Решение № 253 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пазарджик, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500281 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалбата на С. АЛ. К. ЕГН ********** с адрес : гр. С., общ.

С. , ул. „С. „ № 72 против Решение № 56/15.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 20215210100620/2021 г. на РС- Велинград, , с което е оттхвърлен предявения от жалбоподателя С. АЛ. К. против ответниците М. АХМ. Ф. и ИСМ. Р. К. – отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено , че ответниците не са собственици на едноетажна постройка от 74 кв.м. построена в ПИ № 240 в кв. 15 по плана на гр. С. , целият с площ от 488,00 кв.м. , за който е отреден УПИ ХХVІІІ в същия квартал. В жалбата се излагат доводи , че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдържа много неточности – правни и други. Поддържа се , че ответниците неправомерно са придобили нотариалните си актове, тъй като М.Ф. , като главен специалист в техническата служба на Община С. , изкарва скици без проблем и подписва. Твърди се , че в представеното по делото разрешение за монтаж на павилион , била допусната техническа грешна относно годината на съставянето , а и имало несъвпадение на посочените в този документ имена с имената на праводателите на ответниците. Твърди се , че процесната сграда била построена през 1999 г. без никакви строителни книжа , като се поддържа , че нот. Акт № 60 /05.06.200 г. бил издаден без правно основание и на различни имена. Твърди се , че събраните по делото свидетелски показания били недостоверни, тъй като двамата свидетели били близки родственици на ответниците и поради това били заинтересовани от изхода на делото. Поддържа се още, че ищецът – жалбоподател до 2015 г. е плащал данък сгради на процесната постройка , но тъй като не 1 била нанесена в картата спрели да плащат. Твърди , че той разполагал със скици от 2015 г. и от 2013 г., в които постройката не била нанесена , а пък ответникът М.Ф. представил скица от 2014 г. , в която сградата била нанесена , тъй като за него като специалист в общината , не представлявало проблем да нанесе сгради и да подписва документи. Изложени са подробни съображения в този смисъл. Моли се съда да отмени решението и да се постанови друго , с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците , които чрез своят процесуален представител оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението на ВРС. Считат жалбата за неоснователна и необоснована с подробни аргументи в тази насока в защитата по същество.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът С.К. на основание наследяване от покойните му родители - А.А.К /А.А.М./, починал на 29.03.2000 г. и Ф.А.К., починала на 06.11.2004г., и делба, е единствен собственик, съгласно Нотариален акт № 110/1980г., Решение от 18.12.2003г. по гр.дело №18/2003г. по описа на Районен съд Велинград, както и Нот.акт №168/2021г. на поземлен имот № 240, в кв.15 по плана на гр.С.

/пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал, с площ от 414 кв.м., като регулацията за имота не е приложена. Въпреки че този имот от 1980 г., по силата на Нотариален акт № 110/1980г. бил собственост на баща му А.А.М., ПК"Родопи" неправомерно го завладели през 1991 г. и се снабдили с нот.акт за него,но през 2000 г., всички наследници, защитили правото си на собственост като през 2003 г. предявили против ПК"Родопи" иск за собственост. Със съдебно Решение от 18.12.2003 г., влязло в сила на 08.07.2005 г. по гр.дело №18/2003 г., Велинградският районен съд приел за установено по отношение на ПК „Родопи”, че ищците са собственици на дворното място от този незастроен имот с пл.№240-ти и отменил Нот.акт № 24/1991 г. на ПК „Родопи”.Твърди се , че към 2005 г., когато получили владението от РПК „Родопи" имотът бил незастроен.

2

Ищецът поддържа още, че по силата на делба получил в дял този имот, декларирал го през 2005 г. и от тогава насам плаща данъците си за него. Твърди, че в имота има незаконната едноетажна постройка, с площ от 74 кв.м., построена някога от неизвестен строител, без строителни книжа, по време, когато той се е ползвал от РПК"Родопи”. Излага, че от издадената му преди от около три месеца скица С-0054 /10.03.2021 г., за пръв път установил, че в имота му вече е попълнена тази незаконна постройка от 74 кв.м. От отбелязаното в същата скица разбрал, че двамата ответници се легитимират за собственици на по 37 кв.м. ид. части, т.е, на по 1/2 идеална част от цялата едноетажна постройка от 74 кв.м., съответно с Нот.актове №12 и 13 - и двата от 18.01.2017г. на Велинградския нотариус Г.Х.. Поддържа, че попълването на сградата в кадастралната карта би следвало да се извърши в административно производство по ЗУТ за съставяне на Акт за непълноти и грешки действащия кадастрален план, каквото не е провеждано, тъй като никога на него или останалите наследниците не е съобщавано за отпочването му. Счита, че вместо това е било извършено противозаконно попълване на въпросната сграда по време, през което е общоизвестно, че първият ответник М.Ф. е работил и продължава да работи в техническата служба на общината и в качеството му на длъжностно лице неправомерно е действал в свой, както и на втория ответник, интерес. Твърди, че са били издадени неправомерно от общината документи, необходими за нотариалните производства и по двата нот.акта - № 12 и №13 от 18.01.2017г. Счита, че ако тази постройка е била законно построена и представлява „търпим строеж“, който не подлежи на премахване по административен ред, тя би била негова собственост, като приращение върху собствената му земя, на основание чл.92 от ЗС.

Твърди, че е поканил с две нотариални покани двамата ответници да премахнат тази незаконна постройка от имота му, която му пречи да го ползва, но същите отказали да се съобразят. Предвид изложеното поддържа, че е налице правен интерес от предявения иск, съгласно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, като последица от уважаването на иска му против ответниците, моли да бъдат отмени нотариални акта №№ 12 и 13 от 18.01.2017г. Сочи доказателства и претендира съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците чрез своят процесуален представител са подали писмен отговор, в който оспорват изцяло предявения иск, като неоснователен. Излагат, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за гледане и издръжка №13, том I, н.д.№13/2017Г., вписван под №29,том I. дело №24/2017г.. вх.рег. №48/18.01.2017г.. на СВ- Велинград ответникът М. АХМ. Ф. се явява собственик на югоизточния самостоятелен обект от процесната сградасключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена площ от 37 кв.м., построена в дворно място представляващо ПИ 240, в кв.15 по плана на гр.С., а ответникът И.Р. К. се явява собственик на северозападния самостоятелен обект от процесната сграда сключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена площ от 37 кв.м., по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №12, том 1, н.д.№ 12/2017 г.. Твърдят, че тази сграда имат от своите родители, съответно: А. М.Ф. и Р.С. К., които я изградили още през 1990 г., съгласно одобрен проект и издадено им разрешение за строеж 3

№20/19.06.1989г., след изразено изрично съгласие от собственика на имот № 240 РПК“Комуна“, обективирано в писмо №231/02.06.1989 г.. Процесната сграда родителите им изградили със собствени средства и материали, като още от построяването си през 1990г. владели и стопанисвали, като работилница за производство на тестени изделия до 2017г., за която са им издадени нужните разрешителни. Тази работилница като обект, била въведена в експлоатация още през 1990 г., а впоследствие праводателите им когато прехвърлили сградата, предали владението на ответниците. През всичките тези години единствено праводателите на ответниците, а впоследствие и ответниците са владеели процесната сграда, непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва това тяхно право, в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от ЗС. В тази връзка се поддържа, че макар да са изградили сградата на законно основание, праводателите им се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като се снабдили с Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №60, том 1, дело № 235/2000г., с Акт на вписване № 61, том I от 05.06.2000 г., на СВ-Велинград. Оспорват обстоятелствата изложени в Решение на PC-Велинград от 18.

12.2003 г., постановено по гр.д.№ 18/2003г., в което не са участвали и няма обвързваща сила за тях. Оспорват обстоятелството, че ПК"Родопи" е правоприемник на РПК"Комуна".

Твърдят, че процесното място е заплатено от РПК"Комуна" на наследодателя на ищеца А.А.М., който освен това е предал доброволно владението на имота съгласно определените от плана граници. Твърдят, че РПК"Комуна" се е сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение №24, том II, нот.дело №495/1991г.. на PC-Велинград и собственик на имота е РПК" Комуна". Оспорват изложеното в исковата молба обстоятелство, че към 2005 г.. имотът не е бил застроен, тъй като освен монтирания от РПК „Комуна" павилион, имотът е бил застроен и с процесната сграда още през 1990 г. Оспорват и обстоятелството, че по действащия план имотът е със статут на незастроен,в каквато връзка има множество издадени документи. Сочат, че издаденото им Удостоверение за търпимост №38 от 18.11.2016 г. касае извършени преустройства в самата страда,за което има произнасяне от страна РДНСК-Пазарджик, обективирано в писмо изх.№СР-690-00-2 78 от 16.08.2002г., по жалба на ищеца. При условията на евентуалност правят възражение, че са собственици на процесната сграда, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, посредством присъединяване владението си към това на праводателите си. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

Настоящият въззивен състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и възприема изцяло правните изводи на ВРС ,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към правните изводи на ВРС.

Поради съвпадащите изцяло изводи на настоящата инстанция с изводите на ВРС,обжалваното решение следва да се потвърди.

За пълнота на изложението и в отговор на поставените във въззивната жалба въпроси следва да се има предвид също така и следното :

4

Възраженията на въззивника пред настоящата инстанция не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - да се признае за установено по отношение на ответниците , че те не са собственици на едноетажната постройка от 74 кв.м., построена в поземлен имот №240 в кв.15 по плана на гр.С. /пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал с площ от 414 кв.м., като регулацията за имота не е приложена. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск.В конкретния случай, ищецът обосновава правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на ответниците върху процесната сграда , като твърди, че е собственик на недвижимия имот върху който тя е построена и в случай ,че не подлежи на премахване като незаконна, то тя би била негова собственост на основание чл. 92 ЗС. Ответната страна оспорва правото на собственост на ищеца върху недвижимия имот, а също така се позовава на валидни прехвърлителни сделки и изтекла полезна придобивна давност върху процесната сграда.