Решение № 16600 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16600 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110144863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 450,07 евро ( 880,27 лева), представляваща непогасена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение във връзка с пътнотранспортно произшествие възникнало на 17.10.2023 г. в гр. София, бул. „Овча купел“ между лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ***, водачът на който имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество и лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***, който бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба на 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 102,62 евро ( 200,71 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 22.12.2023 г. до 28.08.2025 г. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.10.2023 г., около 20:00 ч., в гр.

София, на бул. „Овча купел“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между описаните по-горе моторни превозни средства, за което е съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от участвалите в инцидента водачи. Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа, че пътният инцидент е възникнал вследствие на виновното поведение на водача на лек автомобил „Ситроен“ Л. С., която при движение по пътното платно на бул. „Овча купел“ навлязла в лентата за насрещно движение в посока наляво, където реализирала удар с движещия се направо лек автомобил „Тойота Ярис“. В исковата молба се твърди, че към датата на застрахователното събитие увреденото моторно превозно средство е било застраховано при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по полица № *** с период на застрахователно покритие от 10.05.2023 г. до 1

09.05.2024 г., а водачът на лек автомобил „Ситроен“ е имал валидно сключена при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесуалният представител на страната поддържа, че по заявената на 18.10.2023 г. претенция при ищеца е образувана ликвидационна преписка (щета) № ***, извършен е оглед на увреденото моторно превозно средство, съставени са опис на щетите и опис-заключение, като въз основа на изготвен доклад № ***/07.11.2023 г. по експертна оценка е определено и с платежно нареждане от 13.11.2023 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 775,54 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че с плащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е встъпило в правата на увреденото лице срещу ответника, който към датата на реализиране на процесното произшествие е бил в облигационно правоотношение с виновния за настъпването му водач. Поддържа се, че отправеното до ответника уведомление за наличие на регресно вземане, ведно с приложената към него преписка по щетата, е връчено на 21.11.2023 г., като в предоставения нормативно определен срок претенцията е удовлетворена само частично, като на 06.12.2023 г. ответното дружество е заплатило сумата в размер на 895,27 лева, поради което дължи разликата до пълния заявен размер. Направено е искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от изтичане на тридесетдневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ на 21.12.2023 г. до подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чобанова, оспорва исковата претенция по основание и размер. С исковата молба са оспорени поддържаните от ищеца твърдения касателно механизма на описаното пътнотранспортно произшествие. Представителят на страната поддържа, че с изплащане на сумата в размер на 895,27 лева ответникът е изпълнил изцяло задължението си по регресната претенция, като при определяне на дължимия размер е отчетено виновното поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, което е допринесло за настъпване на пътния инцидент. В отговора са изложени твърдения, че водачът на лек автомобил „Тойота“ е извършил нарушение на правилата по ЗДвП, като е продължил движението си от лента, предназначена за завой надясно-направо, с включен десен мигач, не се е съобразил с пътните знаци и маркировка, не е спазил предназначението на лентата за движение и не е съобразил поведението си с останалите участници в движението. С отговора е оспорено наличието на пряка-причинно следствена връзка между процесния инцидент и щетите по застрахования при ищеца автомобил, като е оспорена и стойността на претендираното вземане. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното 2 обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ, или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца, а установяването на приноса на увреденото лице за настъпване на вредоносния резултат – в тежест на ответника.

Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на процесния пътен инцидент между ищеца и собственика на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“, че между ответното дружество и водача на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 1 775,54 лева. Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „Тойота Ярис“ и каква е стойността на твърдените материални щети по моторното превозно средство.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътният инцидент, по като писмено доказателство по делото е приет двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 17.10.2023 г., съставен и подписан от участвалите в събитието водачи. В т. 12 „Обстоятелства“ от документа за лек автомобил „Ситроен“ с рег.

№ *** е отбелязано „при завиване на ляво“, докато за лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *** не е отразено обстоятелство. В обективираната в протокола скица на пътната обстановка е отразено движение на лек автомобил „Тойота Ярис“ по бул. „Президент Линкълн“ в посока ж.к. „Овча купел“ и предприета от насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен“ маневра завой наляво, като е налице ръкописно отбелязване, че светофарната уредба е светела в зелено. Видимите увреждания по лек автомобил „Тойота Ярис“ са описани като предна лява врата, преден ляв калник, лява броня и ляв фар, а по лек автомобил „Ситроен“ – предна броня, капак и фарове.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.

Я. Б. (водач на лек автомобил „Тойота Ярис“) се установява, че през 2023 г. в гр. София лицето е участвало в пътнотранспортно произшествие на кръстовище на бул. „Овча купел“, където се отклонява движението към ж.к. „Овча купел“. Свидетелят сочи, че времето било 3 дъждовно и привечер, като той се движел направо, в посока юг, идвайки от центъра, а другият автомобил, управляван от жена, е следвало да завие наляво и да осигури предимство, което не било сторено. Б. Б. разкрива, че ударът между двете моторни превозни средства настъпил на самото кръстовище. От показанията се установява, че ударът бил челен, в лявата част на управлявания от свидетеля автомобил, като вследствие на инцидента били увредени врата, броня и фарове. Свидетелят разкрива, че се е движел със скорост не повече от 40 км/ч и че е възприел приближаващия се към него автомобил в момента, в който е последвал ударът, поради което не е имал възможност да го избегне. При предявяване на двустранния констативен протокол свидетелят категорично заявява, че подписът под графа „Б“ е негов, че след удара е имало леко повличане и че между водачите не е имало спор относно това кой е виновен за произшествието. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. като последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Допуснатото по искане на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на лек автомобил „Ситроен“ Л. С. не е осъществено, тъй като изпратеното до свидетелката съобщение е върнато в цялост с отбелязване, че лицето живее в САЩ от една година и не се прибира в страната, поради което с определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.04.2026 г., съдът е отменил определението си за допускането му.

От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на лек автомобил „Ситроен“, който при маневра завой наляво не е изчакал насрещно движещия се лек автомобил „Тойота Ярис“ да премине и едва тогава да предприеме маневрата, без да настъпи съприкосновение между двете превозни средства.