Определение № 42 от 27.02.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 12/2024
- Вид
- Определение № 42
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Емил Димитров Стоев, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 66 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 68 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42 гр. Разград, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Г.а в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно дело № 20243300600012 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по чл. 306, ал. 3 във вр. с чл. 313 и сл. НПК, образувано по жалба от осъдения И. Г. Н. против определение №175 от 30 ноември 2023 г. по чнд № 20233320200221/2023 г. на РС Кубрат, постановено по реда на чл. 306, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, след предложение на прокурор от РП Разград за определяне на общо наказание на основание чл. 25 НК.
Постъпила е жалба (вх. №5193/08.12.2023 г.) от осъдения И. Г. Н., в която се изразява недоволство от определението на съда, твърдение за завишено наказание и неправилно определен режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В жалбата няма доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът адв. С. С. поддържа жалбата. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че осъджанията са за битови, дребни кражби, извършени в кратък период от време и поради това неправилно увеличил наложеното наказание с ½. Заявява, че осъденият работи, има изградени добри трудови навици. Освен това определеното наказание възпрепятства подсъдимия да изтърпи наказанието при общ режим.
Защитникът изтъква, че първоинстанционното решение е несправедливо, противоречи на целта на закона и моли съда да определи общо наказание 1 година, което да не бъде увеличавано с ½, съответно да бъде изтърпяна при общ режим.
Осъденият И. Г. Н. заявява, че почнал работа в затвора, като кучкар и има награда от началника на затвора, че си върши добре работата. Заявява 1 желание да остане с общ режим, за да продължи работата.
Препис от жалбата е връчен на РП на 19.12.2023 г. и не са постъпили писмени възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна, а определението на КРС правилно и законосъобразно. Прокурорът счита, че съдът, съобразявайки обществената опасност на осъдения, с оглед множеството осъждания, правилно е приел, че е необходимо увеличение на наказанието с ½. Като, при така определеното общо наказание и приведеното на основание чл. 68 НК наказание, правилно е преценил, че трябва да бъде изтърпяно при строг режим, съгласно чл. 57 от ЗИНЗС, буква „в“, тъй като определеното общо наказание и приведеното надхвърля 2 години. Счита, че определението следва да бъде потвърдено.
Съдът установи следното:
С обжалваното определение РС Разград определил общо наказание на И. Г. Н., на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, по НОХД № 158/2023 г., по НОХД №198/2023 г. и по НОХД № 160/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат, като определили и наложил едно общо наказание, найтежкото измежду тях - лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Увеличил, на основание чл. 24 НК, определеното общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА.
Постановил, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„в“ от ЗИНЗС, първоначален строг режим.
Постанови, на основание чл. 68, ал. 1 НК И. Г. Н. да изтърпи отделно, определеното му с Определение № 33/17.01.2022 г. по ЧНД № 2712/2021 г. по описа на РС-Русе, наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, при първоначален строг режим.
Приспаднал, на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което И. Г. Н. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на 03.10.2023 г. със заповед за задържане по описа на РУ – Кубрат, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 04.10.2023 г. до момента на привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Приспаднал, на основание чл. 25, ал. 2 НК, изтърпяната до момента част от наказанието лишаване от свобода.
Видно от приложените копия от съдебни актове и справка за съдимост, Н. е наказан за извършено престъпление за първи път през 2016 г., когато като непълнолетен е освободен от наказателна отговорност и му са наложени възпитателни мерки по ЗБППМН за нанесена лека телесна повреда по 2 хулигански подбуди. След това, през 2020 г., за същото деяние, извършено спрямо повече от едно лице, на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба 1000 лв. Следващите присъди са за престъпления против собствеността – кражби.
С присъда № 18/05.10.2023 г. по НОХД № 158/2023 г . по описа на РС Кубрат, влязла в сила на 23.10.2023 г., Н. е осъден за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 09/10.04.2023 г., като му е наложено наказание една година „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно при общ режим.
С присъда № 20/12.10.2023 г. по НОХД № 198/2023 г . по описа на РС Кубрат, влязла в сила на 30.10.2023 г., Н. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 03.10.2023 г., като му е наложено наказание една година „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно при общ режим. и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение, определеното по ЧНД № 2712/2021 г. по описа на РС-Русе, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което ос. Н. следва да изтърпи при общ режим.
С Присъда № 21/12.10.2023 г. по НОХД № 160/2023 г. по описа на РС Кубрат, влязла в сила на 30.10.2023 г., Н. е осъден за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода от 17.02.2023 г. до 15.04.2023 г., като му е наложено наказание осем месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при общ режим.
Деянията по посочените присъди, постановени по НОХД № 158/2023 г., НОХД № 198/2023 г. и по НОХД № 160/2023 г. по описа на РС - Кубрат са извършени от Н. преди да е имало влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях, поради което, са налице основанията по чл. 25, ал. 1, във вр. чл.
23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на найтежкото наказание – една година лишаване от свобода.
Осъжданията са за квалифицирани кражби, извършени след предварителен сговор и чрез използване на техническо средство. Отнети са много на брой вещи. Способа на извършване и обстоятелството, че предходните наказания не са повлияли на Н. сочат, че деянието и извършителя са със значителна обществена опасност и е необходимо по3 интензивно наказателно-правно въздействие, за да се постигне поправяне на извършителя.
Законосъобразно и обосновано, първоинстанционният съд е отчел високата обществена опасност на дееца, проявената престъпна упоритост установения траен престъпен модел на поведение, краткия период между извършените деяния и приел, че следва да приложи чл. 24 НК и увеличи определеното общо наказание от една година с шест месеца.
С определение №33/17.01.2022 г. по чнд №2712/21 г., влязло в сила на 01.02.2022 г. РС Русе е определил общо наказание измежду наказанията, наложени на Н. по нохд №88/20 г. на РС Кубрат, нохд №521/21 г. РС Разград и нохд №1557/21 г. РС Русе – лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66 НК отложил изпълнението на наложеното наказания за срок от три години.
Деянията по НОХД № 158/2023 г., НОХД № 198/2023 г. и по НОХД № 160/2023 г. по описа на РС – Кубрат са извършени в установения изпитателен срок от 01.02.2022 г., съответно през април 2023 г., октомври 2023 г. и в периода от февруари до април 2023 г. Съгласно чл. 68 НК ако да изтичане на изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, изтърпява и отложеното наказание. С оглед на посоченото е законосъобразна преценката на РС, че са налице основанията по чл. 68 НК Н. да изтърпи отложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година.
Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието се определя от съда при условията на чл. 57 ЗИНЗС. Н. е извършил умишлени престъпления в изпитателния срок на условно осъждане и е постановено да изтърпи отделно съответното наказание лишаване от свобода. Сборът на двете наказания надвишава две години. Съответно първоначалния режим следва да е строг, с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.
Жалбата е неоснователна.
Определението е законосъобразно, обосновано и мотивирано.
Първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за приложение на чл. 24 НК и ги е отразил в мотивите. Определеното общо наказание по реда на чл. 25 НК не е достатъчно за постигане целите на чл. 36 НК. Обосновано е прието, че Н. е с повишена обществена опасност, че може 4 да се заключи, че са налице утвърдени престъпни навици, че поведението му не се е повлияло от предходни осъждания, включително от възможността да се приведе в изпълнение наказание лишаване от свобода, ако извърши друго умишлено престъпление от общ характер.
Не се касае за инцидентни битови кражби, целящи например прехрана, а за квалифицирани престъпления, извършени в съучастие, след предварителен сговор и са отнети значителен брой вещи.
Режимът на изтърпяване на наказанието не е обстоятелство, което се съобразява при определяне на наказанието или при преценка дали са налице условията на чл. 24 НК за увеличаване на определеното общо наказание.
Твърдението за изградени трудови навици и награждавания на подсъдимия са недоказани, а и недостатъчни, за да се приеме, че е започнал процес на поправяне. Поведението му, докато се намира в затвора, е резултат на установения ред и мерките, прилагани по отношение на задържаните, а не безспорно доказателство за положителна промяна в личността на Н..
Предпоставка за определяне на по-лек режим, по реда на чл. 66 ЗИНЗС, е продължително наблюдение на лишения от свобода и отчитане на становището на служители, имащи впечатления от поведението му, а не еднократно отличаване за проявено добро поведение.
Определението е законосъобразно и обосновано. Жалбата неоснователна.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №175 от 30 ноември 2023 г. по чнд № 20233320200221/2023 г. на Районен съд - Кубрат.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5