Решение № 6007 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6007 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100107770 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Ищецът - Ц. Д. Г., твърди, че на 11.06.2021г., сключили с ответника - "Б.Б.И." ЕООД, Договор за паричен заем, имащ за предмет предоставянето на заемна сума в размер на 30 000 лева. Ищцата била заемодател.

Съгласно чл. 4 от Договора, срокът за връщане на предоставената заемна сума бил до 11.06.2022г., но плащане не последвало.

Била изпратена и Нотариална покана peг. ном. 5843, том 3, акт. ном. 81 по описа на Нотариус 340 в НК, Районен съд София, но престация отново не последвала.

Съгласно чл. 3 от Договора, страните уговорили възнаградителна лихва в размер на 2% годишно, изчислена върху получената заемна сума, която сума не е заплатена от страна на заемополучателя. Към датата на настъпването на падежа за плащане (връщане) на получените по договора за заем парични средства, тази сума била в размер на 600 лева.

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати - сума в размер на 30 000 лева, представляващи заемна сума по Договор за заем от 11.06.2021г., ведно със законната лихва; и

- сумата от 2 % (два процента) годишно, т.е. 600 лева (за периода от 12.06.2022г. до 21.07.2022г.).

Ответникът - „Б.Б.И.“ ЕООД, оспорва иска. Договор на 11.06.2021г. не бил сключван. Била сключена различна сделка. Излага и допълнителни мотивация в тази насока.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Договорът за заем от 11.06.2021г., описан в исковата молба е представен по делото.

Сумата е 30 000 лева. Срокът за връщане е до 11.06.2022г. и е уговорена възнаградителна лихва от 2 % на година (чл. 1 - чл. 4).

От банково извлечение е видно, че сумата е заплатена на 17.06.2021г. (л. 8).

До ответника е изпратена Нотариална покана peг. ном. 5843, том 3, акт. № 81 по описа на Нотариус 340 в НК, Районен съд София, получена на 05.07.2022г.

Между страните е водена ел.кореспондения във връзка със заема (л. 50-1). Тя се потвърждава и от показанията на св. М. и св. Т.. Г-жа Т. тогава работела в дружеството (2021г.). Имало ревизия от страна на НАП, като тя представила договорите, което или били сканирани, или предадени на ръка. По сделките имало множество корекции: Документите към НАП в хода на ревизията съм изпращала към счетоводството и те са ги предоставяли на НАП. Не мога да кажа дали са излезли от мен. Не мога да кажа в какъв вариант са били предоставяни на НАП. Мога да кажа със сигурност, че бяха нанасяни доста корекции по тези договори, но не мога да кажа дали е бил договора в същия вариант (л. 176 – гръб).

От страна на ответника е представен почти идентичен договор. Разликата е в датата на сключване (17.06.2021г.) и падежа (17.06.2028г.).

И двете сделки са оспорени – първата относно авторството и по-точно липсата на подписа на представляващ ответника, а втората – относно съдържанието ù и подписа на ищцата (по реда на чл. 193 от ГПК). Открита е процедура по оспорване.

От страна на заемополучател няма подпис, това го сравних в делото и там седеше на „вярно с оригинала“ драснато моя подпис. Подписа, положен от дясно на лист 7 е мой, това не е подпис на К. Г. (становище на процесуалния представител на ищеца, изложено в о.с.з. от 25.04.2023г.).

На ответното дружество са предоставени множество заеми през 2021г.-2022г. (писмо от НАП – л. 81). Процесната сделка (датата е 11.06.2021г.), е под № 6. Платежното нареждане е от 14.06.2021г. (пореден аргумент относно крайния извод на съда). Самият договор е идентичен с този, представен от ищеца (л. 88). Както бе посочено, ревизията е била на ответното дружество.

Този документ е оспорен от ответника, но, доколкото е официален, доказателствената тежест пада върху него (арг. от чл. 193, ал. 3 от ГПК – става въпрос само за писмото на НАП). Всъщност, видно от изложеното по-долу, на държавен контролен орган умишлено е представен съществено коригиран частен документ.

В тази връзка са допуснати няколко СЕ:

1. две СКТЕ, изготвени от в.л. П., неоспорени от страните и приети от съда. От тях се установява, че кореспонденцията между страните обхваща и процесния договор, която е със съдържание, съответно на копието на ищеца (л. 109, л. 112). Явно са обсъждани и други 2 суми, но датите на сключване и на падежа съвпадат. Достъп е предоставен и от кантората на адв. Г..

Не може да се установи обаче дали са правени редакции.

2. ССчЕ, изготвена от в.л. Д., неоспорена от страните и приета от съда. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 07.10.2023г., се установява, че сумата е заплатена на 17.06.2021г. и е осчетоводена от ответника като дългосрочен заем. Вещото лице обаче не може да гарантира кога е направен счетоводният запис.

3. две СГЕ, изготвени от в.л. Ц.. Има частично оспорване от страна на ответника (л.

174 – гръб).

- подписът, положен в мястото за "ЗАЕМОДАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на 17.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН ********** от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД, представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 17.06.2028 г. - оригинал, представен от ответника и копие, находящо се на л. 31, приложено към Отговор на искова молба с вх. № 68483/20.10.2022 г. - обект на експертизата, е изпълнен от Ц. Д. Г..

- подписът, положен в мястото за "ЗАЕМОДАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на 11.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН **********, от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД, представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 11.06.2022 г. - копие, представено от НАП с Писмо изх. № 94-Ц-49/11.07.2023 г. и вх. на СГС N9 66844/14.07.2023 г. - обект на експертизата, е копие на подпис, който не е изпълнен от Ц. Д. Г..

- не може да се даде отговор на въпроса, дали подписът, положен в мястото за „ЗАЕМАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на 11.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН **********, от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД, представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 11.06.2022 г. - копие, представено от НАП с Писмо изх. № 94-Ц49/11.07.2023 г. и вх. на СГС № 66844/14.07.2023 г, е или не е положен от К. Т. Г., поради причини, изложени в изследователската част на настоящия протокол.

- подписът, положен в мястото за „ЗАЕМАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на 11.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН ********** от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД, представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 11.06.2022 г. - обект на експертизата, е копие на подпис, който вероятно не е изпълнен от К. Т. Г..

Според ТР, "Б.Б.И." ЕООД, ЕИК *******, е собственост на Адвокатско дружество „Г. и А.“, ЕИК/ПИК ******* Държава: БЪЛГАРИЯ. от правна страна:

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено (чл. 240, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД).

Страните са сключили договор за сумата от 30 000 лева. Проблемни са датата на сделката и падежът.

3

Първият договор (л. 7), всъщност не е подписан от ответната страна.

Относно документа, предоставен на НАП – подписът на ищцата може и да е копие, предвид размяната на документацията между съконтрахентите, а впоследствие и на НАП.

Няма значение как е изпълнен подписът на заемополучателят. Документът е изпратен от негов служител на проверяващия орган. Това означава, че сделката в този ù вид е призната.

Поведението на втория свидетел не е оспорено и до момента (арг. в тази насока могат да се почерпят и от Решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК).

Представеният с исковата молба договор е подписан от страна на заемодателя, което означава, че е налице потвърждаване (арг. от чл. 35 и чл. 40 от ЗЗД). Освен това сумата е заплатена, което само по себе си е конкурентно потвърждаване.

Адвокатското дружество, в тази ситуация, е действало като търговец или най-малкото като граждански съконтрахент. От тази гледна точка не е налице никакво нарушение на ЗА (довод в тази насока е изложен на л. 61). Никаква адвокатска тайна не е нарушена.

От компютърната експертиза, както и от гласните доказателства, се установява, че ел.кореспонденцията е такава, каквато е представена по делото. Съображението е че е изследвана и техниката на ответника. По тази причина теоретичната възможност за корекции, спомената от в.л. П., е ирелевантна.

Преговорите са били за договор от 11.06.2021г. и падеж през 2022г. Електронната кореспонденция е хипотеза на обикновена писмена кореспонденция (чл. 3-5 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, във вр. и с чл. 184 от ГПК).

Тук са необходими няколко уточнения.

- при наличие на подписан договор, очевидно електронната кореспонденция онагледява преговори;

- ако обаче не може да се установи подписан документ, но има плащане от ищеца и уведомяване на държавен орган от страна на насрещната страна, то крайният вариант на преговорите, макар и в електронна форма, би имал правната природа на договор, който всъщност е подписан (чл. 8 и чл. 13 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги);

- съдът обаче приема, че договорът, изпратен на НАП е подписан или по-точно волеизявленията на страните са потвърдени.

Очевидно някой служител на дружеството е подписал г-жа Г., а, с оглед последвалата проверка от НАП, тя не е възразила. Изпълнението на представител без представителна власт не поражда действие (Р. 1856-1956-IV ГО), освен ако кредиторът се е възползвал от него или го е потвърдил - чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Договорът от 17.06.2021г. е подписан от ищцата, но първата страница е подменена, съобразно посоченото по-горе. Оспорването на съдържанието на този документ е основателно. Становището на в.л. Ц., че подписът на ищцата на договора, изпратен на НАП, не е автентичен (тъй като е копие) е логично, ако се приеме, че цялата сделка е манипулирана от страна на служител на ответника. Това не означава обаче, че не го 4 обвързва.

От изложеното следва, че ответникът дължи главницата и възнаградителната лихва.

Или, искът е неоснователен. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски - 3 074 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, „Б.Б.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: Област София (столица), общ. Столична, гр. София, район Средец, п.код 1000, ул. „******* ет. 1, ап. оф. 1, представлявано от управителя К. Т. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София 1000, р-н „Средец“, ул. „******* ет. 1, офис 1, Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел: +359 *******, чрез адв. К. Т. Г., член на САК, вписана в Регистъра на адвокатите на Софийската адвокатска колегия с личен номер ******* от „Г. и А.”, Адвокатско дружество, e-mail: ********, *********** (ЕПЕП – л. 77; ССЕВ – л. 132), да заплати на Ц. Д. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, 1618, бул. „*******, чрез адв. А.

Б. Б. - САК, тел.: *******, следното: