Решение № 1137 от 11.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Х. при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500736 по описа за 2023 година при секретаря КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия СЪБЕВА гр.дело № 736 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263220 от 31.10.2022г. постановено по гр.д.№ 2553/18г. по описа на СГС, ГО, 24-ти състав, е частично уважен иск с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, като Б. Щ. Н. и В. Б. Х. са осъдени солидарно да заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД сумата от 29 431, 47 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35622/02.04.2008г. за периода 10.08.2014г. - 10.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 640,20 лв., на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част - за сумата от 480 лв., представляваща претендирани банкови таси за периода 11.08.2017г. - 10.09.2017г. като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивна жалба от двете страни по делото – основна и насрещна.

Жалбоподателят-ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва решението в 1 неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи предявения частичен иск изцяло. Изтъква факта, че не става дума за нотариални такси по чл. 10, т. 3 от договора за кредит. В тази клауза страните са договори, че всички разходи, от каквото и да е естество, във връзка с обезпеченията по кредита са за сметка на кредитополучателите. В изготвената ССЕ вещо лице напълно грешно е посочило, че това са нотариални такси, а от своя страна съдът изобщо не е изследвал уговореното между банката и кредитополучателите. На следващо място, аргументът на СГС, че само в чл. 4 от договора за кредит са посочени дължимите такси по кредита и в друга разпоредба не може да има подобна уговорка, е напълно неоснователен и не може да бъде приет по какъвто и да е начин. Ако подобно нещо бъде прието за вярно, то това означава, че според съда един договор трябва да има някаква удобна за него структура, която да му позволява да прави анализ. Приемайки такъв абсурден аргумент, би означавало, че ако страните са уговорили и някаква друга такса, която е посочена примерно в чл. 8 от договора, то тя няма да бъде дължима, тъй като не е посочена в чл. 4 от същия, в който според съда следва да се съдържат всички уговорени клаузи.

Подобно нещо би било пряко нарушение на приципа на свобода на договарянето между страните уреден в ЗЗД и приложим в цялото гражданско и търговско законодателсто. С оглед на това, оспорва изводите на съда като неправилни, поради което следва да бъде отменено решението в тази му част, като се присъдят банкови такси в размер на 480 лева за периода от 11.08.2017г. до 10.09.2017г.

Твърди, че това са разноски за връчване на покани за обявяване на предсрочна изискуемост и уведомяване за извършените цесии. За да пристъпи към принудително събиране на вземанията си, било по реда на чл. 417 ГПК или чрез осъдителен иск, съгласно ТР № 4/2013г. на ВКС, банката трябва да обяви кредита за предсрочно изискуем, като отправи изрично волеизявление за това, което трябва да достигне до длъжника. Към това задължение са добавени строгите изисквания за процедурите за връчване, като например три посещения в рамките на месец по различно време. Също така волеизявлението следва да бъде направено в писмена форма, като с оглед надлежното удостоверяване на редовното й връчване, то следва да бъде направено от ЧСИ или нотариус, тъй като с оглед законовите разпоредби на тези лица са предоставени официални удостоверителни функции и същите връчват книжата, съгласно изискванията на ГПК. Подобни изисквания могат да се изпълнят по един единствен начин-чрез връчване на нотариална покана. Съгласно разпоредбата на чл.

309а ТЗ кредиторът може да търси обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Претендира разноски.

По отношение насрещната жалба и оспорване факта на надлежно съобщаване на двете цесии, посочва, че видно от Търговския регистър по партидата на дружеството "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ' ЕАД (предишно "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД), ЕИК 130950970, на 29.11.2019г. дружеството е заличено с вписване № 20191129101635 поради вливане в "И АР БИ ЛИЗИНГ 6ЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 204987121, което от своя страна - на 04.02.2020г. с вписване № 20200204154820 е заличено поради вливане в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749. В този 2 смисъл понастоящем, "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД е "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Жалбоподателите-ответници Б. Щ. Н. и В. Б. Х., чрез назначения им особен представител, в лицето на адв.С., оспорват решението в неговата осъдителна част и молят съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения от банката иск. Изтъкват факта, че не са уведомени своевременно нито от цесионер, нито от цедент за двете извършени цесии, а именно за извършената цесия между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД /за пократко - „БРС” АД/ с Договор за цесия от 15.05.2008г., с която ищецът е прехвърлил на „БРС” АД вземанията си, както и за цесията, извършена с Договор за цесия от 25.02.2015г., с която „БРС” АД е прехвърлил обратно на „Юробанк България” АД цедираните преди това от банката вземания по процесния договор. Ответниците са уведомени за извършените цесии едва на 07.08.2017г., при това - едновременно и за двете цесии. По този начин е налице абсолютно нарушение на разп. на чл.99, ал.3 ЗЗД. Уведомяването на ответниците за извършените цесии, при това едновременно и за двата договора за прехвърляне на вземания е извършено девет години след сключване на първия договор за цесия и две години и половина след сключване на втория договор за цесия, като по двата договора за цесия страните по тях са били в противоположно качество. Намират, че сключените допълнителни споразумения между тях и „БРС” АД, не са породили правни последици, тъй като те, сключвайки ги, не са осъзнавали, че е налице промяна на страната на кредитора. Ищецът съвсем необосновано се позовава на чл.29 от договора за потребителски кредит, тъй като ако счита, че разпоредбата е изпълнена, тогава, необяснимо защо е предприел и без това твърде закъснялото уведомяване - девет години след сключване на първия договор за цесия и две години и половина след сключване на втория договор за цесия, ако не е счел, че липсва изпълнение на негово задължение. Моли да бъде определено адвокатско възнаграждение за назначения особен представител, съобразно Наредба № 1 от 2004г., изм. и доп. ДВ бл.88 от 4 ноември 2022г., каквото се дължи за всяка съдебна инстанция. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от „Юробанк България" АД срещу Б. Щ. Н. и В. Б. Х., с правна квалификация чл.430 ТЗ вр.чл.86 ЗЗД.

Банката твърди, че на 02.04.2008г. между нея и Б. Щ. Н. и В. Б. Х., като кредитополучатели, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35622/02.04.2008г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 37 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита. Ищецът посочва, че съгласно договора ответниците дължат следните такси: такса управление на кредита в размер на 1, 5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита годишна такса за 3 управление в размер на 0, 3% върху размера на непогасената главница към същата дата и административна такса за обработване на документи в размер на 20лв. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и 324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 10.04.2008г. Посочва, че между страните са подписани шест допълнителни споразумения, както следва: на 12.04.2011г., на 21.10.2011г., на 28.10.2011г., на 25.07.2012г., на 16.04.2013г. и на 27.12.2013г. В тези споразумения /с изключение на второто/ е уговорено, че плащанията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението, чрез натрупване на редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Посочва, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.08.2008г. ищецът е прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД вземанията си по процесния договор. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ” СЪРВИСИЗ" АД са прехвърлени обратно на „Юробанк България" АД цедираните преди това от банката, вземания по процесния договор. Твърди, че ответниците са уведомени за извършените цесии, както и на 07.08.2017г., че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита, ищецът обявява вземанията по процесния договор за предсрочно изискуеми.

След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжника, поради което ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ТПК. Към датата на подаване на заявлението непогасените вноски по кредита са както следва: 37 непогасени вноски за главница, считано от 10.08.2014г. и 39 непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2014г. Посочва, че относно част от задълженията е образувано ч. гр. д. №63 518/2017г. по описа на СРС, 153 състав. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца: 29 431, 47 швейцарски франка - част от главницата за периода от 10.08.2014г. до 10.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането; 480 лева, представляваща банкови такси за периода 11.08.2017г. до 10.09.2017г., както и претендираните съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №63 518/2017г. по описа на СРС, 153 състав, в общ размер на 3 348, 73 лв., от които: 1 019, 03 лв. - държавна такса, 1 553, 13 лв. - адвокатски хонорар и 776, 57 лв. - държавна такса за частна жалба. Претендира разноски.

Ответниците Б. Щ. Н. и В. Б. Х. оспорват исковете с възражението, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа нищожни клаузи в сключения между страните договор за кредит, които противоречат на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, които не са индивидуално уговорени чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1. Посочват, че в договора не се съдържа посочване на обстоятелства или обективни критерии, при наличието на които кредиторът може да промени лихвения процент. Навеждат твърдения, че не са уведомени своевременно за извършените цесии. Оспорват присъждането на законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същото е било отхвърлено и съответно присъждане на разноски, направени от ищеца в заповедното производство. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове изцяло.

4

От фактическа страна се установява, че между страните по делото е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35622/02.04.2008г., по силата на който "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с предходно наименование "Юробанк И Еф Джи България" АД, като кредитодател е предоставил на ответниците, в качеството им на кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 37 000 EUR, по курс "купува"' за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита, за срок от 324 месеца /27 години/. Съгласно чл. 2, т. 3 - „Усвоения кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговския курс „купува” на швейцарския франк към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по откритата в банката сметка на кредитополучателя в евро”. В чл.3 ал.1 от договора е вписан размера на дължимата лихва - „годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пунка”, като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора - базовия лихвен процент е задължителен за страните и не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл. 4 от договора са посочени таксите, които кредитополучателят заплаща на банката, като една от тях е годишна такса, която се заплаща от кредитополучателят в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита за управление в размер на 0, 3% върху размера на непогасената главница към същата дата. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора - погасяването на кредита следва да се извърши в швейцарски франкове, като „В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или в евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката”. Съгласно чл. 6, ал. 3 „В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.” Погасителните вноски се заплащат ежемесечно, като техния падеж е 10 число на месеца, следващ месеца на усвояване на кредита - чл. 7, ал. 1. В чл. 12, ал. 1 от договора е посочено, че „Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21.