Решение № 24 от 04.07.2022, Районен съд - Чепеларе

Решение № 24 от 04.07.2022 г. по АНД № 134/2021 г.

Съдия-докладчик : Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх. № 2037/07.10.2021 г., уточнена с жалба вх. № 158/21.01.2022 г., подадена от В. В. М., EГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „...”, бл. ..., вх.

..., ет. ..., ап. ..., против наказателно постановление № 22-0373-000259/09.11.2020 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, в частта с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В депозираната жалба се твърди, че след закупуване на лекия автомобил, талонът и регистрационните табели на същия са сменени, че жалбоподателят не е знаел, че срокът за регистрация на автомобила е едномесечен и че една година след закупуването никой не го е уведомил, че автомобилът е бил спрян от движение. В жалбата от 21.01.2022 г. навежда допълнителни доводи, че договорът за покупко – продажба на автомобила бил сключен на 13.01.2020 г. и седем дни след закупуването се повредила скоростната кутия, поради което автомобилът се намирал в сервиз за необходимия ремонт и не бил в движение в периода до неговата регистрация – 19.08.2020 г. в КАТ София. Сочи, че след тази дата автомобилът свободно се е движил по пътищата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призоват не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, изразява становище, изложените в жалбата аргументи са неоснователни и необосновани.

Посочва, че с постановление от 06.11.2020 г. на РП – Смолян, ТО Чепеларе е отказано да бъде образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. В преписка № ЗМ – 120/14.09.2020 г.п на РУ Чепеларе било установено, а и между страните било безспорно, че на посочените в НП дата, място и час В.М. е управлявал в качеството си на предстоящ собственик лек автомобил „Ауди С6 Авант” с рег. № ..., който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради непререгистриране в срок. С оглед на това АНО е приел, че от страна на М. са осъществени обективните признаци на визираното в НП нарушение, като деянието е съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна. Според АНО, с оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Счита, че с наложената санкция по ЗДвП е приложен определеният в закона минимум и че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 29.09.2021 г. Жалбата е подадена направо в съда, като е изпратена по пощата на 06.10.2021 г., видно от пощенското клеймо. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу 1 подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

От доказателствата по делото се установи, че първоначално по преписка № ЗМ – 120/14.09.2020 г. на РУ Чепеларе в РП – Смолян е била образувана пр.пр. № 1520/2020 г. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.11.2020 г. на прокурор при РП – Смолян, ТО Чепеларе е отказано да бъде образувано ДП и преписката е прекратена на основание чл. 213, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, както и на основание чл. 199 от НПК. Постановено е копие от постановлението да се изпрати на началника на РУ Чепеларе с оглед осъществяване на правомощията му във връзка с допуснатото нарушение на Закона за движение по пътищата, като в едномесечен срок се изпрати уведомление в РП – Смолян, ТО Чепеларе за извършеното. В прокурорското постановление е прието, че липсват данни както обективна, така и от субективна страна за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. М. не е имал представа, че автомобилът му е бил с прекратена регистрация по време на деянието, а МПС е имало регистрационни номера, поради което е прието, че деянието е малозначително, съответно липсва престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

След изпращане на препис от постановлението и материалите по преписката с оглед осъществяване на правомощията му във връзка с допуснатото от М. нарушение на Закона за движение по пътищата, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било образувано административнонаказателно производство, по което на 09.11.2020 г. е издадено атакуваното по настоящото дело наказателно постановление № 22-0373-000259/09.11.2020 г. от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян. В наказателното постановление АНО е посочил, че нарушението е установено с АТСС – TFR1 – М № 617, като е издал същото при следните обстоятелства: на 06.08.2020 г. в 12:18:55 на път II-86 км. 81+650 /до бензиностанция „Круиз” – извън населено място/ в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян е управлявал лек автомобил „Ауди С6 Авант” с рег. № ... със служебно прекратена регистрация на 15.03.2020 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – не е пререгистрирано МПС в срок. Нарушението е установено с АТСС – TFR1 – М № 617. Автомобилът не е регистриран по надлежния ред, определен по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, като от описаните факти е приел, че водачът М. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и следва да носи административнонаказателна отговорност, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на В. В. М. административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят М. е придобила собствеността върху лек автомобил „Ауди С6 Авант” с рег. № ... по силата на договор за покупко – продажба, сключен с В.К.Н. на 13.01.2020 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус Н.Л., рег. № .... на Нотариалната камара, с район на действие РС – София. От талон за регистрация, част I е видно, че автомобилът е регистриран на 19.08.2020 г.

Със своя заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица от МВР, които да да издават НП по ЗДвП. С цитираната заповед началникът на РУ при ОДМВР е определен да издава НП в т. 2.8 от същата заповед.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: постановление на прокурор при РП – Смолян, ТО Чепеларе от 06.11.2020 г. по пр. пр. № 1520/2020 г. на РП – Смолян; НП № 22-0373-000259/09.11.2020 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян; справки за прекратяване на регистрация и за регистрация на МПС, за нарушител/водач на жалбоподателя, за собственици на МПС; заповед рег. № 8121з- 2

515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

От правна страна:

На първо място, съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната по - горе заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да издават НП по ЗДвП.

С изменението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., е предвидена възможност за образуване на административно-наказателна преписка без АУАН и в случаите, при които прокурорът е отказал да образува наказателно производство.

Такъв именно е и разглежданият случай. С постановление от 06.11.2020 г. прокурор от РП – Смолян, ТО Чепеларе е отказал да образува досъдебно производство във връзка с установеното в хода на прокурорската проверка, че В. В. М. е управлявал на 06.08.2020 г. лек автомобил Ауди С6 Авант” с рег. № ... със статус „служебно прекратена регистрация“ на 15.03.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, и е изпратил постановлението си на административнонаказващия орган. Въз основа на този прокурорски акт е издадено процесното наказателното постановление, като в последното изрично е посочен номерът на прокурорската преписка и датата на постановлението на прокурора, с което е отказано образуване на досъдебно производство.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на регистрационни табели, поставени на определените за това места, и наличие на регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за обществено ползване.

В конкретния случай една от предпоставките за движение на МПС не е била налична, като липсата и е надлежно фиксирана в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Така административнонаказващият орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки - движение с нерегистрирано по надлежния ред МПС.

„Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно превозно средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на регистрация” е отмяна на административното разрешение превозното средство да се използва в пътното движение /§6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. По силата на 3 чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, В.М. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.