Решение № 260162 от 20.05.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,20.05.2021г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Евгения Генева

Членове:1.

Васил Василев

2.

Ваня Иванова

Разгледа докладваното от Генева гр.д.№211/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Н.З. *** против решение №10/10.02.2021г. по тр.д.№265/2020г. на РС-Пирдоп,с което на осдн.чл.109 ЗС е осъден да преустанови действията си ,с които пречи на С.Р.Д. и Г.Й.Д. да упражняват правото си на собственост върху жилищна сграда с идентификатор *** ,находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на К. с площ 558 кв.м като им осигури свободен достъп до жилището през входната врата и предаде ключ от входната врата на двора;отхвърлен е искът му с правно основание чл.109 ЗС против С. и Г. Д. да прекратят действията си ,които му пречат да упражнява правото си на собственост на ПИ с идентификатор *** и като един от собствениците на постройката допълващото застрояване с идентификатор ***-3 ,както следва:да преустановят подхода с преминаване през постройката и изградят входове откъм улицата и двора за собствената им еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 38558.3-37-2 съгласно одобрения през архитектурен проект № 39/26.12.1990г. ; на осн.чл.64 ЗС е определил Д. да ползват като прилежащи площи на собствената им жилищна сграда защрихованата с лилав цвят площ ,заключена между буквени обозначения с широчина 3 м и защрихованата в светло-зелен цвят между буквени обозначения площ с широчина 1.20м по вариант 1 на СТЕ,обективиран в скица на л.86 от делото,неразделна част от решението;въззивникът е осъден да заплати на Д. съдебни разноски в размер на 1000лв. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,процесуални нарушения и необоснованост.Иска от въззивния съд да отмени решението,да уважи предявения от него насрещен негаторен иск и освен това да осъди Д. да затворятсъществуващия вход на жилищната сграда,водещ в собстената на наследниците на Н. Ц. З.,един от които е въззивникът постройка на допълващото застрояване,както и да определи на осн.чл.64 ЗС прилежащи площи за достъп и обслужване вна изградената на основание отстъпено право на строежеднофамилна жилищна сграда съгласно вариант №2 от СТЕ.Евентуално,ако съдът намери,че въззиваемите страни не са собственици на жилищната сграда-да отхвърли исковете им като неоснователни.Претендира разноски за двете инстанции.Съдът необосновано приел,че наследниците на З. не са собственици на постройката-допълващо застрояване, а собственик е Община К..На неговия наследодател било отстъпено право на строеж върху държавна земя през 1974г. и съгласно чл.105,ал.1 от НДИ/отм/ придобил право на ползване върхунезастроената част от земята,което включвало право да построи собствени второстепенни сгради.Входът на жилищната сграда представлявал отвор в общата стена с постройката-допълващо застрояване, ппредвидените в архитектурния проект входове не били изпълнени.Като използвали допълващата сграда за подход към дома си, въззиваемите препятствали собствениците да я ползват за складови нужди.Възприентият от първоинстанционния съд вариант 1 от СТЕ предвиждал значително по-голяма площ от необходимата за ползване на жилищната сграда на Д.,което създавало по-големи ограничения за собствениците на терена-наследници на З..Решението било вътрешно-противоречиво,тъй като от една страна съдът приел,че Златанови не са собственици на постройката-допълващо застрояване, а от друга страна приел,че Д. са собственици на жилищната сграда по силата на учредено им от З. право на строеж-по същата логика според въззивника собственик на жилищната сграда се явява Община К..

Въззиваемите страни С. и Г. Д. оспорват жалбата като неоснователна.Съдът правилно приложил материалния закон ,в частност относно характера на постройката с идентификатор ***,представлаваща самостоятелен обект,а не принадлежност към сградата на допълващото застрояване,от което следва,че не са приложими чл.92 ЗС и чл.98 ЗС.Ето защо наследодателят не въззивника не е станал собственик на тази постройка, а такъв е Община К..На второ място,съдът правилно възприел вариант 1 от СТЕ,тъй като прилежащата площ за постройка,предназначена за жилищни нужди,следва да осигурява нормално ползване на сградата по предназначение.Свидетелите категорично установили,че след като закупили къщата ,Д. изобщоне били влизали в нея поради отказа на наследниците на З. да им осигурят достъп, дори потърсили съдействие от полицията безуспешно;вписледствие водили трети лица на оглед с цел да им продадат къщата,но собствениците на второстепенната постройка отказали да ги пуснат.При това положение/неоспорвано от въззивника/, Д. не следва да бъдат осъдени да преустановят „действия“ в имота на Златанови ,нито да бъдат задължени да изграждат входове.

След преценка на данните по делото поотделно ив тяхната съвкупност с оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

По делото е безспорно,че през 1974 г. Община К. учредила на наследодателя З. право на строеж върху процесния терен и той изградил освен къщата се, постройка-допълващо застрояване.По действащото към момента законодателство от суперфицията се възползвали и низходящите на З..М. Ц. З. и С. Ц. З. продали на 26.02.2007г. на Г.Д. и С. Б./Д. собствената си сграда в „груб строеж“.По делото са представени полицейски преписки от 2020г. във връзка със скандали между страните по повод достъп до имота на Д. и свидетелите А. установяват отказа на собствениците на сградата,от която се влиза в къщата на Д., да разрешат преминаване и влизане в последната.

Спорно е дали наследниците на З. са собственици на постройката,осигуряваща достъп до закупения от Д. жилищен имот, как следва да се осигури достъп до него и каква е прилежащата площ за нормалното му ползване.Съдебно-техническата експертиза установява,че за сграда с идентификатор *** няма издадени строителни книжа и съгласие на собственика на сграда с ид.*** за изграждане на постройка за допълващо застрояване къмосновното застрояване.Във вариант 1 на СТе е предвиден достъп до сграда

*** м ,необходим за разминаване на двама души и площ за обслужване на жоилищната сграда с ширина 3 метра,които са обичайните параметри,гарантиращи нормалното функциониране по предназначение.Между сграда №2 и сграда № 3 няма врата, а отвор,който по проект трябва да бъде прозорец,но не е изпълнен, и през този отвор се влиза в сграда№2.Засграда № 2 има архитектурен проект,в който изобщо липсва предвиждане за сграда № 3,а прозорец на първия етаж и чардак с външни стълби.Постройка №3 е заснета като самостоятелна сграда и не е функционално присъединена към жилищната сграда,въпреки,че е прилепена към нея.Наличният“отвор“ не е входна врата по предназначение, а по проект е предвиден друг вход.Независимо,че е построена от собственика на сграда № 3,сграда № 2 не е станала негова собственост,а по приращение е собственост на притежателя на терена-Община К..Последната е прехвърлила на Н. З. УПИ парцел Първи за имот 101 в кв.4 през 2006г.,но в договора за покупко-продажба не фигурира сграда № 3.Златганов не е могъл да я придобие по давност,защото през прериода,в който е владял постройката законът не е позволявал придобиването на имоти-частна общинска собственост-на основание давностно владение.Чл.86 ЗС в редакцията до

01.06.1996г. не е допускала такова придобиване,след което с параграф 1 от ДР към ЗС е наложен мораториум в сила от 31.05.2006г.,продължаван ежегодно и с ТР №3/2017г. на ВКС ясно е изключена възможността за придобиване по давностно владение при тези условия.Изложените в този смисъл мотиви на първоинстнационния съд са законосъобразни и не съдържат логическо противоречие.За да избере вариант № 2 по иска с правно основание чл.64 ЗС,съдът е изтъкнал следните аргументи:съобразен е с архитектурния проект-вход 1 е разположен на мястото,където е предвиден и осигурява на Д. достъп от всички страни на собствената им къща,без да се налага да преминават през улицата и да влизат през друг вход.Въззивният съд намира тези аргументи убедителни.За да отхвърли насрещния негаторен иск на възвивника, съдът е приел,че З. не е собственик на сграда № 3 поради изложените по -горе съображения и Д. не са имали възможност да извършват никакви действия,които пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост върху терена .Тези изводи са обосновани.Ето защо решението следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да заплати на въззиваемите страни адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1000 лв. ,платени в брой според приложения договор.Неоснователно е възражението за прекомерност на хонорара,тъй като самият въззивник е платил 800 лв. хонорар.Д. са инициатори на съдебното производство поради силната заинтересованост да осигурят достъп до собствения си имот-нормално е да си гарантират адекватна правна защита.

Водим от горното,Софийски окръжен съд

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №20/10.02.2021г. по гр.д.№ 265/2020г. на РС-Пирдоп.

ОСЪЖДА П.Н.З. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.Р.Д. с ЕГН ********** и Г.Й.Д. с ЕГН **********,***, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател:

Членове:1.

2.