Решение № 234 от 26.04.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Благоевград, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210101056 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Й. И., с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „А, чрез адвокат К. Т., ПРОТИВ „К, представлявано от Главния Изпълнителен директор Войчех Томаш Жабински самостоятелно или от Изпълнителните директори - заедно и поотделно - Тихомир Тодоров Чакъров и Виржиния Симеонова Пенева, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните искове: иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ - за отмяна на Заповед № 9/01.03.2022 г. на Изпълнителния директор на „К с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, е прекратено трудовото правоотношение на И.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – супервайзор „Работа с дистрибутори“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на „К да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на шестмесечното му брутно трудово възнаграждение - за сумата от 16 643.94 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание на 12.04.2023 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – от сума в размер на 16 643.94 лв. на сума в размер на 20 244 лв.

Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество от 17.02.2009 г. на длъжност „търговски представител“, като на 01.01.2020 г., бил преназначен на длъжност Супервайзор „Работа с дистрибутори“ и преминал на директно подчинение на Регионалния търговски мениджър. Посочва се, че задълженията му, съгласно връчената му длъжностна характеристика, включвали изграждане на дългосрочни и лоялни отношения с дистрибуторите и посещаването на минимум двадесет дистрибутора на седмица, с цел подсигуряване близост с клиента.

Излага се, че последните три години район „ЮГ” е на първо място в страната по резултати, съобразно приоритетите, които поставя мениджмънта на дружеството, 1 дефинирани в т. нар. Incentive-програма. Ищецът поддържа, че почти винаги е получавал месечни бонуси за изпълнените от него месечни задачи, като за целта е имал поне деветдесет и шест посещения на дистрибутори на месец, което е задължително условие за получаване на бонус.

Посочва се, че на 20.01.2022 г., се провела среща между КТ „ПОДКРЕПА“ и ръководството на ответното дружество, на която присъствали Изпълнителният директор и Търговският директор на „Кищецът, който бил Председател на базовата синдикална организация на КТ „ПОДКРЕПА“ и Председателят на Федерация „Хранителна и питейна промишленост“ към КТ „Подкрепа“ - В Б., която среща била с цел да се уточни организацията на работата и сътрудничеството между синдиката и ръководния орган на ответника във връзка с пандемията, кризата с горивата и пазара на продукцията.

Ищецът твърди, че на срещата търговският директор на „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД се държал изключително арогантно и обидно с него, включително стигнал до персонални атаки и заявил пред всички присъстващи, че не желае да работи с него. След срещата, на дата 31.01.2022 г., ищецът сочи, че Изпълнителният директор на ответното дружество - Вирджиния Пенева, поискала от него писмени обяснения за налагане на дисциплинарно наказание относно поведението му на срещата, на която самата тя присъствала, като в искането били изложени неверни твърдения за некоректно и заплашително поведение от страна на И..

Ищецът посочва, че на 14.02.2022 г. му била връчена Заповед № 6528/11.02.2022 г., с която ответникът преустановил работата му, считано от 15.02.2022 г., на основание чл. 120в, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 от КТ, във връзка с обявената извънредната епидемична обстановка и му предоставил ползването на платен годишен отпуск.

Твърди се, че към онзи момент нямало наложени никакви допълнителни ограничителни мерки от правителството, свързани с естеството на извършваната от ищеца трудова дейност, като неговите колеги от другите райони продължили да изпълняват трудовите си функции и след преустановяването на работата на ищеца.

Излага се, че за периода в престой, ръководството решило трудовата функция на ищеца да бъде възложена на друг колега супервайзор, който също работил в район ЮГ, но на длъжност супервайзор „Е

Поддържа се, че след това ответникът издал Заповед № 9/01.03.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено.

Оспорва се твърдението на ответника, че е необходимо преустановяване на работата на ищеца поради престой, като се твърди, че липсвали обективни причини, които да налагат това. Излага се, че Заповед № била издадена единствено на база личността на ищеца, тъй като същият бил синдикален активист, неудобен за ответника, за което се излагат подробни съображения.

В подкрепа на тези си твърдения, ищецът сочи, че през 2020 и 2021 година, ответникът се опитал да го освободи заради активната му синдикална дейност на основание чл. 328, ал.

1, т. 2, но не получил разрешение от КТ „П“. Излага се, че в този период на ищеца били наложени и две дисциплинарни наказания - предупреждение за уволнение.

Сочи се, че в случая хипотезата на чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, посочена като основание на заповедта за престой, е неприложима и е била използвана от ответника неправомерно - за да намери законово основание да го уволни, доколкото поради качеството на ищеца на синдикален лидер, работодателят е ограничен във възможностите си да прекрати трудовия му договор.

Според ищеца, процесната Заповед № 9/01.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, е незаконосъобразна, тъй като работата, която ищецът извършвал, по време на престоя се е изпълнявала от друг негов колега.

2

Сочи се и че заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца била издадена и връчена преди да са изтекли петнадесет работни дни, считано от обявяване на престоя, което нарушение е достатъчно да обуслови издаването й при съществено нарушение на КТ от страна на ответника.

Излага се, че наличието на престой не е мотивирано, не е посочен периодът, който работодателят приема за релевантен за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, aл. 1, т. 4 от КТ.

Ищецът твърди, че единствената причина за уволнението му е че е отстоявал интересите на служителите и е отправял обосновани критики към преките му ръководители за прилагане на остарели и неефективни методи на работа.

Твърди се, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа, поради което и от ответника се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, но не повече от шест месеца.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че уволнението на ищеца е законосъобразно, при осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Сочи се, че в случая действително е осъществена хипотезата на чл. 120в, ал.

1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. Поддържа се, че естеството на длъжността на ищеца не позволява работа от вкъщи. Не се оспорва обстоятелството, че срещу ищеца са били инициирани дисциплинарни производства поради описаните в преписките по тях причини. Въпреки това, се твърди, че причината за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е епидемиологичната обстановка в страната и негативните последици от нея, комбинирани с описания в Заповедта траен спад в продажбите и други технически и икономически затруднения на работодателя.

Поддържа се, че престоят по чл. 120в от КТ може да бъде основание за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, като в случая са били налице различни законови предпоставки, а именно - ноторно известният факт, че към процесните дати в страната е била обявена и действаща извънредна епидемиологична обстановка.

Излага се, че законодателят изрично е уредил, че престоят може да бъде по отношение на конкретен служител, а не единствено на предприятието като цяло, на отделно негово подразделение или звено.

Оспорват се твърденията на ищеца, че престоят на служителя е продължил по-малко от 15 дни, поради ползван от него отпуск. Оспорват се твърденията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението поради това, че работодателят се е възползвал от потестативното си право да нареди на работника да използва полагащия му се платен годишен отпуск. В подкрепа на доводите си, ответникът се позовава на съдебна практика.

Посочва се, че прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено на основание чл. 324, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно вследствие на изминали 15 и повече дни престой. Излага се, че от значение за законосъобразността на уволнението, е единствено обстоятелството дали действително е бил налице престой, което не се оспорва от ищеца.

Излага се, че развитите в заповедта подробни мотиви са верни и отговарят на действителността.

С оглед неоснователността на главния иск и законосъобразността на уволнението, ответникът счита и предявените акцесорни искове за неоснователни.

В съдебно заседание на 12.04.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея.

3

Ответникът, чрез пълномощника си – адв. Д оспорва предявените искове по доводите, наведени в отговора на исковата молба, доразвити в писмена защита.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани са заключения от извършена съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които са приобщени към доказателствения материал по делото.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че преди уволнението ищецът е заемал длъжността супервайзор „Работа с дистрибутори“ в ответното дружество, а преди това и длъжността „търговски представител“ /трудов договор и допълнително споразумение на л.

19 – л. 22 от делото/. Не се спори, че със Заповед №. е наредено работата на И. да бъде преустановена до отмяна на извънредната епидемична обстановка, на основание чл. 120в, ал. 1 от КТ, както и че със Заповед № 9/01.03.2022 г. на Изпълнителния директор на „К трудовото правоотношение на И. е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/.

Като доказателство по делото е приетo копие от искане за даване на обяснения, адресирано до ищеца, по повод извършено от него предполагаемо нарушение на трудовата дисциплина, както и депозиран от ищеца отговор.

По делото е прието като доказателство заверено копие на Решение № постановено по гр.д. № 1867/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменена издадена от ответника Заповед № 5917/01.06.2021 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Като доказателство по делото е прието и Решение № 906771/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 86/2021 г. по описа на

Районен съд Благоевград, с което е отменена издадена от ответника Заповед № 5572/05.01.2021 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Като доказателство по делото е представено копие на регистрационна карта, от което се установява, че към дата 09.08.2022 г. ищецът е регистриран като безработно лице.