Решение № 17613 от 28.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17613 гр. София, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110101476 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца „Т. С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Г. З.- И. да заплати следните суми: 781,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.17г. до 04.2019г. в топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С., общ., ж.к., бл., вх., ет.,, аб. №, сумата 98,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.07.2020г., сумата от 45, 72 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.17г. до 04.19г., както и сумата от 9,41 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 30.06.2017г. до 17.07.2020г., ведно със законната сума върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 12.01.2021г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът М. Г. З. [1]И. е собственик на процесния имот и е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Изложени са съображения, че през процесния период е консумирала топлинна енергия за процесната стойност, но не я е заплатила. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че оспорва единствено основанието за дължимост на сумите, както и основанието за дялово разпределение, а в другата част на задължението не оспорва размера. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Поддържа, че с Решение № 15147 от 08.12.2020г. по адм. дело № 172/2019г. на трето отделение на ВАС цените за 1 топлинна енергия, считано от 07.04.2017г. били обявени за незаконни. Оспорва претендираните суми за лихва и дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач „П. И.“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по основателността на исковете.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от заявление-декларация с вх. № 213/18.01.2008г. по описа на „Т.

С.“ ЕАД се установява, че М. Г. З.- И. е подала заявление за откриване на партида на нейно име за процесния имот. От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том Втори, рег. №, дело № 356/2007г. на нотариус В. Я. се установява, че на 13.12.2007г. Л. А. З. и Г. Г. З. са дарили на своята дъщеря М. Г. З.- И. следния свой собствен, придобит по време на брака им и в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, а именно- ап.

№, находящ се на четвърти етаж във вход, на блок № в ж.к., гр. С., район В., идентичен със стар адрес: ул., Ж. Д., бл. №, заедно с принадлежащото му избено помещение №.

2

Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди е ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, който е подал и заявлениедекларация за откриване на партида за процесния имот.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между страните, като с определението от 17.07.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че „Т. С.“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.

С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период страните са били в облигационни правоотношения за процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер на 781, 42 лева.

На следващо място от представените от ищеца договор от 30.04.2015г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение „П. И.“ ООД, както и договор от 25.08.2005г., сключен между ЕС и „П.-С.“ ООД, както и от протокол от 23.05.2002. на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, се установява, че дяловото разпределение е възложено на третото лице-помагач. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.05.2017г. до м.

04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 45,72 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за 3 плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.07.2020г. върху главницата от 781,42 лева е 98,68 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата от 9,41 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2017г. до 17.07.2020г. следва да бъде отхвърлен изцяло.

На последно място, относно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата молба /12.01.2021г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.05.2017г. до м.08.2017г. включително. Вземането за м.08.2017г. е станало изискуемо на 14.10.2017г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 4

01.09.2017г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.10.2020г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 21.12.2020г. – преди датата на исковата молба. Ето защо вземането за м.08.2017г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец – м.09.2017г. е станало изискуемо на 14.11.2017г. и давността за него е следвало да изтече на 14.11.2020г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.01.2021г. – след датата на подаване на исковата молба. Ето защо вземането за м.09.2017г. и за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2019г., следователно давността за него не е изтекла.