Определение № 38178 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38178 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110116384 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Предявените искове са допустими. Възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове е неоснователно, тъй като пасивната им материална легитимация подлежи на преценка с акта по същество на спора. Доколкото ищецът твърди, че Л. М. В. и К. Г. П. отговарят за съдебно предявените вземания, то именно те се явяват пасивно процесуално легитимирани.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът е направил искане за привличане като трето лице помагач на „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е допустимо и основателно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, като за ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Искането за задължаване на третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период, следва да бъде уважено.

Предвид постъпилия отговор на исковата молба от ответниците съдът ще се произнесе по доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза в първото по делото съдебно заседание.

1

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 09.02.2027 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните /включително и третото лице помагач „Техем Сървсис“ ЕООД/.

На страните /включително и третото лице помагач/ да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – и препис от исковата молба, отговора на исковата молба и приложените към тях доказателства.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. М. В. и К. Г. П. за следните суми: 46,35 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, общ.

*********************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и 7,84 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.04.2026 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, дължими от ответниците разделно при равни квоти по ½ част за всеки от тях.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника и с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е 2 необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Претендира разноски.

Ответниците оспорват допустимостта на исковете, като твърдят, че са насочени срещу ненадлежни страни, тъй като процесният имот е продаден приживе от наследодателя, поради което към момента на откриване на наследството същият не е бил част от имуществото на починалия. Посочват, че по силата на завещание правоприемник на имуществото на починалия е трето за спора лице и именно то следва да отговаря за пасивите на наследството. Поради изложеното считат, че липсва пасивна процесуална легитимация и молят съдът да ги заличи като ответници и да укаже на ищеца да насочи претенцията си към трето за спора лице. При условия на евентуалност, ако исковете бъдат приети за допустими, ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците /респ. техния наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяването на дълга.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяването на дълга на падежа.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3