Определение № 4611 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4611 гр. Варна, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502017 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу разпореждане № 37030/08.09.2024 год. по ч.гр.д. № 6426/2024 год. на ВРС, 17-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Др Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжницата К. К. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „М.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, за сумата от 130,99 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 27.04.2022 г. – 26.05.2024 г., което вземане произтича от сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжницата Договор за потребителски кредит № 4053466451 от 19.01.2022 г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия от 30.10.2023 г.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като преценката на съда дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави се ограничава до информацията, съдържаща се в заявлението или до информацията, съдържаща се в потребителския договор и приложимите общи условия, а не до собствените му изчисления, което се следва от формалния характер на заповедното производство.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за 1 неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу М. М. Ц. за задължения по договор за кредит, сред които задължения за сумата от 130,99 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 27.04.2022 г. – 26.05.2024 г., които вземания произтичат от сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжницата Договор за потребителски кредит № 4053466451 от 19.01.2022 г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.05.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Като е приел, че претендираната от заявителя сума представлява обезщетение за забава, чийто размер противоречи на предвидения в чл.33 ЗПК такъв, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания, съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът д а отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК съгласно която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въззивният съд приема, че процесното вземане по твърдения се квалифицира като обезщетение за забава като спецификата на потребителското кредитиране налага прилагане на специални императивни правила, изключващи общия закон. При предприето от кредитор търсене на реално изпълнение, положителният кредиторов интерес е покрит до разлика, представляваща обезщетение за забава. Обемът на обезщетение с такъв характер в чл.33, ал.2 ЗПК е лимитиран до законната лихва като отричането на възможността на съда, при видимо несъответствие на претендирания неин размер с повелята на закона, да провери нейния размер чрез публично достъпни лихвени калкулатори, не отговаря на духа на закона.

В конкретния случай, неизпълнението на дадените от съда указания за посочване на начина на изчисление на претендираната законна лихва водят до отричането на валидността 2 на това основание за начисление на задължение по кредита, претендирано от заявителя последователно като уговорена компенсация за вредите от неизпълнение на задължение на кредитополучател. Изчислена чрез общодостъпен лихвен калкулатор, претендираната по размер законна лихва от 130.99 лева надвишава дължимата такава дори при заявената в общ размер главница от 477.12 лева като съдът съобразява, че се касае за сбор от неплатени задължения за главница, за които /доколкото не се касае за настъпила предсрочна изискуемост/ е налице различна падежна дата, респективно претендираното обезщетение за забава се изчислява с натрупване. В този смисъл, липсата на индивидиализация на вземането не позволява на съда и служебно да приложи ограничителната норма на чл.33 ЗПК, която заобикаля и съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 37030/08.09.2024 год. по ч.гр.д. № 6426/2024 год. на ВРС, 17-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжницата К. К. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „М.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, за сумата от 130,99 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 27.04.2022 г. – 26.05.2024 г., което вземане произтича от сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжницата Договор за потребителски кредит № 4053466451 от 19.01.2022 г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия от 30.10.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3