Решение № 57 от 07.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20224100100148 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „У. Б.” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление град С., пл. „С. Н.” № ...., чрез пълномощник – юрисконсулт С. Н., срещу В. Г. Л. с ЕГН ********** и И. В. Л. с ЕГН **********, чрез законните й представители В. Г. Л. и С. Т. Л., с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. В същата ищецът твърди, че с договор № RC-1127/29.03.2017г. и анексите към него предоставил на “ Е. О.” ЕООД банков револвиращ кредит в размер на 2 200 000 лв., като солидарен длъжник по договора бил първият ответник. Поради необслужване на кредитното задължение, след изтичане на договорения краен срок за погасяването му, банката – кредитор подала заявление по чл.417 от ГПК за част от вземането си по договора. Въз основа на същото било образувано ч.гр.д. № 1227/2021г. по описа на Районен съд-В. Т., по което се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу дружествотокредотополучател и солидарния длъжник – ответникът В. Г. Л., за претендираните със заявлението суми. За събиране на вземането било образувано изп.дело № 236/2021г. по описа на ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС, по което принудителното изпълнение било насочено към ипотекирано недвижимо имущество, собственост на кредитополучателя „Е.

О.” ЕООД. Твърди, че с Нотариален акт, вписан в Служба „Вписвания” – В. Т. с вх. № 3168/24.04.2017г., акт № 124, том VI, дело № 1209/2017г., първият ответник и съпругата му С. Т. Л. дарили на дъщеря си – вторият ответник по делото И. В. Л., следните свои собствени недвижими имоти: 1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в Сграда с идентификатор *** по КККР на град В. Т., с административен адрес град В. Т., ул.”С. Р.” № ...., ет.3, ап.8, който самостоятелен обект се намира на кота +8.88 от сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – апартамент, със застроена площ от 1

63.65 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс и тераса, спалня с тераса, баня-тоалетна и коридор, при съседи: на същия етаж: изток - ***, запад - ***, север - ***, стълбищна клетка и ***, юг – дворно място, под обекта ***; над обекта - ***, заедно с придаденото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, намиращо се в подземен етаж на кота – 2.85, със застроено площ от 6.46 кв.м при граници: изток – изба № 13, запад – изба № 11, север – коридор, юг – изба № 3, отгоре – лекарски кабинети, заедно с 4.01% ид.части от правото на строеж, както и 27.64/690 ид.части, равняващи се на 4.0058% ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град В. Т., с площ от 689 кв.м, ***с трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: квартал 3, парцел VI-937, при съседи:

***, *** и ***; 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в Сграда с идентификатор *** по КККР на град В. Т., с административен адрес град В. Т., ул. „С. Р.” № ...., ет.-1, гараж 3, който самостоятелен обект се намира на кота -2.50 от сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – Гараж в сграда, със застроена площ от 19.62 кв.м, при съседи: на същия етаж: изток - ***, запад - ***, север – коридор, юг – подход гаражи; под обекта – терен, над обекта – покрив, заедно с 1.01% ид.части, равняващи се на 1.80 кв.м от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота ид.части от правото на строеж, както и 1.0087%, равняващи се на 6.96/690 ид.части от ПИ с идентификатор *** по КККР на град В.

Т., с площ от 689 кв.м, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: квартал 3, парцел VI-937, при съседи: ***, *** и *** и 3/ ½ ид.части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в Сграда с идентификатор *** по КККР на град В. Т., с административен адрес град В. Т., ул. „С. Р.” № ..., ет.-1, Склад 2, който самостоятелен обект се намира на кота – 2.50 от сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – Склад, със застроена площ от 24.77 кв.м, при съседи: на същия етаж: изток - ***, запад – стълбищна клетка, север – терен, юг – коридор; под обекта – терен; над обекта *** и ***, заедно с 0.42 % ид.части, равняващи се на 0.76 кв.м от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота ид.части от правото на строеж, както и 0.4246%, равняващи се на 2.93/690 ид.части от ПИ с идентификатор *** по КККР на град В. Т., с площ от 689 кв.м, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план - квартал 3, парцел VI-937, 2893, при съседи:

***, *** и ***. Излага, че първият ответник с извършените от него разпоредителни действия с ½ ид.части от посочените недвижими имоти намалил имуществото си, с което увредил интересите на банката-кредитор и поставил в опасност удовлетворяването на вземането й по договора за кредит. Твърди, че същият е знаел за увреждането, доколкото разпоредителката сделка е осъществена след възникване на кредиторовото вземане, а знанието за увреждане у втория ответник се предполага, тъй като е низходящ на длъжника и е упражнил правата си по сделката чрез своите законни представители. Прави искане за обявяване на посочената сделка за относително недействителна по отношение на „У. Б.” АД до размера на ½ ид.части от всяко от дареното с нея недвижимо имущество, колкото е притежаваната от първия ответник част. Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали писмени отговори на ИМ, доколкото при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено /арг. Чл.101 ал.3 ГПК/.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа подадената ИМ и искането, направено с нея. Представя писмена защита с подробни правни съображения в определен от съда срок.

Ответниците, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат М. И., заемат становище за неоснователност на исковата претенция по съображения, изложени в 2 срок в писмена защита. В последната посочват, че у ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като вземането му по процесния договор за кредит е изцяло обезпечено посредством учредената договорна ипотека върху собствени на дружеството-кредитополучател недвижими имоти, както и че процесната сделка, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена, е извършена преди настъпване изискуемостта на кредита. Излагат, че същата не уврежда кредитора, доколкото срещу прехвърлянето на имущество с дарение вторият ответник дължи на първия издръжка до размера на дареното, в случай, че последният изпадне в състояние да не може да покрива собствените си нужди. Сочат, че не е налице намерение за увреждане на ищеца, тъй като предоставената по процесния договор за кредит сума не е била усвоена от кредитополучателя към момента на сделката. Молят за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от представените Заповед № 580/17.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от с.д., издадени по ч.гр.д. № 1227/2021г. по описа на Районен съд-В. Т., че същите са издадени в полза на ищеца „У. Б.” АД за негови вземания от „Е. О.” ЕООД и В. Г. Л., произтичащи от договор за банков револвиращ кредит № RC-1127/29.03.2017г. и анекси към него за сумата от 300 000 лв., представляваща част от просрочена главница от 2 220 000 лв. по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за сторените в заповедното производство разноски. Не се спори по делото и се установява от приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, че вземането е станало изискуемо в пълен размер поради изтичане на договорения краен срок за погасяване – 20.03.2021г. Безспорно е и, че за събиране на вземането е било предприето принудително изпълнение по образуваното изп.дело № 236/2021г. по описа на ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС. От представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца се установява, че към 17.10.2022г. размерът на вземането на банката по процесния договор за кредит възлиза на сумата от 625 984.91 лв., включваща главница и лихви.

Не се спори между страните и че на 24.04.2017г. първият ответник и неговата съпруга прехвърлили чрез правна сделка – дарение на втория ответник, техен низходящ, правото си на собственост върху описаните по-горе три недвижими имота, находящи се в град В. Т., като запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, вещното право на ползване върху тях. Сделката е обективирана в Нотариален акт № 681, том 4, рег. № 4548, дело № 358/2017г. по описа на Нотариус Т. Б., с район на действие ВТРС, вписан в Служба „Вписвания” – В. Т. с вх. № 3168/24.04.2017г., акт № 124, том VI, дело № 1209/2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с него се търси обявяването на относителна недействителност на сделка, имаща за предмет имоти, различни от тези, върху които е била учредена ипотека за обезпечаване на вземането му по сключения договор за кредит. Поради това са несъстоятелни възраженията на ответниците в представената писмена защита за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия иск поради обезпечеността на кредиторовите вземания по договора за банков кредит с описаното имущество.

Съгласно чл.135 ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, т.е. лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по посочената законова разпоредба. Възникването на това право е предпоставено от наличието на действително вземане, което не е необходимо да е 3 изискуемо и ликвидно, но следва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Следващата предпоставка е извършването на действие, което уврежда кредитора – намалява възможността му или го затруднява да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, както в настоящия казус, правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането – знаел е, че има кредитори и че действието ги уврежда. Тъй като атакуваната сделка е безвъзмездна /договор за дарение/, то е достатъчно единствено длъжникът да е знаел за увреждането. Без значение е субективното отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника, в случая вторият ответник, защото той е получил имуществото на длъжника без да престира нищо насреща. Дарението е безвъзмездна сделка, така че за уважаването на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД не е нужно знание за увреждане и у приобретателя.

В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо .

Безспорен факт е по делото, че между ищеца и „Е. О.“ ЕООД, като кредитополучател, съответно и първия ответник, като солидарен длъжник, е сключен договор № RC1127/29.03.2017г. за банков револвиращ кредит, по силата на който банката предоставила на дружеството-кредотополучател кредит в размер на 2 200 000 лв. Няма спор и че след изтичане крайния срок за погасяване на кредита, уговорен между страните по договора, кредитополучателят не е погасил всички дължими суми по него за главница и лихви. За тези свои ликвидни и изискуеми вземания банката се е снабдила с приложените по делото заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист и е предприето принудително изпълнение за събирането им. Изложеното е достатъчно да се приеме за доказано в настоящото производство, че ищецът има формалното качество на кредитор по отношение на първия ответник. Това му качество следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. В настоящото производство то не може да бъде отречено по възражения, черпени от съдържанието на самото кредитно правоотношение. В този смисъл, неотносимо към предмета на доказване е възражението на ответниците, че голяма част от вземането по договора за кредит е погасено в хода на принудителното изпълнение.