Определение № 21707 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21707 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20251100105072 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело беше образувано по първоначално предявени от ищеца К. И. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******** искове против И. Г. Г., ЕГН **********, Л. Г. Г., ЕГН **********, двамата от гр.София, ул. „******** и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.София, ЕИК 000694959 да бъде признато за установено, че И. Г. Г. и Л. Г. Г. не притежават правото на собственост върху: апартамент № 16, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. „А“, ет.

4, с идентификатор ***, площ от 52.20 кв. м., с прилежащи тераси с площ от 48.80 кв. м., заедно с прилежащото му МАЗЕ №16; апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. „А“, ет.

4, с идентификатор ***, с площ от 60.90 кв. м., прилежащи тераси с площ от 46.90 кв.м., заедно с прилежащото му МАЗЕ №17; гараж № 4, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. „А“, с идентификатор ***, с площ от 32.05 кв. м., които имоти са предмет на предприети действия по принудително изпълнение по изп. дело №20148440400935 на ЧСИ С.Я. с взискател „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД - гр.София, ЕИК 000694959 и длъжник И. Г. Г., чрез извършен опис и оценка на 15.04.2025г.

На основание извършени от ищеца уточнения по отстраняване нередовности на исковата молба, производството спрямо Л. Г. Г. беше прекратено с влязло в сила определение и исковете бяха предявени и против 1

„УниКредит Лизинг" ЕАД – гр.София, ЕИК 121887948 с молба от 03.06.2025г, уточнена в хода на делото чрез представяне на 07.07.2025г на нарочна искова молба. Беше уточнен и предявеният петитум, с който по отношение на ответниците, ищецът искаше да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на 1/ 2 ид.ч. от преждеописаните имоти.

Според ищеца, през 2013г между него, ответника И. Г. Г. и съпругата му Л. Г. Г., била постигната уговорка да му продадат ап.16 и ап.17, които били фунционално обединени в едно жилище, и гараж № 4. Продажба не била извършена, но те му предали владението и от пролетта на 2013г до момента, по силата на упражнявано от него давностно владение, продължило повече от 10 години, той придобил собствеността върху апартаментите и гаража.

Твърди, че съпрузите били наясно, че имотите са в негова фактическа власт и той ги свои и след като съпрузите 10 години не предприели действия да ревандикират правата си, то той ги бил придобил по давност, те са негови собствени и поради това против същите не може да бъде проведено принудително изпълнение.

Тези твърдения на ищеца бяха оспорени от ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД – гр.София, ЕИК 000694959, като универсален правоприемник поради вливане на „Кей Би Си Банк България" ЕАД (с предишно наименование “РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)”), ЕИК 831558413, заличена с вписване на 10.04.2023г в ТРРЮЛНЦ, както и ответникът възрази исковете да са недопустими.

Посочи, че между „Райфайзенбанк (България)”ЕАД, от една страна и от друга - „НИТРАНС-С“ ООД – гр.София, ЕИК 121837824, И. Г. и Н.В. И. бил сключен Договор за банков кредит от 19.06.2008 г, по силата на който Банката отпуснала на дружеството-кредитополучател кредит в размер на 300 000 евро.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане по Договора за кредит, Банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от изискуемото вземане срещу длъжниците и образувала изпълнително дело № 935/2014г. по описа на ЧСИ С.Я..

В хода на изпълнителното производство станало ясно, че И. Г. се е разпоредил със собствено недвижимо имущество, като сключил брачен договор от 18.12.2012 г. със съпругата си Л. Г., с нотариална заверка на 2 подписите рег. № 7976/2012 г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 7977/2012г., том 3, № 107 на нотариус В.В., нотариус в район РС София, рег.

№ 268 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София при АВ, с Акт № 200, том II, рег. № 7976/2012г. По силата на този договор той прехвърлил процесните недвижими имоти и това принудило Банката да предяви иск по чл.135 от ЗЗД против И. Г. за обявяване спрямо нея за относително недействителна на разпоредителната сделка за 1/2 ид.ч. от двата апартамента и гараж, идентични с процесните, като исковата молба била вписана в СВ - гр.

София с дв.вх.рег. № 60124/05.10.2016г. Искът бил уважен с влязло в сила съдебното решение на 22.01.2020г по гр.д. 10567/2016 на СГС, 6 с-в, отбелязано в СВ – София дв.вх.рег. № 9336/21.02.2020г. В това производство, образувано през 2016г. не били предявявани други конкуриращи права, вкл. от ищеца.

На 21.07.2020 г. бил извършен опис по изп. дело № 935/2014г на ЧСИ С.Я. на процесните имоти, като в съставения протокол на недвижимите имоти, предмет на иска, ЧСИ Я. констатирал, че имотите са във владение на И. Г. и Л.

Г.. Със същия протокол имотите били оставени за управление на И. Г. и не били направени възражения имотите да се владеят от трето лице. В продължилото изп. производство длъжникът Г. оспорил оценката на имотите по реда на чл. 485, ал.2 от ГПК, били насрочвани няколко публични продани до м. 02.2022г., когато изпълнението било спряно на основание обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 2208/2021г на СГС, 29 с-в по предявен иск по чл.439 от ГПК. Искът бил отхвърлен, изпълнението било възобновено и по него, на 19.03.2025 г., И. Г. бил уведомен лично, на адреса на имотите, за извършване на актуализация на оценка на имотите. На 15.04.2025г. бил извършен оглед и актуализация на оценката на недвижимите имоти, като в съставения от ЧСИ протокол било отразено, че имотите се владеят от И. Г. и Л.

Г., отново били оставени за управление на И. Г., а ищецът К. В. бил посочен като присъстващ свидетел. От момента на инициираните на съдебни производства през 2016г до 15.04.2025г ищецът за първи път предявявал права на собственост с настоящата искова молба, като идентична искова молба с идентични твърдения била предявена и от Л. Г. и по нея било образувано гр.д.

№ 7716/2025г на СГС.

Поради изложеното ответникът възрази, че исковете за недопустими, поради липса на предмет и ненадлежен ответник, като се позова на приетото в 3

ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК, че целта на иска по чл. 440 от ГПК е при уважаването му бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и спрямо нея не може да се изпълнява. Според Банката, от представените доказателства се установявало, че считано от 18.12.2012 г. ответникът Г. не бил собственик на 1/2 ид. част от процесните имоти, с която се бил разпоредил при сключване на брачния договор със съпругата си Л. Г.. Последната не била длъжник по изпълнението и поради това нямала качеството и на ответник по делото и искът против нея бил недопустим. Позова се и на възприетото в ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК , че „Павловият иск е облигационен, а не вещен иск и правните последици от уважаване на решението по такъв иск за увреждащата сделка са че тя остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател), а се счита за недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец От това следва, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя.

При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Интересът от провеждането на иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателят като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение. Ако той иска да се освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от него С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява.“

След като процесните имоти не са собствени на длъжника по 4 изпълнението И. Г., а на съпругата му Л. Г., но по силата на уважения иск по чл.135 от ЗЗД, то ищецът нямал правен интерес от предявения иск - като Банката-ответник разполагала с възможността да насочи спрямо тях принудително изпълнение за задълженията на Г., не защото той е собственик, а защото собственик е Л. Г. и тя на основание уважения отменителен иск била длъжна да търпи това принудително изпълнение или да погаси вземането на Банката.

При условията на евентуалност, ако съдът намери възражението за недопустимост за неоснователно, Банката е възразила и за неоснователност на исковете и твърди, че до момента не били заявявани каквито и да е било претенции за собственост от ищеца, на когото владението никога не било предавано, напротив, от сключването на брачния договор до настоящия момент, процесните имоти били във владение на сем. Г.и.

Твърденията на ищеца са оспорени и от ответника „УниКредит Лизинг" ЕАД – гр.София, ЕИК 121887948, като правоприемник поради вливане на първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ АУТО ЛИЗИНГ“, ЕИК 131081001, заличен с вписване на 04.09.2015 г. в ТРРЮНЦ. Твърди, че ищецът не е владял процесните имоти, находящи се в гр. София. ул. „********, които се владеели от И. Г. Г. за периода от 2014 г. до 2025 г. Дружеството се позовава на връчени на ответника книжа на този адрес, вкл. по изпълнителното производство № 935/2014 г. на ЧСИ С.Я. – нот. покана от „Уникредит Ауто Лизинг“ ЕООД чрез нотариус В. В., връчена на 20.02.2014 г. лично на И. Г., Покана с изх. № 17308/28.03.2014 г. за доброволно изпълнение, връчена на 07.04.2014 г. на Л. Г., съпруга на И. Г., покана с изх. № 40658/28.07.2014 г. за доброволно изпълнение, връчена на 11.08.2014 г. лично на И. Г., съобщение с изх. № 06864/02.02.2015 г. за насрочена публична продан за периода от 25.02.2015 г. до 25.03.2015 г., връчено на 20.02.2015 г. лично на И. Г., съобщение с изх. № 25152/14.05.2015 г. за насрочена публична продан за периода от 02.06.2015 г. до 02.07.2015 г., връчено на 15.05.2015 г. лично на И.

Г., съобщение с изх. № 044105/25.08.2015 г. за насрочена публична продан за периода от 08.09.2015 г. до 08.10.2015 г., връчено на 03.09.2015 г. лично на И.

Г., съобщение с изх. № 064108/08.12.2015 г. за насрочена публична продан за периода от 11.01.2016 г. до 11.02.2016 г., връчено на 07.01.2016 г. лично на И.

5

Г., пълномощно към жалба от И. Г.. с което упълномощава адв. П.С.П. да го представлява по повод подадената жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2016 г. по и.д. № 935/2014 г., съобщение с изх. № 026674/20.08.2020 г., връчено на 01.09.2020 г. лично на И. Г., жалба от И. Г. срещу разпореждане за изнасяне на имот на публична продан с вх. № 035938/09.11.2020 г., съобщение с изх. № 724/08.01.2021 г. за насрочена публична продан за периода от 18.01.2021 г. до 18.02.2021 г., връчено на 13.01.2021 г. лично на И. Г., съобщение с изх. № 19064/26.04.2021 г. за насрочена публична продан за периода от 10.05.2021 г. до 10.06.2021 г., връчено на 27.04.2021 г. на Л. Г., съпруга на Г., съобщение с изх. № 30399/07.07.2021 г. за насрочена публична продан за периода от 14.09.2021 г. до 14.10.2021 г., връчено на 12.07.2021 г. лично на И. Г., съобщение с изх. № 29001/19.05.2025 г. за насрочена публична продан за периода от 30.05.2025 г. до 30.06.2025 г., връчено на 22.05.2025 г. лично на И. Г., съобщение с изх. № 29002/19.05.2025 г. за насрочена публична продан за периода от 30.05.2025 г. до 30.06.2025 г., връчено на 22.05.2025 г. на И. Г..