Решение № 1166 от 26.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300501563 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. П. Ш. против Решение № 260250/11.04.2022г., пост. по гр.д.№ 6371/2016, ПдРС, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол, като от делбените земеделски имоти са обособени два дяла, подробно индивидуализирани, на стойност от по 11 262лв. и 11263лв.

Жалбоподателят Г. Ш. е останал недоволен от това решение, като поддържа неправилността му. Твърди че съдът неправилно е приел че е редовно уведомен за съдебно заседание, при положение че е декларирал оттегляне на пълномощията от адв.

Н. Г. Желае връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му с негово участие. Поддържа, че решението е неправилно, т.к. съдът е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол по вариант, при който всеки от делбените имоти се разделя. Поддържа, че по-удачен е варианта, при който имотите се запазват в своята цялост, т.к. се запазва предназначението им. Моли за отмяна на обжалваното решение и за обявяване на разделителен протокол по другия вариант.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. М. М. не е подала отговор на въззивната жалба.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – страна, останала недоволна от постановеното решение в различни негови части, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Производството по делото е въззивно – делба ІІ фаза, по извършването.

По отношение на твърденията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд чрез нарушаване правото на страната на участие в процеса, съдът намира, че доколкото въззивното производство също е производство по същество и страната може да иска извършването на пропуснатите процесуални действия и в това производство, а доказателствени искания не са направени, то тези оплаквания не следва да се взимат предвид и не се дължи изричното им обсъждане. В случай, че страната имаше някакви доказателствени искания, то същите биха били допустими с оглед нормата на чл.266 от ГПК и биха били събрани във въззивното производство. В случая, обаче, оплакванията за свързани с правни изводи и допуснатите процесуални нарушения нямат отношение към същите.

С обжалваното решение, съдът е приел, че делбата между съсобствениците следва да се извърши по реда на чл.352 от ГПК, чрез теглене на жребие след влизане в сила на разделителния протокол, който е обявен за окончателен. В приетият вариант за разпределение на имотите всеки от делбените имоти се разделя и се включва в един от двата дяла.

Единственото оплакване в жалбата е, че при този вариант на разделителен протокол имотите се раздробяват и според страната е по-целесъобразно дяловете да включват целите имоти, а не части от тях. Поддържа се, че този начин на разпределение е отразен в другия вариант от заключението на вещото лице.

Съдът констатира, че с Решение №4011/17.11.2017,гр.д.№6371/2016, ПРС е допусната съдебна делба между Г. М. и Г. Ш. на три земеделски имота при равни квоти.

2

По делото е приета СТЕ, която е оценила трите имота и е изготвила два варианта за обособяването им в дялове. При вариант 1 всеки от делбените имоти се разделя на половина и част от всеки от тях се включва във всеки от дяловете. При вариант 2, два от имотите се разпределят в цялост във всеки един от двата дяла, а третият се разделя на половина и всяка част от него се разпределя в двата дяла / виж допълнително заключение на в.л. Й., л. 512-518 от първоинстанционното дело/.

Принципът на извършване на делба на съсобствени имоти е всеки от съделителите да получи реален дял. Когато от делбените имоти могат да се обособят дялове за всеки от съделителите и квотите на последните са равни, то възможно и удобно е делбата да бъде извършена чрез теглене на жребие. По този начин се постига по-пълна справедливост и безпристрастност при разделяне на делбената маса, като съделителите получават реален дял, отговарящ на правата в съсобствеността. За да се пристъпи към тегленето на жребие е необходимо съдът да състави и предяви на страните проект за разделителен протокол, да изслуша евентуалните възражения и с решение да го обяви за окончателен.

В конкретния случай от делбената маса, включваща земеделските имоти , могат да се обособят равни по стойност и площ дялове, като и правата на страните са равни.

Следователно избраният способ за извършване на делбата – по реда на чл.352 от ГПК, е правилен и законосъобразен. Възраженията на жалбоподателя са свързани с обособяването на дяловете. Жалбоподателят поддържа, че по-удачен е вариант втори от заключението на в.л. Й., при който всеки от двата по-малки по площ имота се разпределят в цялост във всеки от двата дяла , а третият – по-голям , се разделя и двете половини се разпределят в двата дяла. Това становище има своите основания – за нераздробяване на имотите, но според съда, в случая следва да се даде превес на правото на всеки от съделителите да получи реален дял от всеки от имотите.

Доколкото това е възможно с оглед площта на имотите, то следва да се даде приложи принципа, заложен в нормата на чл.69, ал.2 от ЗН за получаване на дела от всеки от имотите в натура.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи, поради което и постановеното решение, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол съобразно вариант 1 на заключението на в.л. Й., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива няма да се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260250/11.04.2022г., пост. по гр.д.№ 6371/2016, ПдРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4