Определение № 282 от 27.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Стара Загора, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500688 по описа за 2024 година Производствата са по реда на чл. 248 и чл.250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадени са на 17.12.2024 г. две молби от „И.ф.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законния си представител Б.Н. - управител, действащ чрез юрк. А. Г., с искания за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта му за разноските и за неговото допълване, а на 20.12.2024 г. е подадена една молба от Д. П. М. за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта му за разноските.

С молбата си за допълване на определение № 1219/04.12.2024 г. „И.ф.“ ЕООД претендира допълване на диспозитива на съдебния акт, т.к. според частния жалбоподател съдът не се е произнесъл по целия спор, а именно съдържащото се в частната жалба искане да се прекрати първоинстанционното производство поради липсата на правен интерес от неговото провеждане.

С отговора си Д. П. М. оспорва тази молба като неоснователна с доводите, че постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е преценено, че предявеният главен иск е допустим, не представлява съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.

С молбата си за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта за разноските „И.ф.“ ЕООД претендира изменението на съдебния акт чрез неприсъждането на адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна, 1 а в случай на присъждането му възразява за неговата прекомерност.

С отговора си Д. П. М. оспорва тази молба като неоснователна с доводите, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат, предвид че неговият пълномощник-адвокат е осъществил процесуална защита срещу частната жалба на „И.ф.“ ЕООД като е изготвил и подал отговор.

С молбата си за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта за разноските Д. П. М. претендира изменение на съдебния акт чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение на адв. В. М., която е оказала безплатна правна помощ на страната по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С отговора си „И.ф.“ ЕООД оспорва тази молба като неоснователна с доводи, идентични на изтъкнатите в молбата по чл.248 от ГПК на дружеството доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение, респ. за неговата прекомерност.

Молбите на „И.ф.“ ЕООД и Д. П. М. са подадени в предвидените в закона срокове и от процесуално-легитимирани страни, поради което са допустими.

По същество молбата на „И.ф.“ ЕООД за допълване на определение № 1219/04.12.2024 г. се преценява от съда за неоснователна, а съображенията за това са следните:

Производството по в.ч.гр.д.№ 688/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по частна жалба на „И.ф.“ ЕООД срещу определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Страната е посочила, че обжалва този съдебен акт в частта му, в която съдът е прекратил производството по делото по насрещния иск, и в частта му, в която е допуснат първоначалният иск, предявен от Д. П. М..

Претенцията на страната, формулирана в петитума на жалбата, е била следната: „…Моля, да отмените определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора като неправилно и върнете насрещната искова молба за разглеждане. Или при преценка, че изложеното от Районен съд – Стара Загора е за липса на правен интерес от насрещния иск, доколкото той е идентичен с първоначалния, то моля да върнете първоначалната искова молба…“.

2

С определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, постановено по реда на чл.140 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „И.ф.“ ЕООД за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск, предявен от дружеството срещу ищецът Д. П. М., насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и се е произнесъл по допускането и приемането на доказателствата.

В мотивната част на съдебният си акт първоинстанционният съд е изпълнил произтичащите от чл.140 от ГПК свои правомощия да обсъди допустимостта на първоначалния иск и наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на последващото обективно съединяване на искове – разглеждане на предявения насрещен иск в рамките на образуваното производство.

С определение № 1219/04.12.2024 г. Окръжен съд – Стара Загора е приел, че частната жалба се отнася до частта на определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в която е оставено без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане в производството по делото на предявеният от „И.ф.“ ЕООД срещу Д. П. М. насрещен иск; приел е, че частната жалба е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.

С оглед на тези обстоятелства искането за допълване на постановеното от Окръжен съд – Стара Загора определение е неоснователно.

Диспозитивът на съдебния акт не следва да бъде допълван с оставяне на частната жалба на „И.ф.“ ЕООД без разглеждане и в останалата й част, т.к. диспозитивът на обжалваното с частната жалба определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора не съдържа обективирана от първоинстанционният съд воля, касаеща допустимостта на първоначалния иск, респ. неоснователността на възражението на дружеството за недопустимостта му.

Казано другояче, в тази й част частната жалба няма предмет, т.к. дори и въпросът за допустимостта на главният иск да е обсъдена в мотивите на определението, без обективирана конкретна воля на съда в диспозитива на съдебния акт, на практика липсва съдебен акт.

Поради това няма как да се приеме, че въззивният съд дължи каквото и да е 3 произнасяне по частната жалба в частта й, в която не се обжалва конкретен, обективиран по надлежния ред съдебен акт.

Следва да се има предвид също така, че самият частен жалбоподател е отправил до съда две искания, второто от които е обусловено от разрешаването на първото, т.к. е заявил претенция за отмяна на определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и връщане на насрещната искова молба за разглеждането й, а претенцията за връщане на първоначалната искова молба е заявил под условие, че се прецени за правилно виждането на Районен съд – Стара Загора за липса на правен интерес от насрещния иск.

Окръжен съд – Стара Загора обаче не е обследвал въпроса за допустимостта на насрещния иск, а е констатирал, че определение 2780/11.10.2024 г. по гр.д.

№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, касаеща неприемането на насрещния иск за съвместно разглеждане в производство, не подлежи на въззивно обжалване.

Т.е. не се е сбъднало условието, при което самият частен жалбоподател е отправил условното си искане, изразено словесно по следния начин: „… Или при преценка, че изложеното от Районен съд – Стара Загора е за липса на правен интерес от насрещния иск, доколкото той е идентичен с първоначалния, то моля да върнете първоначалната искова молба…“.

Диспозитивът на определение № 1219/04.12.2024 г. не следва да бъде допълван и с обективиране на воля на въззивният съд, относима към преценка по същество на искането.

Определение № 2780/11.10.2024 г. по гр.д.№ 2976/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от решението по делото, поради което въпросът дали главният иск е допустим би могъл да бъде изследван от въззивния съд едва в хипотезата на постановено от първоинстанционния съд решение, което бива обжалвано по реда на инстанционния съдебен контрол.

По гореизложените съображения съдът намира, че искането за допълване на постановеното от него определение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Молбата на „И.ф.“ ЕООД за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта за разноските се преценява от съда за неоснователна, а съображенията 4 за това са следните:

Разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, която намира приложение и в производствата по частните жалби, предвижда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

В настоящия случай Д. П. М. е ответник по частната жалба на „И.ф.“ ЕООД, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№ 688/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, и делото е прекратено, т.е. налице са процесуалните предпоставки за дължимост на разноски в полза на Д. П. М..

Обстоятелството, че частната жалба не е разгледана по същество, е без правно значение, т.к. при прекратяване на съдебното производство винаги липсва обективирана от съда воля по съществото на правния спор, с чието разрешаване е бил сезиран.

Неоснователно е и възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, т.к. дължимото на адвоката възнаграждение следва да е справедливо, т.е. да е разумно и пропорционално на предмета на спора и цената на труда, който следва да се положи за защита на съответното право, като се отчете и спецификата, че се касае за специалиализиран, високо интелектуален труд, полаган от лице, упражняващо свободна професия.

В тази връзка следва да се има предвид, че възнаграждението на адвоката следва да е в размер, който да позволява заплащането на дължимите разходи, произтичащи от упражняването на професията, и реализирането на печалба, представляваща възнаграждението за положения труд.

Сумата, която е определена от съда за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., преценена в аспекта на конкретно извършената от адвоката на Д. П. М. работа за защитата му в производството по частната жалба, съответства на обичайната практика за договаряни и заплащани адвокатски възнаграждения за такъв тип дела и вида и количеството на положения от адвоката труд за изготвяне и представяне на отговор на частната жалба.

Ето защо молбата на „И.ф.“ ЕООД за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Молбата на Д. П. М. за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в 5 частта за разноските се преценява от съда за основателна, а съображенията за това са следните:

Със съдебният акт разноските за адвокатско възнаграждение са присъдени в полза на Д. П. М..

Същевременно от представеният с отговора на частната жалба договор за правна помощ от 21.11.2024 г. е видно, че адв. В. М. е оказала на Д. П. М. безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С оглед на това адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в нейна полза, а не в полза на представляваният от нея ответник по частната жалба.

Ето защо тази молба следва да бъде уважена и постановеното определение да бъде изменено в частта му за разноските като сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение бъде присъдена на адв. В. М., а не на Д. П. М..

Водим от изложените мотиви и на основание чл.248 и чл.250 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 1219/04.12.2024 г. в частта му за разноските като в тази му част диспозитивът на съдебния акт да се чете както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „И.ф.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законния си представител Б.Н. - управител, да заплати на адв. В. С. М., ЕГН – **********, член на Адвокатска колегия – Варна, рег. № ***, със служебен адрес: гр. П., *** сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ответника по частната жалба Д. П. М. безплатна правна помощ в производството по в.ч.гр.д.№ 688/2024 г. по описа на Окръжен съд –Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „И.ф.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законния си представител Б.Н. – управител, за изменение на определение № 1219/04.12.2024 г. в частта му за разноските.