Решение № 6220 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6220 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110111278 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ срещу Ю. Л. Ж.

/ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67265/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 4895.73 лева, представляваща непогасена главница за периода 15.01.2023г. – 15.09.2024г. включително, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 705333535/06.10.2022 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.04.2024., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.11.2024г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 395.39 лева - договорна лихва за периода 15.01.2023 г. - 15.03.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по 1 договор за потребителски паричен кредит № 705333535/06.10.2022 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.04.2024., за която цесия длъжникът бил уведомен. Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била отпусната сумата в размер на 9199.23 лева, която последният се задължил да върне ведно с договорна лихва и застрахователна премия, като общият размер на задължението по договора се равнявало на сумата 12034.42 лева, при уговорен в договора годишен процент на разходите от 19.60%, годишен лихвен процент от 18.37%. Посочената обща сума кредитополучателят се задължил да върне на 36 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на по 334.29 лева, като средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се превеждали от кредитора по сметка на съответния застраховател, като договора бил с начална вноска 15.11.2022г. и краен срок 15.10.2025г. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 67265/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства и прави искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. С., оспорва предявените искове. Релевира, че ищецът не разполага с активна материална легитимация, оспорвайки договора за цесия като недоказващ прехвърляне на вземанията поради зачерквания в него, липса на доказателства за плащане на продажната цена, липса на индивидуализация на вземането и липса на надлежно уведомяване за цесията. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Искането към съда е за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит, клиентски № 310924348 от 06.10.2022г., от който се установява, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника Ю. Л. Ж. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 7000.00 лева за потребителски нужди, като последната се е задължила да върне сумата на 36 броя месечни вноски, всяка в размер на 334.29 лева, считано от 15.11.2022г. и в срок до 15.10.2025г., при уговорен лихвен процент в размер на 11% и ГПР 18.37%. Предвидено е сключването на застраховка – Bank Пакет 3 сметка и B A N K Пакет 3 кредит+сметка, на обща стойност от 2199,23 лева. Договорът обективира погасителен план с последна падежна дата 15.10.2025г. Договорът за кредит носи подписите и на двете страни по него. Към 2 него е приложен погасителен план и ОУ, инкорпорирани в самия него.

Представена е декларация-заявление за установяване на договорни отношения и застраховки, сключени с Кардиф Животозастраховане клон България, ведно със сертификат с №....., с който се удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България, се съгласяват срещу застрахователна премия да застраховат по приложените ОУ кредитополучателите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В документа са посочените покритите застрахователни рискове – смърт, трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност, безработица.

Извежда се от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.2024г., че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлил възмездно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити – стокови и парични, и индивидуализирани съгласно Приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. В чл. 10.3 е указано, че неразделна част от договора е Приложение 1. По делото е представено Приложение 1 към него, според което /л.22/ част от прехвърлените вземания по индивидуалния договор е това на ответника Ю. Л. Ж. по договор № ..../10.06.2022г. В договора за цесия „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне и такова пълномощно има към договора, както и има потвърждение от цесионера за извършената цесия.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: че заемната сума е усвоена от кредитополучателя по негова банкова сметка, по която е постъпила сумата от 7000.00 лева; съгласно договора, ГПР е 19,60% и при определянето му са включени разрешения размер на кредита, срока за погасяване и лихвен процент и дължимите ежемесечни застрахователни премии като част от заемната сума /като част от главницата/. Вещото лице е посочило, че ако в ГПР бъде включена дължимата застрахователна премия не като част от главницата, а като дължима ежемесечна сума, то ГПР би бил 47,34%. заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 668,58 лева, с която сума са погасени първите две вноски;

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в договорни правоотношения, както и че заемополучателя-ответник е усвоил заемната 3 сума, каквато е била целта на договора за кредит.

Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и в изпълнението му е сключен договор за застраховка. От договора за кредит и застрахователния сертификат може да се изведе, че сключената по повод на договора за кредит застраховката е „Защита на кредита и защита на сметките“.

Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са достатъчни да погасят главницата. Обстоятелството се доказва от приетото заключение, вещото лице по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните записвания на ищеца и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

По делото се претендират всички вземания за главница и лихва, и съдът приема, че са изискуеми, тъй като крайният срок на издължаване на кредита е настъпил.

Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството, включително чрез връчването на книжата на назначения особен представител.

Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.

В конкретния случай съдебният състав приема за доказано по делото, че процесните вземания, чийто носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално са прехвърлени в полза на ищеца. Това е така, тъй като макар да не е представен в своята цялост сключения договор за цесия, то от приложението към него се извежда, че предмет на сделката е било процесното вземане на ответника по процесния договор за кредит, който в достатъчна степен е индивидуализиран с приложението. Цесията е потвърдена от прехвърлителите, а ответникът макар да не е бил уведомен за нея преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, то това не засяга валидността на цесията, а последиците от евентуални плащания, каквито не се 4 твърди и доказва по делото да са били направени след този период. Освен това, с получаване на препис от исковата молба и приложеняита към нея, част от което е и уведомлението за цесия, ответникът се приема за надлежно уведомен. Посочените доказателства в случая в достатъчна степен дават основание да се заключи, че ищецът се легитимира като носител на вземането, след като и самият ответник не оспорва легитимацията му с конкретно такова възражение.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за кредит с оглед проверката,, която съдът дължи съгласно чл. 7 ГПК. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.