Решение № 292 от 18.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Стара Загора, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500414 по описа за 2025 година

Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.

Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№ 14457/12.05.2025г. от ответника /пълнолетният български гражданин/ Р. Г. Д. от гр.С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 369/21.04.2025г. по приключеното гр.д.№ 2873/2024г. по описа на РССт.Загора, с което е бил осъден да заплати на 2 бр. ищци /също пълнолетни български граждани/ В. Н. Р. и В. Ц. В. /и двамата от гр.С.З./ да извърши съответните ремонтни работи, както и разноските им по делото. Излага подробни свои фактически и правни оплаквания в тази насока. Счита, че в атакуваното първоинстанционно Решение било процесуално недопустимо, немотивирано, необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за които твърди подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло първоинстанционно Решение, като незаконосъобразно и неправилно, и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените против него искове по чл.109 от ЗС, със законните последици от това. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции, за което е представил своевременно и списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е 1 постъпил общ писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 17298/05.06.2025г. от 2 бр. ищци /също пълнолетни български граждани/ В. Н. Р. и В. Ц. В. /и двамата от гр.С.З./, които считат, че направените въззивни оплаквания за неоснователни, необосновани и недоказани, като излагат подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Молят въззивния съд да остави изцяло без уважение въззивната жалба и да потвърди напълно атакуваното с нея първоинстанционно Решение, като законосъобразно и правилно, със законните последици от това. Претендират разноските си пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на явилия се техен общ процесуален представител- адвокат. Двамата въззиваеми /ищци/ своевременно са представили обща писмена Защита в дадения им от съда срок.

Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените във в.жалба оплаквания, със становището в общия Отговор на двамата въззиваеми, като обсъди всички събрани по първоинстанционното и по въззивното дело доказателства, взе предвид заключенията на единичната, тройната и повторната единична съдебно-технически експертизи, приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми и константната практика на съдилищата по аналогични казуси, преценени съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено и доказано, че въззивната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна, че атакуваното с нея изцяло осъдително първоинстанционно Решение е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това, поради следните аргументи.

Атакуваното първоинстанционно Решение е по предявен и изцяло уважен вещен негаторен иск по чл.109 от ЗС от двамата въззиваеми- ищци против въззивника – ответник /и тримата пълнолетни български граждани от гр.С.З., ***/, за осъждане на ответник /въззивник/ Р. Г. Д. да извърши ремонт на изградения вертикален клон от пластмасова тръба, служеща за отводняване на монтираните умивалници в апартаментите на ищците, като за негова сметка в присъствието на страните по спора или на техни упълномощени представители подмени в цялост пластмасовата тръба, минаваща през жилищата на страните- имот с идентификатор *** /собственост на В. Н. Р./ и имот с идентификатор *** /собственост на В. Ц.

В./. Като по този начин възстанови и отрязаната част в неговия имот с идентификатор *** на пластмасовата тръба, който ремонт да бъде възложен от ответника на избран от него „В и К“ специалист и в съответствие с одобрените строителни книжа за „Пристройка - префасадиране източната фасада на жилищен блок с цел разширение на собствените апартаменти върху 16,40 кв.м.“, за което е издадено строително разрешение № 97/05.07.1993г. и са одобрени проекти на 04.08.1992г. в 2- месечен срок от влизане на съдебното решение в законна сила.

2

Видно от материалите по първоинстанционното дело, съгласно разпоредбите на осн. чл.146, ал.1, т.5 във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, РС е разпределил доказателствената тежест, като по този негаторен иск в тежест на ищеца - въззивник е било да докаже, че е съсобственик на процесния недвижим имот /тераса над неговия имот/, че са налице неоснователни действия, респективно бездействия от страна на ответника- въззиваем, които му пречат да упражнява своето право на собственост, като в тежест на ответника - въззиваем е постановено да докаже възраженията си, като проекто-доклада /респективно доклада/ на РС по делото е приет очевидно без никакви възражения и от двете страни по делото. Пред РС е била назначена, изготвена, изслушана и приета единична и съдебно-технически експертиза /СТЕ/, като по делото на РС са били своевременно представени и надлежно приети множество писмени доказателства и са събрани поредица от свидетелски показания, които съдът е обсъдил пълно, детайлно и взаимосвързано. Предметът на предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС изисква разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, като в условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на две задължителни законови предпоставкиче той е собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия /или бездействия/, които му пречат да осъществява в пълен обем правото си на собственост /съсобственост/ и произтичащите от това негови права да владее имота, да се ползва от него и да се разпорежда с него.

Напълно безспорно между страните по делото е, че всяка една от тях е пълен собственик на помещенията на съответния апартамент на съответния етаж от тази многоетажна жилищна сграда, като по делото пред РС е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от двамата ищци /въззиваеми/ и втория кумулативно изискуем елемент по чл.109 от ЗС- за извършването на неоснователни действия от ответника /въззивник/, които да възпрепятстват упражняването от собствениците /ищци/ да осъществяват собственическите си права в пълен фактически и правен обем относно въпросната ВиК инсталация. В тази връзка, както и според т.3 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк.д.

№ 4/2015г. на ОСГК- ВКС- гр.София, за уважаване на процесния негаторен иска по чл.109 от ЗС е необходимо и достатъчно ищците /въззиваеми/ да докажат, че неоснователното действие на ответника /въззивник/ им пречи да упражнява своето собственическо право върху техните отделни недвижими имоти /апартаменти/ - тоест и че върху тези конкретни недвижими имоти ответникът е осъществил неоснователно въздействие, чрез действие и/или бездействие, както и че това действие /или бездействие/ на ответника /техен съсед/ създава за всеки един от двамата ищци /собственици/ непреодолими пречки за използването на собствените им имоти, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС. Като фактическата и правната преценка за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е въпрос на конкретика по всяко конкретно дело. Следователно двамата 3 въззиваеми /ищци/ е трябвало да докажат и действително са доказали пред РС, че са налице неоснователни действия или бездействия, както и че тези действия /или бездействия/ им създават пречки за използване на имота им, поголеми от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС. Защото за да се приеме, че е налице „неоснователно действие” по смисъла на чл.109 от ЗС, не е достатъчно същото да е лишено от позитивна административна санкция, но също така да се установи, че то обективно създава пречки за нормалното ползване на собствените на всеки един от двамата ищци недвижими имоти.

Наред с това при изследването на втората предпоставка за евентуално уважаване на процесния негаторен иск по чл.109 от ЗС е от съществено значение естеството на приетото за неоснователно действие и степента на неговото отражение върху пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатите имоти, преценени кои въздействия са недопустими от гледна точка на разпоредбата на чл.50 от ЗС, като те се явяват конкретни по всяко отделно дело. Като в конкретния случай се сочи, че действията на въззивника /ответник/ са създали преди време и понастоящем продължават да създават съществени неудобства с оглед претендираното от всеки един от двамата ищци общо ползване на тази ВиК инсталация в общата им многоетажна жилищна сграда. Това е доказано по безспорен начин относно обема и обхвата на правото на собственост на всяка една от страните от надлежно приети от РС актовете за собственост, одобрените архитектурни и строителни книжа, изготвени след придобиването на имотите от всяка една от страните, включително документите за собственост, строителната и ремонтна документация, съхранявана в трети за делото лица в Община - Ст.Загора, и други такива. С оглед приетите писмени заключения на 2 бр. съдебни експертизи пред РС, и предвид писменото заключение и устните пояснения на вещото лице /специалист по ВиК/ пред настоящия въззивен съд, както и предвид новоприетите от ОС- Ст.Загора нови писмени доказателства от страните и от вещото лице /обяснителна записка и разрешение за строеж/, изложените от въззивника /ответник/ оплаквания за някаква пълно незаконност на строежа се явяват необосновани, неправилни и незаконосъобразни. Представените копия на документи не са оспорени от ответника /въззивник/ по надлежния процесуален ред на ГПК пред РС, същите са представени и приети като редовни писмени доказателства по делото, предвид което представените по делото съгласно чл.183 от ГПК заверени копия се явяват приравнени на представени оригинали на документи по делото. Представени и приети, като писмени доказателства по делото са строително разрешение и обяснителна записка към него, както и удостоверение, издадено от Община - Ст.Загора по местонахождението на техните процесни недвижими имоти, установяващи по несъмнен и безспорен начин пълната законосъобразност и документалност на извършеното преди повече от 30 г. частично преустройство, представляващо префасадиране на източна фасада на жилищния им блок.

Неоснователни и недоказани се явяват и оплакванията във в.жалба за 4 някакви причинени вреди на жалбоподателя от 2 бр. различни наводнения в апартамента му /през 2015г. и съответно през 2021г./, причина за които била процесната отводнителна тръба от ново изградената ВиК система на двамата ищци /въззивници/, тъй като те се явяват фактически и правно неотносими към извършените от въззивника /ответник/ противравни действия по отрязване и запушване на въпросната отводнителна тръбата, в резултат на които негови противоправни действия фактически е лишил двамата въззиваеми /ищци/ от фактическата и правната възможност да използват поставените умивалници в изградените още преди повече от 30 г. изградените пристройки към общата фасада на жилищната им сграда. Въззивният съд счита, че по делото пред РС, както и пред настоящия въззивен съд е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че извършените от въззивника /ответник/ действия по премахване на процесната тръбата, мотивирано, законосъобразно и правилно е прието от РС в мотивите на атакуваното му Решение, че представлява недопустимо нарушение на правото на собственост на всеки един от двамата въззиваеми /ищци/, което обосновано е довело РС до изводите му за основателност на предявените процесни искове.