Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 764 от 05.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 515/2023
Вид
Определение № 764
Подписан
05.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. Кюстендил, 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Е. Б. и Р. Р. Б. - С., насочена против Определение № 911/19.09.2023 г. постановено по гр.д. № 20231510101529 от описа на Районен съд – Дупница за 2023 г., с което производството по делото е било прекратено.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Сочи се, че срокът за възражение спрямо жалбоподателите започнал да тече след депозирането на исковата молба по настоящото дело, т.к. към 08.06.2011 г., както и към 22.06.2011 г., те нямали качеството на наследници на своя наследодател. По ч.гр.д.

№ 1230/2011 г. страни били „Райфайзенбанк“ АД, както и наследодателят им, заради което изпълнителният лист, издаден по това дело и послужил като основание за образуването на изп.д. № 20117440400158, не ги обвързвал.

Сочи се, че възраженията им следвало да се разгледат по същество, като се позовават на изтекла давност.

Иска се Определение № 911/19.09.2023 г. постановено по гр.д. № 20231510101529 от описа на Районен съд – Дупница за 2023 г.,да бъда отменено.

Кюстендилски окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, от страни в производство – по см. на чл. 26 от ГПК, и в срока по закон.

Разгледана по същество е неоснователна.

По общо правило преценката за допустимост на исковото производство е първата, която прави съдът, разглежда всяка постъпила искова молба, вкл. и тази по чл.

422 от ГПК, доколкото и дължи произнасяне само при редовно и допустимо сезиране.

Отказът да разгледа искане, което е недопустимо, е изрично уредена от закона процедура – чл. 130 от ГПК, като това му действие не съставлява лишаване от достъп до съд – спр. Определение № 411 от 21.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3014/2018 г., IV 1 г. о., ГК. Когато е сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК исковият съд има задължението да провери има ли идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от субективна, така и от обективна страна. Ако е налице хипотеза, в която длъжникът почине или юридическото лице бъде заличено преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, то изначално липсва валидно възникнало процесуално правоотношение и дори и да има издадена заповед за изпълнение и депозирано възражение срещу нея (от наследниците или правоприемникът на юридическото лице, ако има такъв), то няма как предявеният иск п о чл. 422 ГПК да бъде допустим. Процесът е опорочен съществено, процедурата страда от непоправимо нарушение, което не може да бъде заздравено. Заповедта за изпълнение и възражението не могат да породят правния си ефект, който да обуслови интереса от предявяване и на установителен иск. В този случай винаги ще следва съдът да върне подадената искова молба като недопустима. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС (така: Определение № 44 на ВКС по ч. т. д. № 402/2008 г., I Т. О.; Определение № 318 на ВКС по ч. гр. д. № 1429/2008 г., V Т. О.;

Определение № 346 на ВКС по ч. т. д. № 394/2008 г., II Т. О.). Когато обаче е налице хипотеза на универсално правоприемство на страната на заявителя или длъжника, настъпило както преди, така и след издаване на заповедта за изпълнение, но след подаване на заявлението, надлежни страни по исковото производство са правоприемниците, които ще участват активно за защита на свои права и интереси.

След като страна по материалното правоотношение престане да съществува, логиката на ГПК е празнотата да бъде попълнена с приемника, в който смисъл е и изричната разпоредба в исковия процес – чл. 227 от ГПК (т. 10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 707 от 15.10.2010 г. по ч. т. д. № 314/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).

От изложеното следва, че подаването на искова молба по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е част от заповедното производство и не може да бъде отделено от неговата първа фаза - подаване на заявление по чл. 410 или чл. 417 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Затова производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК е обвързано от констатацията, че длъжникът е бил жив към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, но не е депозирал възражение, поради това на основание чл. 227 от ГПК производството, вкл. и исковото такова за установяване на вземането, следва да продължи в лицето на неговите наследници. В този смисъл е и възприетото в т. 10б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при настъпило универсално правоприемство на страната на длъжника, искът следва да се предяви от заявителя срещу правоприемника, като се прилага разпоредбата на чл. 227 ГПК.

Или, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице и в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение – спр. т. 10 от ТР № 4/2013 г.

Но с влизане в сила на заповедта за изпълнение, съществуването на вземането по нея вече не може да се оспорва от длъжника, както и от неговите наследници по закон.

При непредявено възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.

410 от ГПК липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.

422, ал.1 от ГПК, а ако такъв е предявен, производството е недопустимо, поради което 2 подлежи на прекратяване.

Тези именно обстоятелства са съобразени от първостепенния съд.

В случая заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано на 10.05.2011 г., към която дата заявител е „Райфайзенбанк (България) ЕАД, а длъжници – Р.К.Б. и К.Р.Б..

На 17.05.2011 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. От приложената разписка за връчване е видно, че заповедта е връчена на длъжника Р.Б. на 08.06.2011 г., като няма данни за постъпили възражения, респ. на 22.06.2011 г. тя е влязла в сила.

Не се спори по делото, че длъжникът Р.Б. е починал, като негови наследници по закон, а и правоприемници по реда на на чл. 227 от ГПК, са Р. Р. Б. – С. и В. Е. Б. – настоящи жалбоподатели.

Не е спорно и че процесното вземане е било предмет на договор за прехвърляне на вземания, с което е налице и частно правоприемство по отношение на заявителя.

С това се налага извод, че настоящите жалбоподатели не са надлежно легитимирани да оспорват едва на този етап вземането по издадената заповед за изпълнение, т.к. тя е стабилизирана още към 22.06.2011 г. Депозираните от тях възражения не могат да предизвикат ефекта на чл. 415 от ГПК, а след като срещу заповедта за изпълнение липсва надлежно възражение, с което легитимирани лица да оспорят валидно вземането, отразено в нея, то са липсвали и предпоставките на чл. 415 ГПК. Правата си обаче, те биха могли да установят в отделен исков процес и по друг процесуален ред.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 911/19.09.2023 г. постановено по гр.д. № 20231510101529 от описа на Районен съд – Дупница за 2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3