Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 173 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 716/2022
Вид
Определение № 173
Подписан
30.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • Параграф 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 1, ал. 2, т. 4 · Закон за пътищата
  • чл. 8 · Закон за пътищата
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл.190 ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.192 · Закон за устройство на територията
  • чл.192 ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Пазарджик, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20225200100716 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ИНГИЛИЗ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 200907398, представлявано от Г. Р. И., със съдебен адрес гр.С. ул.“М.“ №, ет. офис Адвокатско дружество В. срещу „МАТРАЦИ С.“ ООД, с ЕИК 202410384, със седалище и адрес на управление гр.Пещера ***, представлявано от Г. Д. С. и Т. Л.-С., в която са изложени обстоятелства, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № по КК и КР на гр. П., с административен адрес: 4550, гр. П., ул. „М.

Т." N, с площ на имота по скица от 1303 кв. м., стар № 49, кв. 21, парцел XVIIработилница за обувки, начин на трайно ползване: за кожарската, кожухарската и обувната промишленост, ведно с построените в същия поземлен имот сгради: административна сграда с идентификатор №, със застроена площ от 377 кв.м., брой етажи 2 и сграда с идентификатор № със застроена площ от 704 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: промишлена сграда по КК и КР на гр. Пещера, одобрени със Заповед N9 РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Сочи се, че правото на собственост върху гореописания поземлен имот и сгради „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД било придобило чрез договор за продажба на търговско предприятие №2543 от 17.11.2009 г. на нотариус Г. , от прехвърлителя ЕТ „ИНГИЛИЗ ГЮРСЕЛ РЕМЗИЕВ", с ЕИК 112052244. По силата на този договор недвижимият имот е придобит от дружеството „ИНГИЛИЗ 2009" ЕООД, с ЕИК 200907398, което на 15.06.2017г., по решение на едноличния собственик на капитала, е променило фирмата си на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, с ЕИК 200907398 - ищец в настоящото производство.

Прехвърлителят ЕТ „ИНГИЛИЗ - ГЮРСЕЛ РЕМЗИЕВ" е придобил правото на собственост върху гореописаният имот от „ПЕЩЕРА - ТРАНСПОРТ" АД, с ЕИК 112004993, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 1

34, том IV, peг. № 5627, дело № 544 от 28.12.2002 г. на нотариус Г. К.

Ищецът твърди, че към 28.12.2002г., от страна на ЕТ „ИНГИЛИЗ-ГЮРСЕЛ РЕМЗИЕВ" са били закупени, по силата на посочения нотариален акт №34/2002 г. и два урегулирани поземлени имота, а именно: УПИ XII, с площ от 594 кв. м. и УПИ XIII с площ от 816 кв. м. и двата в кв. 21 по плана на гр. П. които били обединени в един общ УПИ XII, кв. 21 по плана на гр. П. със Заповед № 89/23.01.2007 г. на кмета на община П.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че в съседство през улица, се намирал поземлен имот с идентификатор № ***, закупен на 17.01.2017г. от страна на ответното дружество „МАТРАЦИ С." ООД, от продавача „ПЕЩЕРА ТРАНСПОРТ" АД, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор № сграда за търговия.

Между гореописаните имоти на ищцовото и ответното дружество се намирала и улица с идентификатор №, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за второстепенна улица, с площ от 1100 кв. м, по КК и КР на гр. П.

Съобразно горепосоченият нотариален акт за продажба на недвижим имот №5/17.01.2017 г., улицата била собственост на ответното дружество „МАТРАЦИ С." ООД, като в документа за собственост, в т. IV била включена и изричната клауза, че купувачът-ответник в настоящото производство, се задължава да продължи да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през посочената улица и да осигури достъп до имотите, съседни на имота на ответника, а именно имоти: ПИ № ,ПИ № : ПИ № ПИ № : ПИ № ПИ N Ищецът твърди, че постигнатото съгласие в договора от 17.01.2017 г., /нотариален акт № 5/2017г./, представлявало договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД и страните в настоящото производство били уговорили безвъзмездно и безсрочно право на преминаване и достъп на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД - собственик на имот с идентификатор № през улица с идентификатор №, както и на собствениците на други имоти, извън предмета на настоящото производство.

Ищецът твърди, че въпреки постигнатата уговорка, ответникът не изпълнил това свое задължение - да осигури достъп на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ООД до притежавания имот през улицата. Това положение продължило до 14.02.2020 г., когато на ищеца чрез неговия управител било предадено дистанционно управление за бариера, монтирана от ответника на входа на улицата и преграждаща достъпа до улица № /съобр. приемопредавателен протокол от същата дата/.

Ищецът твърди, че е заявил намерението си да се ползва от уговореното в негова полза с договора от 17.01.2017 г. право на преминаване и са се опитали да продължат да ползват за преминаване улицата, вече собственост на ответника, така както я е 2 ползвало при предходния й собственик. Същото, чрез конклудентни действия е заявило недвусмислено, че ще се ползва от така постигнатата уговорка в негова полза/право на преминаване на неговите представляващи, служители, съконтрахенти, доставчици и всички лица, обслужващи дейността да имат безпрепятствен достъп до имота на дружеството, да осъществят своята дейност безпрепятствено и свободно, в рамките на уговореното/. Отказът на ответника да осигури реализацията на тези права обосновавал интересът на ищеца да търси обезщетение за неизпълнение на това задължение. Ищецът твърди, че е производител на обувки и изделия на кожарската промишленост и предвид особеностите на производствения процес била налице непрестанна необходимост от достъп до процесната улица за осъществяването на доставки в обекта, износ, товаро-разтоварна дейност, достъп на работниците до производствените сгради и съответните обичайни за производството дейности, като достъпът на транспортни средства, свързани с дейността до производствените сгради, можел да се осъществи единствено през улица Ищецът твърди, че производствените сгради, собственост на ищеца били изградени и се експлоатирали напълно законосъобразно и в съответствие с устройствените планове на града.

Сочи се, че за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г., ответното дружество не било осигурило достъп до улицата, чрез предоставяне на дистанционно управление за намиращата се на улицата бариера - от запад. Портиерът на входа на улицата, ангажиран от ответното дружество по осигуряване на достъп през бариерата, в посочения период не бил допускал управителя на дружеството - ищец, негови работници и контрагенти да преминат през улицата, както и автомобили за обслужване на дейността. Освен това ответникът многократно предприемал действия по ограничаване отварянето на метална входна врата, намираща се на входа на имота на ищеца, с цел непропускане на неговите служители и работници към притежавания от него имот в посочения период. Достъпът до имота на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД бил от юг, откъм процесната улица се осъществявал през метална входна врата. Тази врата многократно била ставала обект на посегателства от страна на ответното дружество, съответно неговите представляващи и ангажирани от тях лица.

Ищецът твърди, че в настоящият момент, поради непрестанните посегателства върху посочената врата, същата била обективно негодна за експлоатация, поради което била монтирана нова такава от вътрешната страна на границата на имота.

Ищецът твърди, че в периода 17.01.2017 г. - 14.02.2020 г. ответникът, чрез свои органи и наети лица, многократно бил засягал имущество му. През месец февруари 2017 г. единият от управителите на ответника по свое усмотрение бил демонтирал климатична инсталация, както и охранителна камера на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, а непрекъснато ограничаваният достъп на ищеца до притежавания от него имот създало пречки за осъществяване дейността на търговеца, по-големи от обичайните. С тези действия на ответното дружество освен че били нанесени вреди върху имущество на 3 ищеца се възпрепятствало и ползването на имота за производствени цели, каквото било неговото предназначение, противно на уговореното с нотариален акт №5/2017 г. Това ограничаването на достъпа през улица и създаването на пречки за ползване имота било довело до пълното спиране на производствения процес, липса на доставки и съответно сделки по износ. Работниците на ищеца не са могли безпрепятствено да стигнат до работните си места. Ангажирани от ответното дружество лица са блокирали достъпа до имота включително чрез паркиране на тежкотоварни автомобили и ремаркета непосредствено пред входа на производствения обект. Това принудило ищеца да извърши преустройство в своите производствени сгради така, че дори със затруднения, да продължи работата на търговското дружество. Тези преустройства довели до възникването на значителни разходи за дружеството, а освен това не можели да продължат работата си в пълен обем, поради което, част от дейността на дружеството по изработка на обувки била възложена на партньори в РТ., което било свързано с извършването на значителни разходи по снабдяване с материали, разходи за производство и обратна доставка.

Ищецът е изложил обстоятелства, че за посоченият период многократно е сигнализирал органите на МВР, Община Пещера и прокуратурата.

Изложени са обстоятелства, че вредите, които се претендират са нанесени от Г.

С. в качеството му на управител на ответника, както и от негови служители и наети от него лица, но тъй като улицата е собственост на търговското дружество „МАТРАЦИ С." ООД, а не на физическото лице Г. С. и последният като орган на управление на дружеството следвало да се приеме, че тези посегателства са извършени за сметка и в интерес на ответника, както и по негово поръчение, затова и „МАТРАЦИ С." ООД носело отговорността за нанесените вреди.

Непосредствено в средата на южната границата на поземлен имот с идентификатор № по КККР на гр.П., собственост на „ИНГИЛИЗ ГРУП" ЕООД, откъм дворното пространство на имота на ищеца в периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г. била съществувала монтирана метална плъзгаща се входна врата за достъп до имота на ищеца и промишлената сграда с идентификатор № През тази врата се осъществявал достъпа на тежкотоварни автомобили до сградата с цел извършване на товароразтоварна дейност, доставка на суровини и предаване на готова продукция. На 09.02.2017г. Г. С. самоволно и без предупреждение бил поставил чрез заваряване метална скоба върху релсата, по която се осъществявало движението на металната плъзгаща врата и оттогава вратата била неизползваема по предназначение/това продължило до месец февруари 2020 г./.

Ищецът твърди, че заради тези действия на Г. С. и наети от него лица заваряване с техническо средство на металната скоба върху релсата, бил изгорял и се повредил електромотора, който задвижвал плъзгането на металната врата и се 4 наложило неговата неотложна подмяна с нов, както и ремонт на вратата. Ремонтът и смяната на електромотора били извършени от „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ" ЕООД, за което ищецът бил заплатил сумата в размер на 819, 60 лева с ДДС.

Ищецът твърди, че се наложило в същият период да бъдат закупени 4 броя климатици на обща стойност – 5538 лева както и 150 лева за монтаж на един от тях, както и сумата в размер на 870 лева за ремонт на климатична система на 19.01.2017 г.

Тези климатици са били разположени в сградите на дружеството /административна и промишлена/ и са били ползвали за нуждите на администрацията на дружеството.

Климатиците са били свързани и са действали като единна климатична система.

Външните тела на климатиците са били разположени на външните стени на сградите откъм поземлен имот с идентификатор № /улица/ - собственост на ответника. Тези външни тела са били здраво закрепени на двете сгради- собственост на дружеството ищец на височина над 2 метра от земята и не са били създавали каквито и да било затруднения или притеснения за когото и да било и още по-малко за ползване на имота от ответника. Твърди се, че в периода от 09.02.2017 г. до 13.02.2017 г., управителя на ответното дружество, заедно с наети от него работници демонтирал, чрез използване на технически средства външните тела на климатиците, като същите били повредени престанали да работят следствие насилствения им демонтаж, общият размер на повреденото имущество на ищеца била на стойност 8 586 лева с ДДС.