Акт № 43 от 27.02.2020, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43/27.2.2020г. гр. Девня

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ при протоколист С. Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №104/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1, вр. чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г.

Б., б. ж. на гр. Девня, п. 16.01.2015 г., в полза на отв. Р. В., дарение, обективирано в НА №158, т. ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от 11.12.2001 г. до размера на разполагаемата част 6/9 от 4/6 ид. части и възстановяване на запазената част по 1/9 от 4/6 ид. части от наследството на общия наследодател И.Х.Б., п. 15.09.1992 г. за всяка от ищците Ж.И.Б., ЕГН **********, С.Д.Б., ЕГН **********, и Р.И.Б.-И.. Ищците твърдят, че са наследници на И.Б. (р. 1953 г.), явяващ се наследник на своя баща Х.Б., и на неговите родители И.Б. (р. 1903 г.) и Р. Б.. Твърдят, че през 1958 г. Х.Б. и И.Б. (р. 1903 г.) по силата на НА №28, т.V, дело №1060 от 27.06.1958 г. на Районен съд гр. Варна са придобили по 1/2 ид.част от зеленчукова градина в с. Река Девня, м-т „Крепостта”, при граници на реалната част: шосе 38 м, Й. Н. (път) 94 м и от двете страни В. Й.. Твърдят, че на 18.01.1970 г. починал И.Б. (р. 1903 г.), който оставил за наследници съпруга Р. Б. и деца Х.Б. и М.М., при квоти 1/4 ид. част за Р. Б. и по 1/8 ид. част за сина Х. Б. и за дъщерята М. М.. Твърдят също, че Р. Б. починала през 1973 г. и оставила за наследници Х. Б. и М. М., като всеки от тях придобил по 1/8 ид. част от процесния недвижим имот. Изтъкват също, че на 20.10.1986 г. М. М. направила отказ от наследството, останало й след смъртта на нейните наследодатели И. Б. и Р. Б., при което към наследството на Х.Б. (нейн брат) се прибавили и съответните 2/8 ид. части. Твърдят, че Х.Б. починал на 15.09.1992 г., като притежаваните от него 1/2 ид. част от недвижимия имот, придобита чрез покупко-продажба в режим на СИО със съпругата му Р.Б., се разпределя между наследниците му при квоти 4/12 ид. част за съпругата Р.Б., и по 1/12 ид. части за дъщерята Р.В. и за синът И.Б.. Твърди се също, че притежаваните от Х.Б. по наследствено правоприемство от баща му И.Б.

(р. 1903 г.) и от майка му Р. Б. общо 4/8 (6/12) ид. части от имота, след неговата смърт се разделя по равно между неговите наследници, както следва: за съпругата Р.Б. 2/12 ид. части и по

2/12 ид. части за дъщерята Р.В. и за синът И.Б., като към момента на смъртта на Х. Б. квотите от процесния имот са 2/4 (6/12) ид. части за Р.Б., и по 1/4 (3/12) ид. части за Р. В. и за И. Б.. Твърди се също, че наследникът И. Б. е починал на 31.07.2000 г. и оставил за наследници – ищците Ж.Б., С.Б. и Р.Б.-И. при равни квоти по 1/12 ид.ч. от имота. Твърди се, че след смъртта на И. Б. (р. 1903 г.), Х.Б., по време на брака с Р.Б., изградили полумасивна жилищна сграда и стопански постройки, като след смъртта на Х. Б. собствеността върху постройките се разпределила между наследниците му: 4/6 (12/18) ид.ч. за съпругата Р.Б., и по 1/6 (3/18) ид.ч. за дъщерята

Р. В. и за синът И. Б. или по 1/18 ид.ч. за неговите наследници Ж. Б., С. Б. и Р. Б.-И.. Ищците твърдят, че приживе общият наследодател Р.Б., чрез дарение в полза на ответницата Р.В. се разпоредила безвъзмездно с цялата, притежавана от нея 4/6 ид. част от недвижимия имот, находящ се в ***, представляващ ПИ с идентификатор ***, трайно предназначение урбанизирана територия, целият с площ 4 041 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ 97 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 12 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 25 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 26 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 11 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения, с която сделка общата наследодателка Р.Б. накърнила запазената част от собстсвеното й имущество за другите нейни наследници – деца и съпруга на починалия неин син И.Б.. Твърди се също, че чрез дарение на недвижим имот по НА №104, т.І, рег.№844, дело №90 от 16.02.2016 г. на нотариус В. М., ответницата Р.В. се разпоредила в полза на Р. В. с придобите от нея по силата на наследство 1/6 ид.ч. от имот с площ 3 617 кв.м. включени в ПИ с идентификатор *** с административен адрес: ***, трайно предназначение урбанизирана територия, целият с площ 4 041 кв.м., както и че чрез покупко-продажба на недвижим имот по НА №105, т.І, рег.№845, дело №91 от 16.02.2016 г. на нотариус В. М. ответницата Р.В. продала на Р. В. придобитите от нея по силата на дарение 4/6 ид.ч. от 3 617 кв.м., включени в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Девня, с трайно предназначение урбанизирана територия, целият с площ 4 041 кв.м., номер по предходен план 36,35, заедно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ 97 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 12 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 25 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 26 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 11 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения.

Молят съда, да постанови решение, с което да намали дарствените разпореждания, обективирани в НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н., рег.№226, до размера на запазената част и да възстанови правата им за всяка от тях върху 1/9 от 4/6 ид.ч. от наследството.

Претендират и присъждане на сторените в производството разноски.

С уточняваща искова молба вх.№57066 от 06.10.2017 г. ищците претендират възстановяване на запазената им част от наследството, оставено от наследодателя Р.Б.. Твърдят, че към датата нанейната смърт – 16.01.2015 г., наследодателката Р.Б. притежавала правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от следните поземлени недвижими имоти, находящи се в с. Горско Ново село, обл. Велико Търново: изоставена нива с идентификатор ***, м. „Драгнешка”, площ 4.096 дка, имот №010022 по план за земеразделяне; нива с идентификатор ***, м. „Кору ери”, площ 2.000 дка, имот

№031019 по план за земеразделяне; нива с идентификатор ***, м.

„Османовите бюлици”, площ 8.008 дка, имот №041026 по план за земеразделяне; нива с идентификатор ***, м. „Дал кору”, площ 8.330 дка, имот №042012 по план за земеразделяне; лозе с площ 0.742 дка, м.„Пиримлийски лозя”, имот №016169 по план за земеразделяне; лозе с площ 0.914 дка, м. „Кайрака”, имот №027212 по план за земеразделяне; нива с площ 1.403 дка, м. „Кайрака”, имот №033037 по план за земеразделяне; нива с площ 0.120 дка, м. „Пиримлии”, имот №052012 по план за земеразделяне; нива с идентификатор ***, м. „Адата”, площ 6.672 дка, имот №020016 по план за земеразделяне; нива с идентификатор ***, м. „Български лозя”, площ 10.061 дка, имот №023166 по план за земеразделяне; нива с идентификатор ***, м. „Братовец”, площ 8.401 дка, имот

№048002 по план за земеразделяне; нива с площ 0.501 дка, м. „Лахналъка”, имот №021078 по план за земеразделяне; лозе с площ 1.280 дка, м. „Кайрака”, имот №027126 по план за земеразделяне. Твърдят, че за да се определи размера на запазената им част, следва да се образува наследствената маса от цялото имущество на Р.Б., съставляващо всички описани недвижими имоти, които са принадлежали на наследодателя Р.Б. към момента на смъртта й – 16.01.2015 г. и към тази наследствена маса да се прибави извършеното от Р.Б. дарение, обективирано в НА №158, т.ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н., по силата на което наследодателката

Р. Б. дарила на дъщеря си Р.В. 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот (земя и сгради). Претендират присъждане на равностойността на накърнените запазени части, дококото имуществото не е в патримониума на насрещната страна.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата излага становище за допустимост на предявения иск, но счита същият за неоснователен. Твърди, че запазената част от наследството на ищците не е накърнена. Излага, че искът е частично недопустим относно претенцията на С. Б., преживяля съпруга на наследодатея на ищците И. Б., който починал преди майка си, чието дарение се претендира да бъде намалено. Твърди се, че С. Б. не е в кръга на наследници на наследодателката, извършила дарението, тъй като синът й И.

Б. починал преди нея. Не се оспорва твърдението, че наследодателката е била собственик само на 2/4 ид.ч. от дворното място и на 4/6 ид.ч. от сградата на основното застрояване в имота, а част от второстепенните постройки са построени по време, когато техният баща и общ наследодател не е бил единствен собственик на мястото, а е било собственост и на неговите родители. Твърди се, че ищците са укрили факта, че в качеството на наследници на Р.Б. в края на 2016 г., заедно с ответницата и други наследници на предходен общ на Р. Б. наследодател, извършили разпореждане и с други земеделски земи, находящи се в родния край на наследодателката, за които била снабдена с титул за собственост - НА №239, т.ІІ, нот. дело №242/1998 г. на нотариат при РС Елена. Не оспорва обстоятелството, че М. М. се е отказала от наследството на родителите си, но този отказ е направен преди реституцията на земеделските имоти и няма действие за тях. Ответницата твърди, че макар поземления имот да е с по-голяма площ, част от него с площ 420 кв.м. е придобита от нея по силата на Договор за продажба на общински имот №1007-266 от 04.08.2015 г. на Община Девня. Заявява, че наследствената маса включва 1/2 ид.ч. от дворното място; 4/6 ид. ч. от основната жилищна сграда; 1/2 ид.ч. от останалите постройки от допълващото застрояване; по 1/3 ид.ч. от имотите, описани в НА №213 и 214, т.ІІ от 1998 г. на РС Елена; 1/6 ид.ч. за имотите, описани в НА №101 и 102 от 1998 г. на РС Елена, и 1/10 ид.ч. от земеделските земи в с. Горско ново село, общ. Златарица, описани в НА №239/1998 г. Моли съда, да отхвърли иска като неоснователен, тъй като запазената част от наследството на ищците не е накърнена. Претендира разноски.

В с. з. от 04.06.2019 г. по молба на ищцата С.Б., в частта относно предявените от нея искове срещу ответницата Р.В. производството е прекратено и по молба от ищците Р.Б.-И. и Ж.Б., е допуснато изменение на предявения иск от Ж.Б. по чл.30, ал.1, вр. чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г. Б., в полза на отв. Р.В., дарение, обективирано в НА №158, т. ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от 11.12.2001 г. с възстановяване на запазената част от наследството за Ж.Б., възлизаща на 1/6 от 4/6 ид. части от имота чрез присъждане равностойността на запазената част в размер 2984.50 лв, както и изменение на на предявения иск от Р.Б.-И. по чл.30, ал.1, вр. чл.29, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г. Б., б. ж. на гр. Девня, п. 16.01.2015 г., в полза на отв.

Р.В., дарение, обективирано в НА №158, т. ІV, рег.№3177, дело №913/2001 г. на нотариус А. Н., вписан в СВ при РС Девня под акт №90, т.V, вх.рег.№2882, дело №926 от 11.12.2001 г. с възстановяване на запазената част от наследството за Р.И.-Б., възлизаща на 1/6 от 4/6 ид. части от имота чрез присъждане равностойността на запазената част в размер 2984.50 лв.

След преценка на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактеческа страна следното:

Видно от НА №28, т.V, дело №1060 от 27.06.1958 г. по опис на Районен съд гр. Варна, Х.Б Б. (р. 1923 г.) и

И.Х.Б. (р.1903 г.) са придобили в съсобственост с квоти по 1/2 ид. част от зеленчукова градина с площ 4 дка в с. Река Девня, м-т „Крепостта”, при граници: шосе 38 м, Й. Н. (път) 94 м и от двете страни В. Й..

Видно от Удостоверение за наследници №270 от

16.11.2018 г., И.Х.Б. е починал на 18.01.1970 г. и негови наследници са Р. С.

Б. – съпруга, Х.Б Б. (р.1923 г.) – син и М. И. М. (р.