Решение № 842 от 30.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100501054 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Прокуратурата на РБ срещу Решение № 72/10.01.2022 г. и Решение № 352/17.02.2022 г. , с което по реда на чл. 247 от ГПК е поправено първото, постановени по гр.д.№ 8035/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХII състав, в частта с които въззивникът е осъден да заплати, както следва: на М. АНТ. С. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 6000 лева до пълния размер на претенцията от 15 000 лева и сумата от 404 лева – разноски в производството; на ИЛ. Й. Ж. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на 1 оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 6000 лева до пълния размер на претенцията от 15 000 лева и сумата от 404 лева – разноски в производството; на Г. ХР. Н. сумата от 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр.

1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 6 500 лева до пълния размер на претенцията от 20 000 лева и сумата от 437.67 лева – разноски в производството; на СТ. Р. Й. сумата от 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 6 500 лева до пълния размер на претенцията от 20 000 лева и сумата от 437.67 лева – разноски в производството; на Й.

ЯНЧ. Й. сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 8 000 лева до пълния размер на претенцията от 20 000 лева и сумата от 538.67 лева – разноски в производството.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че не са налице конкретни и безспорни доказателства за това, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото спрямо тях наказателно производство, а показанията на свидетеля М. са схематични и наизустени, поради което не следва да се кредитират. Релевира се, че размерът на присъдените обезщетения е завишен. Претендира се решенията в осъдителните им части да бъдат отменени, а предявените искове изцяло отхвърлени, а в условията на евентуалност присъдените обезщетения и разноски в производството да бъдат намалени.

Въззиваемите М. АНТ. С., ИЛ. Й. Ж., Г. ХР. Н., СТ. Р. Й. и Й. ЯНЧ. Й. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозират отговори по така подадените въззивни, с които се 2 отправя искане Решение № 72/10.01.2022 г. и Решение № 352/17.02.2022 г. , с което по реда на чл. 247 от ГПК е поправено първото да бъдат потвърдени като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на М. АНТ. С. , ИЛ. Й. Ж., Г. ХР.

Н., СТ. Р. Й. и Й. ЯНЧ. Й. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати, както следва: на М. АНТ. С. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението ; на ИЛ. Й. Ж. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; на Г. ХР. Н. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; на СТ. Р. Й. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; на Й.

ЯНЧ. Й. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по 3 описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България депозира писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и претендира тяхното отхвърляне.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебн и актове, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решенията са постановени в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява т валидни. Исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявяването им.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивният съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОД ОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на МВР, следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай твърденията на ищците са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу тях е повдигнато, поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, завършило с оправдателна присъда.

Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищците за извършено престъпление по чл.

212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и влязла в сила на 08.01.2020 г. присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., с което М. АНТ. С., ИЛ. Й. Ж., Г.

4

ХР. Н., СТ. Р. Й. и Й. ЯНЧ. Й. са признати за невиновни в извършване на горното престъпление.