Решение № 2314 от 04.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. София, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100503039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 66/03.04.2024 г. по гр. д. № 3075/2023 г. по описа на СРС, 82 състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Е. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 21425,49 лева, ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до окончателното плащане, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN – 17760088, сключен на 30.03.2020 г. и сумата от 1398,61 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 08.09.2021 г. – 09.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 12.10.2022 г. по ч.гр.д. № 24488/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, като Г. Е. Д. да заплати на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1262,96 лева – сторени разноски в исковото и заповедното производство.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 27835/29.01.2024 г. от Г. Е. Димитров, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил обстоятелството, че периодът и основанието, въз основа 1 на които е депозирано заявлението по чл. 410 от ГПК е обявена предсрочна изискуемост и се търсели суми за главница от 01.01.2027 г. до 01.04.2030 г., че са налице и други производства, образувани срещу него от АС с предмет същия договор за кредит, както и че не е обсъдил доводите за недействителност на догорова поради невключване в ГПР на предвидената по договора за кредит застрахователна премия и такса ангажимент. Установявало се от депозираното заявление от заявителя Агенция за събиране на вземания, че основанието, на която се претендират сумите била обявена предсрочна изискуемост, като и заради това се претендирали суми за периода от 01.01.2027 0 01.04-2030 г. Съдът приел в решението си, че предсрочаната изискуемост не била обявена, т.е. основанието не било възникнало,поради което и предявеният иск се явявал неоснователен за суми дължими за исковия период. Освен това, никъде в заявлението не било посочено, че искът е частичен като с оглед на обстоятелството, че са образувани други производства с предмет вземане по същия договор за кредит. Освен това, неправилно районният съд изчислил падежиралите вноски към 01.01.2024 г., които включвали в себе си и главница и възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на 30886,20 лева, но не бил обсъдил възражението за недействителност на договора, поради невключване на застрахователната премия и такса ангажимент в ГПР. Посочва, че ако договорът бъде обявен за недействителен, то следвало направените плащания да бъдат отнесени само към размера на главницата, доколкото в този случай, нямало да се дължат никакви лихви. Поддържа възраженията си за недействителност на договора за кредит, поради неизпълнение на задължението съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, както и на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че на основание чл. 22 от ЗПК съдът следвало да приеме, че договорът е недействителен и на основание чл. 23 от ГПК следвало да бъде върната само чистата стойност на кредита. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 75890/07.03.2024 г. от въззиваемия Агенция за събиране на вземания ЕАД, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 3075/2023 г. по описа на СРС, 82 състав е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г. Е. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 30.03.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файнен С.А., клон България, като кредитор и Г. Е. Д. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № EMLN-17760088, при спазване на разпоредбите на ЗПК, по силата на който на кредитополучателя кредит в размер на 52 000 лева. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, при което общият размер на плащанията по кредита била 82363,20 лева, от които лихвата била 20129,60 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне сумата по кредита в срок до 01.04.2030 г. на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които 686,36 лева, при първа погасителна вноска 01.05.2020 г., съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на вноските. Твърди, че кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора, поради което кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем, като поддържа, че бил уведомен на 07.09.2021 г.

Посочва, че задължението за връщане на цялата сума възникнало от тази дата, поради което било дължимо и обезщетение за забава в размер на 1398,61 лева.

Твърди, че на 05.02.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. на основание чл. 99 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит EMLN-17760088 от дата 30.03.2020 г., сключен с Г. Е. Д., за което ответникът бил уведомен. За сумата от 21425,49 лева – представляваща дължима главница по договора за кредит и обезщетение за забава от 1398,61 лева за периода от 08.09.2021 г. до 10.05.2022 3 г. била издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 24488/2022 г. по описа на СРС, 82 състав. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Г. Е.

Д. оспорва предявените искове. Посочва, че предявеният иск недопустим, тъй като са налице две други производства, инициирани от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с претенции, насочени срещу Г. Д. с основание същия договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта от 30.03.2020 г., като и с основание обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Това били гр.д. № 9868/2023 г. по описа на СРС, 74 състав с предхождащо го ч.гр.д. № 24486/2022 г., по което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е претендирало от ответника сумата в размер на 6789,90 лева, представляващи главница по процесния договор,3652,54 лева, представляваща договорна лихва и 1835,50 лева – обезщетение за забава.

Другото производство било гр.д. № 54082/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, предхождащо го ч.гр.д. № 24489/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, по което били претендирани сумите – 22831,04 лева, представляващи главница по същия договор за кредит, както и 1490,36 лева – обезщетение за забава.

Поддържа, че доколкото процесните искове не били заявени като частични, поради което и поради факта, че били по-късно заведени, били недопустими.

Освен това са въведени и доводи за недействителност на процесния договор за кредит, поради противоречие на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, 20, 23, 24 от ЗПК и съответно на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежала само главицата, но не на договорно основание. Оспорва и начисления лихвен процент, както и при условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 24488/2022 г. на СРС, 82 състав. По заявление от 10.05.2022 г., подадено на 04.05.2022 г. по пощата, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.10.2022 г., с която е разпоредено на Г. Е. Д. да заплати на заявителя сумата от 21425,49 лева, представляваща главница за период от 07.01.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1398,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.09.2021 г. до 4

10.05.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски. В заявлението въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по гр.д.

№ 24488/2022 г. по описа на СРС, 82 състав е посочено, че сумата от 21425,49 лева – представлява главница по Договор за потребителски кредит № EMLN17760088/30.03.2020 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България за периода от 01.01.2027 – 01.04.2030 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 07.09.2021 г., както и обезщетение за забава за периода от 08.09.2021 г. до 10.05.2022 г. в размер на 1398,61 лева.

В мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел, че предмет на предявения иск е вземане по Договор за потребителски кредит № EMLN-17760088/30.03.2020 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Г. Е. Д., което е прехвърлено на ищеца с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и приложение към него. Приел е, че договорът за кредит отговора на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от ЗПК, поради което и е действителен.

Приема, че е неоснователно възражението за погасителна давност. Въз основа на приетата по делото експертиза приема, че от главницата по договора са извършени плащания в общ размер на 3445,44 лева, като следвало да бъдат съобразени, както и обстоятелството, че дължимите суми са падежирали към 01.01.2024 г., доколкото предсрочната изискуемост не е била обявена преди предявяване на иска. Дължимата главница била в размер на 30886,20 лева и след приспадане на 3445,44 лева, като в резултат се получавала сума в общ размер на 27440,76 лева, като в този смисъл предявеният иск следвало да бъде уважен. В мотивите на решението не се съдържат мотиви за основателност на претенцията по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

С отговора на исковата молба и с въззивната жалба ответникът Г. Е. Д. е направил възражение за недопустимост на предявения иск. Посочено е, че 5 предмет на делото е вземане, за което са били образувани други производства гр.д. № 9868/2023 г. по описа на СРС, 74 състав с предхождащо го ч.гр.д. № 24486/2022 г., по което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е претендирало от ответника сумата в размер на 6789,90 лева, представляващи главница по процесния договор и 3652,54 лева, представляваща договорна лихва и 1835,50 лева – обезщетение за забава, както и гр.д. № 54082/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, предхождащо го ч.гр.д. № 24489/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, по което били претендирани сумите – 22831,04 лева, представляващи главница по същия договор за кредит, както и 1490,36 лева – обезщетение за забава.

В съдебно заседание, проведено на 05.12.2023 г. първоинстанционният съд е разгледал направеното възражение, като в мотивите на определението си е приел, че заповедното производство по гр.д. № 24488/2022 г. по описа на СРС, 82 състав било образувано на 10.05.2023 г. се явявало първо по ред преди останалите производства и е приел, че производството не е недопустимо.