Решение № 160 от 22.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ямбол, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Яна В. А.

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря И.ка П. Златева в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600341 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол, против присъда № 124/ 8.12.2022г.постановена по нохд № 174/2022г.по описа на РС- Елхово.

С обжалваната присъда въззиваемите- подсъдими И. Л. К. и В. Л. К. са признати за невиновни в на **.**.****г. в с.****, обл.***** от частен имот находящ се на ул.“**** *****“ № * в съучастие помежду си, като извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот да са отнели чужди движими вещи - банкноти на стойност 90 лв.от владението на собственика им Й. Г. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс.В. К. макар и непълнолетен да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.304 НПК подсъдимите са оправдани по предявените им обвинения по чл.195, ал.1, т.3, чл.194 ал.1, вр.с чл. 20 ал.2 от НК, за подс.В.К. и във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Във въззивният протест се изразява несъгласие с постановената присъда като се сочи, че „съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като всички събрани по делото доказателства не са подложени на обективно, всестранно изследване и на внимателна проверка.“ На това основание се иска въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в 1 извършване на предявеното им обвинение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура—Ямбол поддържа протеста срещу подс.И. К.. Излага подробни съображения за основателността му, като се сочи, че събраните доказателства обосновават извод, че подсъдимия е извършил инкриминираната му кражба и прави искане на същия да му бъде наложено съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия наказание.

По отношение обвинението против подс.В.К. се сочи, че не се поддържа протеста и се пледира въззивният съд да потвърди присъдата на районния съд в тази част.

В съдебно заседание въззиваемите- подсъдими участват лично и с упълномощения си защитник адвокат М. А., чрез която оспорват протеста на Районна прокуратура – Ямбол, като излагат подробни съображения по правилността и обосноваността на присъдата постановена от РС-Елхово. На това основание се прави искане за потвърждаване на процесната присъда.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в протеста, пледоарията на защитника на въззиваемите- подсъдими и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК.

Разгледан по същество същия е напълно неоснователен по следните съображения:

Първоинстанционният районен съд е положил максимални процесуални усилия за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, като е уважил и направените от страните в това число и на прокурора искания за събиране на доказателства.

При постановяване на съдебния си акт съдът е направил пълен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и е направил обоснован и законосъобразен правен извод, че обвинението не е доказано от обективна страна, поради което е постановил оправдателната си присъда.

Против подсъдимите И. Л. К. и В. Л. К. е предявено обвинение в това, че **.**.****г. в с.****, обл.***** са извършили кражба на 90лева от дома на Й. Г. П..

Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтаря.

Съдът споделя направения извод, че от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че на **.**.****г. е извършена кражба на 90лв. от дома на св.Й. П.. По това обстоятелство не се спори, поради което е ненужно проверяващата инстанция да се преповтаря доказателствата, които го установяват.

Също така е безспорно установено, че подсъдимите И. Л. К. и В. Л. К. са ходили до дома на св.П. инкриминирания ден за да се видят със св. Ж. П.- син на св.Й. П., тъй като тримата били дългогодишни приятели. Подсъдимите били посрещнати от сестрите на Ж. П.св.Ц. П. и св.С. П., които към този период били малолетни. Те казали на подсъдимите, че брат им спи, след което подс.В. К. останал в коридора на къщата, а подс.И. К. влязъл за 2 малко в стаята в която са се намирали свидетелките, след което двамата подсъдими отишли до спящия св.Ж. П., разговаряли с него и си тръгнали. Вечерта когато се прибрал от работа св.Й. П. видял, че катинара на кухненското шкафче е счупено и от вътре липсвали собствените му 90лева.

Съдът споделя изводите на първата инстанция, че от събраните доказателства не може да бъде направен безспорен и несъмнен извод, че подсъдимите са разбили катинара на кухненското шкафче и са взели намиращите се вътре банкноти на стойност 90лв.

Единствените свидетели „очевидци“ са малолетните С. П. и Ц. П., които били в стаята, която е преходна към кухнята и са категорични, че не са видели подсъдимите да взломяват катинара и да вземат пари от шкафчето. Налице е противоречие в показанията им дали подсъдимите въобще са влизали в кухнята, като св.Ц. П. твърди, че двамата влезли в кухнята, след което сочи, че само И. влязъл вътре и бил до чешмата, а В. бил в коридора.

Св.С. П. твърди, че не знае за извършена кражба от дома им. Също така сочи, че И. и В. влезли в стаята където са се намирали тя и сестра й попитали са за брат им и отишли при него. Съдът напълно с поделя изводите на решаващата инстанция, че показанията на свидетелките Ц. и С. П.и са с ниска степен на достоверност с оглед възрастта им към момента на деянието- 10 години, заключението на вещите лица изготвили съдебно психолого- психиатричната експертиза, според което двете свидетелки са склонни към лъжа и лесна внушаемост. Нелогично е ако подс.И. К. е счупил катинара свидетелките да не са видели или чули това, след като са се намирали в същата стая.

Свидетелите Й. П. и съпругата му Д. П. дават показания относно липсата на паричните средства и разбития катинар, което обстоятелство е установено по безспорен начин, но същите не допринасят за установяване авторството на кражбата.

Св.Ж. П. потвърждава установения по делото факт, че подсъдимите са ходили до дома му за да го извикат да излезе с тях, но той им отказал.

Св.Л. К.- баща на подсъдимите е дал на св.Д. П. сумата от 100лева, но сочи че ги е дал на заем, а не да възстанови откраднатото от синовете му.

От изложеното районният съд е на правил напълно обоснован извод, че от събраните на съдебното следствие доказателства не се доказва по безспорен и несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние. На това основание и протеста е неоснователен и като такъв не следва да се уважава.

Поради липса на доказателства за авторството на инкриминираното деяние въззивната инстанция намира за ненужно да анализира съставомерността на останалите елементи от състава на престъплението- разрушаване на прегради здарво направени за защита на имот и съучастие.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.

3 чл.338

НПК,

Ямболския окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 124/8.12.2022г., постановена по нохд № 174/2022г. по описа на РС- Елхово.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4