сочи се, че съобразно постановените от Окръжен съд - Ловеч и Районна прокуратура – Ловеч, ТО Тетевен определение и постановление, вменените на ответника от страна на ищцата престъпни деяния представляват единствено и само клеветнически твърдения, които по никакъв начин не мотат да бъдат основание за претенциите й по реда на чл. 45 от ЗЗД, при което същата е неоснователна и недоказана.

Като писмени доказателства по делото са приети: Медицинско свидетелство за пред съда от 04.01.2018г., издадено от д-р Т.Б. на А. Б. /заверено копие/; Събедно медицинско свидетелство № 4/2018г., издадено от на д – р М. Г. на А. Б. /заверено копие/; ВЧГД № 638/2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч; гр. дело № 950/2022г. по описа на Районен съд Тетевен; ЧНД № 289/2023г. по описа на Районен съд Тетевен; ВЧНД № 2 / 2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч; пр. № 7***. по описа на РП Тетевен, ведно с ДП № ***. на ОСлО Ловеч – 5 тома; ДП № ***г. по описа на РУ Тетевен, пр. пр. № *** В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Г. Г. К. /живущ на семейни начала с ищцата/ и Т. Г.ев Г. /син на ищцата/. Назначена и изготвена е комплексна СМЕ. По искане на адв. С. е назначена допълнителна СМЕ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид съображенията на страните, намира за установено 2 следното:

Н а 27.12.2017 год. след обяд ищцата, сина и св. Т. Г. и още три лица пътували с автомобил, управляван от Г. в посока към с. Б.и.. Автомобилът бил спрян за проверка от В.С.Х. и ответника С. Ю. А. - служители на РУ – Тетевен. На водача бил съставен фиш, за това, че управлявал МПС без включени светлини. След проверката водача и пътниците потеглили отново към с. Б.и.. По пътя отново били спрени от същият патрул, а водача на автомобила Т. Г. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. Г. оказал съпротива на полицейските служители, при която се намесила и майка му - ищцата Б..

За възпрепятстването на полицейските служители от св. Т. Г. било образувано ДП № ***г. по описа на РУ - Тетевен, за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, извършено на 27.12.2025г. В хода на разследването било установено, че на същата дата съгласно утвърден от началника на РУ Тетевен план се провеждала специализирана полицейска операция.

Служителите В.С.Х. и ответника били на работа за времето от 08:30 часа до 20:30 часа същият ден. В следобедните часове на деня същите се намирали със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** на ПП I-4, при км 12+000, в района на местност „С.“, землището на с. Б.и.. В последствие бил спрян за проверка лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.а“, с рег.

№ ****, управляван от Т. Г., в който пътувала и неговата майка - ищцата А. Б.. След проверката бил съставен фиш на водача, за това, че не бил включил светлини. След това водача на автомобила потеглил с автомобила, като преди да тръгне Г. отправил закани спрямо полицаите, обидил ги и ги напсувал. Последните съобщили за случилото се на дежурен по ръководство и потеглили след автомобила с оглед задържане на водача. Те догонили автомобила, който отбил, а между водача и полицейските служители последвали пререкания. В последствие наблюдаващият прокурор по ДП приел, че поведението на водача Г. по време на проверката, изразяващо се в отправяне на обиди и заканителни изрази към полицейските служители не е елемент от състава на чл. 270 от НК. Посочено е, че поведението на Г. след приключване на проверката и при потеглянето му, очевидно е възприето от Х. и А. като неприемливо такова и те са взели решение да последват лек автомобил „Ф. Б.а“. Посочено е от прокурора, че действията както на полицейските служители, така и на водача и пътниците в л. а. след настигането му от патрулния автомобил и по – късно са обект на разследване на друго ДП. Има се предвид образуваното в последствие ДП № ***. по описа на ОСлО – Ловеч при ОП – Ловеч.

Досъдебно производство № ***. по описа на ОСлО – Ловеч при ОП – Ловеч, пр. пр. № 7***. било образувано по подадена жалба от А. В. Б., И.Я.Р. /живуща на семейни начала с Г. към онзи момент/ и Т. Г.ев Г. срещу ответника С. Ю. А., за извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, което било прекратено, а Окръжен съд Ловеч с Определение № *** е потвърдил Постановление от *** на прокурор при РП Ловеч, ТО Тетевен за прекратяване на наказателното производство.

В показанията си свид. Т. Г., който е пряк очевидец на случилото се, заявява, че на въпросния ден /27.12.2017г./ му е съставен АУАН от ответника. Твърди, че на същия ден майка му /ищцата/ е ударена от ответника с два юмрука в лицето. Посочва, че следствие на удара, на другия ден като се прибрал от участъка, зъбът на майка му само, че не бил паднал, а на другият ден паднал. Тя самата не е могла да се храни близо един месец, била е подута в лицето и е имала болки в устата.

В показанията си свид. Г. К. посочва, че въпросният ден /27.12.2017г./ не е присъствал по време на проверката на автомобила. На по-късен етап при него отишла ищцата и му съобщила, че синът им е задържан, след което тръгнали с кола към полицията. Тогава видял, че ищцата била с разбита уста и зъба и се клател, „само, че не е паднал“. Посочва, че два, три дена ищцата не е могла да се храни и да говори. Единият зъб бил изваден, а след няколко дена паднал и другият.

При анализа на показанията на свидетелите Т. Г.ев Г. и Г. Г. К., съдът отчете фактите, че първият е син на ищцата, а вторият живее на семейни начала с нея.

Съдът прие, че показанията на свидетеля Т. Г. са в противоречие с изложеното в 3 исковата молба. Свидетелят Г. посочва, че майка му е ударена два пъти с юмрук в лицето, но не споменава ищцата да е падала на земята и да й е оказвана помощ за да стане. От друга страна, исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е блъсната от ответника с ръце в гърдите, в следствие на което е паднала на земята и ответника я ритнал, след което с помощта на едно от момичетата тя е станала и в този момент е получила удар с юмрук от ответника. Свид. Г. е присъствал през цялото време на случката описана в исковата молба, но в с.з. същият не изложи такива данни – той не заяви майка му да е падала на земята, да и е оказвана помощ за да стане и да е ритана от ответника. Налице е и друго противоречие, тъй като в исковата молба се твърди, че ищцата е ударена веднъж с юмрук в лицето от ответника, а в с.з. свид. Г. заяви, че майка му е ударена два пъти с юмрук в лицето.