Решение № 23012 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23012 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110125433 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 1 138,80 лв,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*** с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 139,04 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 26.06.2023г.; 30,48 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. , и 6,36 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявявена на заявлението по чл.410 ГПК – 18.07.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 40146/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявените искове. В заседанието на 29.11.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответникът В. Д. Н. оспорва изцяло по основание и размер предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в представения на 30.07.2024г. отговор на исковата молба. Твърди се , че върху процесния имот е било учредено вещно право на ползване на трето лице – Д.Г. Н. , който е бил и титуляр на договорната сметка и на инсталацията ,поради което през процесния период е бил клиент на топлинна енергия според нормативната уредба. Ответникът е син на Д.Г. Н. и след смъртта му на 07.03.2022г. е заявил отказ от наследството му , поради което не отговаря за задълженията му. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания.

В хода на съдебното производство , включително в заседанието на 29.11.2024г., в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.

Подпомагащата страна–„Б”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по делото и не е посочила доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.

№ 40146/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Заповедта за изпълнение № 27104/11.09.2023г. по ч.гр.д. № 40146/2023г. по описа на СРС, 68 състав е издадена срещу двама длъжници – А Д.а Н.а и В. Д. Н..

Длъжницата А Д.а Н.а не е предявила възражение по чл.414 ГПК против заповедта, поради което срещу нея е издаден на основание чл.416 ГПК изпълнителен лист № 8429/03.04.2024г. Поради тази причина към заявителят „Т”ЕАД са отправени указания по чл.415 ГПК за предявяване на искове по чл.422 ГПК само за вземанията против длъжника В.

Д. Н. , който е предявил възражение по чл. 414 ГПК. Тези указания са изпълнение от заявителя и по предявените от него искове по чл.422 ГПК о образувано настоящото исково гр.д. № 25433/2024г. по описа на СРС, 68 състав.

Впоследствие Длъжницата А Д.а Н.а е предявила възражение по чл.423 ГПК до СГС , заведено с вх. № 268948/22.08.2024г. по описа на СРС. Това възражение не е пречка за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК против длъжника В. Д. Н., разглеждани по настоящото дело.

Относно основателността на исковете. :

2

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С исковата молба ищецът е представил заверено копие от нотариален акт № ***, дело № 474/2006г. на нотариус П.Т., удостоверяващ договор за дарение на процесния апартамент от предишните собствениици - съпрузите С В.ова Н.а и Д.Г. Н. на техните деца А Д.а Н.а и В. Д. Н. (ответинкът по настоящото дело), както и запазване от всеки от дарителите С В.ова Н.а и Д.Г. Н. на безвъзмездно пожизнено вещно право на ползване на процесния апартамент заедно и поотделно.

В настоящото съдебно производство не са представени доказателства за наличие на факти , погасяващи правото на ползване на С В.ова Н.а, поради което следва да се приеме , че през целия процесен период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. тя е упражнявала правото на ползване върху процесния имот и следователно е била потребител – клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.

Ответникът е представил по настоящото дело Препис-извлечение от Акт з смърт 181/07.03.2022г. , от което се установява , че вторият ползвател на имота – Д.Г. Н. е починал на 07.03.2022г. Следователно на тази дата е прекратено притежаваното от него право на ползване на процесиня имот , като единствен ползвател на имота е останала С В.ова Н.а.

Според писмените доказателства по настоящото дело през част от процесния период – от 01.05.2020г. до 07.03.2022г. процесният имот е бил ползван от двама ползватели С В.ова Н.а и Д.Г. Н. , през останалата част от процесния период – от 08.03.2022г. до 30.04.2022г. единствен ползвател на имота е била С В.ова Н.а.

Следователно по делото е доказано чрез цитираните нотариален акт и смъртен акт , че през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ответникът по настоящото дело е бил съсобственик на процесния апартамент, но не е притежавала правомощието ползване, тъй като ползватели на апартамента са били други лица.

По настоящото дело не са представени иникакви доказателства , че ответникът е ползвал процесния апартамент през процесния период.

Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице – собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител на топлинна енергия физическото лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми условия: 1)да притежава вещно право на собственост върху съответния имот , съответно вещно или облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално имота.

По настоящото дело по отношение на ответника е доказано , че не е притежавал правомощието ползване , тъй като по силата на договора, удостоверен с нотариален акт № ***, дело № 474/2006г. на нотариус П.Т. , право на ползване върху процесния апартамент са притежавали други лица - С В.ова Н.а и Д.Г. Н..

Тъй като не е била потребител на топлинна енергия през посочения период за процесния апартамент за ответника не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да заплаща цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за 3 отопление.

По настоящото дело не е представено удостоверение за наследници на ползвателя на имота Д.Г. Н.. Тъй като според вписаното в нотариален акт № ***, дело № 474/2006г. на нотариус П.Т. , ответникът В. Д. Н. е син на Д.Г. Н. , той е и негов наследник по закон съгласно чл.5 ЗН. Обаче с отговора на исковата молба ответникът е представил Съдебно удостоверение , издадено от СРС , 139 състав по гр.д. № 1511/2023г. , от което се установява , че В. Д. Н. е заявил отказ от наследството, оставено от Д.Г. Н. , който е вписан в особената книга на съда под № 80/12.01.2023г.

Следователно ответникът не отговаря за задълженията на наследодателя Д.Г. Н. , включително и за задълженията, възникнали във връзка с доставката на топлинна енергия в процесиня имот през периода от 01.05-2020г. до 07.03.2022г.

Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на топлинна енергия за процесния апартамент през процесния период , съответно не отговаря за задълженията на потребителите на топлинна енергия в имота за този период, той не е материално-правно легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материалноправна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца в исковото производство , тъй като исковете не са уважени.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково дело – платеното възнаграждение за един адвокат (300 лв).

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство , тъй като претенциите са отхвърлени изцяло.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това 4 производство.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против В. Д. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София , ул. *** – офис-център малък ЦУМ, чрез адв. К. К., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумите :

1 138,80 лв (хиляда сто тридесет и осем лева и осемдесет стотинки) ,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „***, с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 139,04 лв (сто тридесет и девет лева и четири стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 26.06.2023г. ; 30,48 лв (тридесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. , и 6,36 лв (шест лева и тридесет и шест стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявявена на заявлението по чл.410 ГПК – 18.07.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 40146/2023г. по описа на СРС,68 състав.