Решение № 31 от 10.01.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2398/2022
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 10.01.2023
- В сила
- 07.03.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- член 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- член 55, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502398 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.200 от КТ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „*********“ АД, чрез адв. М. Б., против решение № 2074 от 08.06.2022 г., постановено по гр. дело №14741/2021 г. по описа на РС-Пловдив, І гр. състав, с което е осъдено „********“ АД да заплати на К. Е. Г., на основание член 200 от КТ, следните суми: 9000 лева, предявен като частичен от 30000 лева, претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, причинени след настъпила по време на работа на 23.10.2020 г. трудова злополука, в резултат на която ищецът е претърпял смазване на палеца и други пръсти на дясната ръка; 1343,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съставляваща сбора от разходите за лечение и от пропуснати ползи от разликата между получаваното от ищеца БТВ и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 23.01.2020 г. 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на увреждането – 23.10.2020 г. до окончателното им плащане; осъдено е „*******“ АД да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1130 лева и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 413,75 лева държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 1
712,50 лева разноски за три експертизи от бюджета на съда.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът се е позовал на доказателства, които не се намират по делото. Механизмът на причиняване на вредите, посочен от съда, е различен от посочения от ищеца. Не са обсъдени свидетелските показания, че при почистване на машината същата се спира.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, тъй като ищецът не е спазил инструктажа за безопасна работа с машината, като е допусната груба небрежност. Иска се присъждане и на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Иска се първоинстанционното решение да се потвърди. Твърди се, че не е налице съпричиняване от ищеца, липсва и груба небрежност. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА, като се касае за близък.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Районният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба ищецът К. Е. Г., ЕГН **********, е предявил срещу „********“ АД, ЕИК ***********, искове за присъждане на сумата от 9000 лева, предявен като частичен от 30 000 лева, за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени след настъпила по време на работа на 23.10.2020 г. трудова злополука, в резултат на която е 2 претърпял смазване на палеца и други пръсти на дясната ръка, както и заплащане на сумата от 1343,76 лева обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за разходи за лечение, като: 8,70 лева, представляваща разход за извършена манипулация в Медицински център „********, на 11.12.2020 г.; 100 лева, представляваща направено плащане за първичен преглед в УМБАЛ „*********", платена на 24.11.2020 г.; 17,40 лева, представляваща потребителска такса за преглед в УМБАЛ „*********", платена на 14.01.2021 г.; 50 лева, представляваща разходи за преглед и ЕКГ, извършени на 14.01.2021 г.; 60 лева, представляваща разход за първичен преглед от специалист, извършен на 14.01.2021 г. в УМБАЛ „**********" и 900 лева, представляваща разход за оперативна процедура, извършена на 14.01.2021 г., за която е издадена фактура №3000022105/15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на увреждането – 23.10.2020 г. до окончателното им плащане. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за съществувало между страните ТПО, през действието на което с ищеца е настъпила трудова злополука, приета за такава по смисъла на член 55, ал. 2 от КСО с разпореждане № 5104-15-156 от 08.06.2021 г. на ТП на НОИ П. Механизмът на причиняване на вредите, описан в исковата молба, е следният – на 23.10.2020 г. около 14.00 часа, в рамките на работния ден, Г., при изпълнение на трудовите си задължения, след приключване на дадената задача, започнал да почиства машината, на която работел, от насъбрало се лепило. Напоил текстилен парцал с препарат и започнал да изтърква лепилото от въртящите се валове на машината. Внезапно парцалът се захванал между двата вала, дясната ръка на Г. също била повлечена и захваната от валовете на машината, като пръстите му били притиснати между тях. За да се освободи, Г. успял да извърти тялото си и да натисне стоп – бутона на машината, което предотвратило настъпване на по – сериозни последици и довело до освобождаване на захванатия горен крайник. Действията били съпроводени с викове за помощ, на които се отзовали колеги, дошли обаче след като бил освободил ръката си. Оказана му е първа помощ, а след това е закаран от свой колега до УМБАЛ „********“. По време на пътуването при осъществена връзка с представител на дружеството бил помолен инцидента да не се разгласява като трудова злополука. Независимо от проведеното лечение, се наложила втора операция на 14.01.2021 г. в УМБАЛ „********“. В резултат на получените увреждания е бил в отпуск по болест пет месеца, претърпял е две операции, като при втората се е наложило изрязване на парче кожа от дясната ръка над китката, като и към настоящия момент не може да изпъне напълно безименния пръст на дясната ръка и изпитва болка при интензивен допир. Изпитвал стрес, тревожност, проблеми със самочувствието и несигурност за бъдещето си.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се правят следните доводи и възражения: че на ищеца са били проведени инструктажи 3 за безопасна работа при работа с машината; че ищецът е допуснал груба небрежност при почистването на валяците от лепилото, поради извършване на процеса при работещ режим.
Независимо от така посочените факти, съставът на районния съд е отбелязал в атакуваното решение, че в исковата молба се излагат твърдения за съществувало между страните ТПО, през действието на което с ищеца е настъпила трудова злополука, приета за такава по смисъла на член 55, ал. 2 от КСО с разпореждане № 5104-15-125 от 13.05.2019 г. на ТП на НОИ П.
Механизмът на причиняване на вредите, описан в исковата молба е следният – при слизане от стелаж, разположен на 6 метра височина на по-долно ниво, следва подхлъзване и падане на земята, в резултат на което се получават изброените по-горе увреждания.
Не може да се възприеме виждането на жалбоподателя, че съдът е приел механизъм на настъпване на увреждането, различен от посочения от ищеца, както и, че се е позовал на доказателства, които не са налични в делото – посоченото несъответствие е при отразяване на становищата исканията и възраженията на страните, но не касае установените факти и правните изводи. В този смисъл не се приема и твърдението, че страната е била поставена в процесуална изненада.
Въз снова на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието следното:
За да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения, е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред, че ищецът е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер, и че същите са в причинно следствена връзка с трудовата злополука.
Страните не спорят за обстоятелствата, че ищецът е работил по трудов договор при ответника като „**********“, с място на работа – отдел **********. Не се оспорва и издаването на разпореждане от ТП на НОИ П. от 8.06.2021 г. за признаване на злополуката с ищеца за трудова.
Съгласно представената длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност, на същия са възложени основни длъжностни задължения, касаещи проверка техническото състояние на машината, зареждането със съответните материали, спазване качеството на изделието и поддържането на машината в добро хигиенно състояние; да познава правилника за безопасна работа с машината. Длъжностната характеристика е била подписана от ищеца, като същият е бил запознат с нея на 26.11.2018 г.
От представения протокол за трудова злополука № 5103-15-23 от 28.05.2021 г. е видно, че комисия по разследването е установила, че преки свидетели на злополуката няма, а ищецът е почиствал насъбралото се лепило 4 по валовете на каширащата машина, използвайки парцал, напоен с етилацетат, като почистването е станало в отклонение от нормалните действия и условия, тъй като е извършено при работеща машина, като найвероятно въртящите валове са захванали парцала и пръстите на дясната му ръка. Пострадалият е успял да се завърти и да натисне стоп бутона на машината, след което му е оказана първа помощ от колеги и откаран в УМБАЛ „********“. Като допуснати нарушения е посочено неспазването от ищеца на инструктажа за безопасност за работа с кашираща машина „Супер Комби 3000“ и неспазване от работодателя на член 166, ал.3, т.2 и 4 и член 177, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни услови на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и неспазване на член 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На работодателя са дадени предписания да допълни писмените инструкции за работа с каширащата машина с информация за предвидимите ненормални ситуации при смяна и почистване на валовете, а оперативните бутони за управление на кашираща машина да се означат на български език, така че да бъдат лесно видими и идентифицирани.
При постъпването си на работа на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност на труда на 26.11.2018 г., за което е издадена служебна бележка №323/26.11.2018 г., а инструктажът е документиран в инструктажна книга. На 18.02.2019 г. и на 10.01.2020 г. му е проведен периодичен инструктаж, също документиран в инструктажната книга. В предприятието на ответника е разработена Оценка на риска от 07.01.2019 г. и Карта №1 за оценка на риска за **********, за работно място - "**********”, а така също е утвърдена писмена "Инструкция за безопасна работа с кашираща машина КОМБИ- 3000” - в “**********” АД, гр. П., поставена на видно място на всяка машина, с която К. Г. е бил запознат на 26.11.2018 г., на 18.02.2019 г. и 10.01.2020 г. В т.1 и т.2 от Раздел 2 от Инструкцията за безопасна работа с каширащата машина, е записано, че се забранява пипането на въртящите се машинни части и почистването им във време на движение, като това се отнася особено до валовете, подаващи лепилото и въртящи се в противоположни посоки /увличащи предмети между тях/, които се почистват само при спряна машина, както и, че по време на работа трябва да се поставят предпазни капаци на задвижването: ремъци, верижни предавки и зъбни колела.