Определение № 371 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. София, 27.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002103184 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител А. Д. (с юридическо образование) срещу въззивното решение №94/16.05.2025г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.д. №100/2025г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Насрещните страни Р. Д. Д. и Н. В. П. с писмен отговор, чрез адвокат Г. А., оспорват жалбата. Излагат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставените въпроси, а този свързан със свидетелските показания е теоретичен и без връзка с доказателствата по делото. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

1

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Р. Д. Д. и Н. В. П. искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описано незаконно придобито имущество на стойност 324 711 лв.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление от 13.03.2018г. за привличане на Р. Д. Д. в качеството на обвиняем по ДП 34/2014г. по описа на ОСлО при ОП-Варна за извършено престъпление по чл.225, ал.3 вр. ал.1, т.2, 6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие на проверяваното лице за периода от 19.03.2008г. до 19.03.2018г., както и на Н. В. П., с която той бил в брак.

Съдът се позовал на дадените в трайно установената съдебна практика разрешения, според които: Не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Приел още, че отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ в края на периода се е увеличило в сравнение с това в началото и това увеличение е над посочения в закона размер. Едва при установяване на такова превишение, на изследване подлежи въпросът, дали даден доход има законен характер, а отнемането е възможно при наличието на несъответствие. Последното е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Посочил още, че доходите, приходите и източниците на финансиране са посочени в разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ. Отбелязал, че в същата липсва посочване, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, като приел, че такива не са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. Направил извод, че акцентът е поставен върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Приел, че начинът на получаване на парични средства (в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др.) е без значение за това дали същите представляват законен доход, тъй като законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им.

Позовал се и на разясненията дадени с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, като направил извод, че паричните суми, преминали през банковите сметки на ответника и ответницата Н. П., като свързано лице не следва да се включват в графата имущество. Приел, че в същата 2 следва да бъдат включени всички движими вещи и недвижими имоти, които били придобити през проверявания период и са били налични в патримониумите на ответниците към неговия край – 18.03.2018г.; дружествените дялове и паричните суми, налични също към края на този период; недвижимите имоти и движимите вещи/МПС/. Развил съображения, че когато посочената в разпоредителния акт стойност се оспорва от ищеца, имуществото следвало да е с пазарни стойности на осн. чл.148, ал.2, т.1 и т.4 от ЗОНПИ, а когато посочена в разпоредителните актове стойност не се оспорва от ищеца, тя следвало да бъде взета предвид при анализа на имуществото. Приел по отношение на дружествените дялове, че доколкото ищецът твърди стойност по размера на внесения капитал, в анализа следвало да участва този размер.

Въз основа на тези принципни разрешения, съдът приел, че наличното имущество на ответниците към началото на проверявания период било, както следва: притежавано от Р. Д.:

70% (стойност 3 500лв.) от капитала на „И. пр.“ ООД; 24% (стойност 1 200лв.) от капитала на „М.“ ООД; 25 497, 74 лв. налични суми по банкови сметки; недвижим имот, находящ се [населено място], общ.Д., [улица], представляващ дворно място и жилищна сграда.

Посочил, че в началото на проверявания Н. П. не е притежавала имущество. Съдът приел, че твърденията за налични спестени суми в брой от ответника към 19.03.2008г., вкл. от бригади в САЩ, не били установени в производството.

Въззивният съд установил, че по време на проверявания период ответниците придобили имущество и налично към 18.02.2018г., както следва: Дружествени дялове: 1/ Р. Д.: 1.1. 100% от капитала на „Ю. БГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 29.06.2016г., разпределен в 2 дружествени дяла, всеки на стойност от 1лв.; 1.2. 30% от капитала на „Ю. БГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 12.04.2012г., разпределен в 10 дружествени дяла, всеки на стойност от 100лв.; 2/ Н. П.: 2.1. 50% (стойност 1 000лв.) от капитала на „Р. 2.” ООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 29.09.2011г., целият разпределен в 20 дружествени дяла, всеки на стойност от 100лв., от които за Н. П. 10 дяла; 2.2. 20% (стойност 200лв.) от капитала на „Ю. БГ” ООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 12.04.2012г., целият разпределен в 10 дружествени дяла всеки на стойност 100лв., от които за Н. П. 2 броя.

Приел, че обща стойност на придобитите в периода и налични дялове към 19.03.2018г. била 1502 лв. Посочил, че вещото лице неправилно включило и сумата от 500лв. в (т.27 от заключението), доколкото това била стойността на 5-те дружествени дяла от „Ю. БГ” ООД, продадени от Р. Д. на трети лица с договор от 19.03.2015г.

Съдът установил, че ответниците придобили през проверявания период недвижими имоти, както следва: С нот. акт №../..г. Р. Д. закупил преди брака 1/2 ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], представляващи апартамент №.., ет.., и гараж №., ет.., находящи се в жилищна сграда, изградена до етап „груб строеж“. Останалата 1/2 ид.ч. от тези имоти била закупена с договора, обективиран в същия акт, от В. Хр. С.. Общата продажна цена за двата имота, не оспорена от ищеца, била в размер на равностойността в швейцарски франкове на 68 030лв. и заплатена изцяло с кредит, отпуснат на кредитополучателя В. Хр. С. по договор за банков кредит №../29.07...г., сключен между С. и „Ю. И Е. Д. Б.“АД, обезпечен с договорна ипотека с н.а.№../..г., по която Р. Д. бил 3 ипотекарен гарант.

Съдът посочил, че доколкото имотите били закупени през ..г. със средства, придобити чрез банков кредит от трето лице, според първия вариант на съдебно-икономическата експертиза, в анализа, графа имущество-недвижими имоти, не била включена придобивната стойност на 1/2 ид.ч. от същите, придобита от Р. Д.. Включил в анализа, в графата разходи, направените от него погасителни вноски по договора за кредит, след като с договор за заместване в дълг по кредит от 26.08.2011г. първоначалният длъжник С. била заместена от Д..

Констатирал, че с нот. акт №../..г. Р. Д. закупил от С. придобитата от нея 1/2 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти за сумата от 5 000 евро с левова равностойност 9 779, 15лв., приета от ищеца за действителна цена по договора.

Съдът установил още, че с нот акт №../..г. „Р. 2..“ ООД продало на Н. П. вещно право на строеж за къща №.. с РЗП от 306, 44 кв.м. (включваща подземен етаж с площ от 130, 56кв.м., първи етаж с площ от 82, 30 кв.м. и втори етаж с площ от 93, 58кв.м.), от предвидената за изграждане двуфамилна вилна сграда P. r.-къща №. и къща №. в собствения му ПИ с идентификатор ... (образуван при обединението на ПИ с идентификатор .. и ПИ с идентификатор .., закупени от дружеството, съответно с н.а.№../..г. и н.а. №../..г.) за сумата от 19 000лв., изплатени по банков път.

По отношение на този имот съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебнотехническа и оценителна експертиза, от което приел, че вещната стойност на сградата, при изчисляване извършените разходи за строителството за периода 26.04.2013г., когато е съставен протокол обр.2 за откриване на строителната площадка, до 18.03.2018г. възлиза на 117 800лв. Посочил, че тази стойност (според обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 29.09.2022г.) обхваща разходи за труд, механизация, материали и печалба в размер на 12%. Приел, че твърденията на ответниците за участие в строителството на сградата с личен труд не са установени, доколкото вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е посочило, че не може да установи какви конкретни суми ответниците са заплатили на строителите „Д. ..“ ЕООД и „К. л.“ ООД, поради което включил в анализа стойностите посочени от оценителната експертиза.

Съдът приел, че с нот. акт №../..г. „Р. ..“ ООД продало на Р. Д. правото на строеж за отделно обособена къща №. със самостоятелен вход и стълбище, с РЗП от 305, 72 кв.м. (включваща подземен етаж с площ от 128, 20кв.м., първи етаж с площ от 82, 30 кв.м. и втори етаж с площ от 95, 22 кв.м.), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ..., за сумата от 20 000лв., изплатени по банков път. Посочил, че разрешението за строеж на жилищни сгради P. r. – къща №. и къща №. било издадено на 11.12.2013г., протоколът за откриване на строителна площадка на 03.01.2014г., акт обр.14 за приемане на конструкцията бил съставен на 19.03.2014г., подписан от строител, технически ръководител и проектант по част „Конструктивна“. Отбелязал, че за сградата не бил съставен акт обр.15, както и същата не била въведена в експлоатация. Посочил, че съгласно оценителната експертиза пазарната вещна стойност, при изчисляване извършените разходи за строителството за периода 03.01.2014г., когато е съставен протокол обр.2 за откриване на строителната площадка, до 4