Решение № 999 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20262120203225 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж-к ***, против Наказателно постановление № 26-3388-000110 от 07.08.2026г., издадено от началник сектор при ОДМВР - Бургас, РУ 05 Бургас. С атакувания акт на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1022,58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за това, че на 13.07.2026г. около 09:05 ч. в гр. Б. ж,. к ***, с посока на движение бл. ***, управлява лек автомобил Фолксваген пасат, светло син металик с рег. номер ***, собственост на Р. С. К. с ЕГН **********, като при проверката в 09:38ч.-водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест-5000 с фабричен номер ARLB-0021. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 261128 и 7 бр. Стикери с номер А120707, но е отказал и да изпълни предписания да посети лаборатория за химическо изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

С подадената жалба С. К., чрез процесуалния си представител адвокат А. А., е изразил искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН са допуснати редица 1 пропуски, водещи до ограничаване правото му на защита на правата и интересите му. В тази връзка сочи, че в акта не е уточнено в какво качество е присъствал свидетел очевидец, свидетел присъствал при установяване на нарушението или свидетел- присъствал при съставяне на акта. Излага, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възрастта на нарушителя, както и местоработата му.

Твърди още, че му е връчен нечетлив екземпляр от акта, поради което не е успял да упражни правото си на възражение. Излага, че му е било предложено да даде кръвна проба, но не му е бил издаден необходимия талон за целта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но жалбата му се поддържа от процесуалния му представител. Административнонаказващият орган също не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на АУАН Серия GA, № 3580362 от 13.07.2026г., връчен на нарушителя на същата дата. От акта се установява, че на 13.07.2026г. около 09:05 ч. в гр. Б. ж,. к ***, с посока на движение бл. ***, управлява лек автомобил Фолксваген пасат, светло син металик с рег. номер ***, собственост на Р. С. К. с ЕГН **********, като при проверката в 09:38ч.-водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест-5000 с фабричен номер ARLB-0021. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 261128 и 7 бр. Стикери с номер А120707, но е отказал и да изпълни предписания да посети лаборатория за химическо изследване.

От приложената административно наказателна преписка е видно, че на С. К. е бил издаден талон за изследване № 261128. Видно от самия талон, проверяваното лице е посочило, че не желае да даде материал за медицинско и химическо изследване. Това обстоятелство е удостоверено саморъчно от С. К., който се е подписал на талона.

Въз основа на горепосочения АУАН и така попълнения талон е издадено Наказателно постановление № 26-3388-000110 от 07.08.2026г., издадено от началник сектор при ОДМВР - Бургас, РУ 05 Бургас. С постановлението е прието, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, като за това и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложено наказание – глоба в размер на 1022,58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

2

От приложена по делото Справка за нарушител/водач, се установява, че на лицето С. Д. К. са издадени 21 броя акта за установяване на извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП, като са му съставени 17 наказателни постановления и са му налагани ЗППАМ 6 пъти. Видно е още, че лицето е осъждано три пъти за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от НК – за управление на МПС след употребата на алкохол и на наркотични вещества.

От проведения по делото разпит на свидетеля Г. Н. К. – актосъставител, се установява, че на 13.07.2026г. свидетелят е бил на смяна за времето от 6:30 до 18:30 ч. Сутринта при извършване на рутинен обход в ж. к. *** забелязали лекия автомобил. Установили водача и извършили рутинна проверка на документите и пристъпили към справка с дежурната част. След консултация с неговия колега, двамата решили да тестват водача за алкохол и наркотични вещества. Всичко това станало с включена боди камера и на двамата служители на реда. Бодикамерите записвали и видео и звук и на записа се виждало всичко от проверката. Свидетелят излага, че пробата за алкохол на водача била отрицателна, след което пристъпили към проба за наркотични вещества. Попитали го, на включена боди камера, дали ще дава такава, защото той има право и да откаже. Водачът отказал да даде проба за наркотични вещества и отново бил попитан дали знае последствията. Той казал, че е напълно запознат и отказва да даде проба за наркотични вещества. Отказал да даде и кръвна проба за химически анализ. В разговор с полицейските служители той споделил, че отново ще му покаже упойващи или някакви наркотични вещества, защото споделил, че и преди му е показвало. На лицето бил издаден талон за изследване и му бил връчен, но той така и не се явил в спешен кабинет за даване на проба.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като същите са логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи напълно със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, като при искане на полицейските служители да му бъде направена проверка за употреба на наркотични вещества е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Установява се, че жалбоподателят е отказал да даде и проба за медицинско и химическо изследване, като саморъчно е попълнил издадения му за целта талон, като е заявил, че не желае да бъде извършена такава проверка.

3

Ето защо следва да се приеме, че нарушението на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя, а даденото от наказващия орган фактическо и правно описание съответства на законовите изисквания.

Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид горното, преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно материалноправния закон, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя, позовавайки се на санкционната разпоредба от ЗДвП.

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира нарушението за доказано, както и че административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал.

2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, а именно – тежестта на нарушението и най-вече личността на жалбоподателя като водач, поради което не следва да бъде намаляван размерът на наложените наказания.

При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, но последната не е направила искане за присъждане на такова, поради което и съдът не може служебно да го присъди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-3388-000110 от 07.08.2026г., издадено от началник сектор при ОДМВР - Бургас, РУ 05 Бургас, с което на С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж-к ***, на 4 основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1022,58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Решението може да се обжалва пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5