Определение № 2214 от 10.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2214 гр. София, 10.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502716 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на Д. Б. Й.-А. и Б. Й. М. срещу определение № 8903/22.04.2026г. на СГС, ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 3907/26г., с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите твърдят, че не е вярно, че между същите страни и на същото основание е водено дело пред окръжния съд в гр. Виена под № 39 Сg69/22. Двете дела имат различен предмет и процедура. Без основание съдът не е насрочил разпоредително заседание, в което да се даде възможност на страните да представят съответните релевантни писмени доказателства.

Излага, че са проведени разговори с управителя на ответното дружество във връзка със задължението му, произтичащо от нот. акт № 113/25.07.2012г. и е бил уведомен, че фирмата не може да изпълни задължението си поради невалидност на указаната в договора банкова сметка, която е била в „Пиреос Банк“, България, която е прекратила съществуването си през 2019г. В тази връзка жалбоподателят излага, че е възложил на адвокат в Австрия да предприеме необходимите действия за преодоляване на тази техническа пречка. Към датата на падежа не е постъпило плащане, задължението е преизчислено в евро. С управителя на дружеството не са постигнали съгласие, поради което е входирано искане пред съд за издаване на изпълнителен титул за паричното вземане. Австрийският съд го е отхвърлил поради твърденията на управителя на дружеството за симулативност на договора. Позовава се на 1 чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, който е бил съобразен от австрийския съд, който е отказал да разгледа иска му по същество. Разглеждането на искането по същество от некомпетентен съд при условие, че е обвинен в престъпление, е пряко нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС. СГС се е позовал на неверни твърдения, че адреса на ответното дружество е в гр. Виена, Австрия. Сочи, че ответникът има филиал в България, който е активен към момента. Счита, че компетентен да разгледа иска му е българският съд, тъй като предметът на делото пред Австрийския съд е различен от този по настоящото. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото на СГС като компетентен да разгледа спора.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в жалбата, намира, че същата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

С атакуваното определение СГС е приел, че не е компетентен да разгледа спора по исковата молба, с която е сезиран. Позовал се е на чл.29, ал.3 от Регламент ЕО 1215/12г. и е приел, че повдигнатият пред него спор е втори по ред. Той вече е решен от съд в Австрия.

Според чл.1 Регламент 1215/ЕС//2012г. от 12.12.2012г. се прилага по всички граждански или търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Разпоредбата на чл.4 от Регламента определя компетентния съд, когато ответникът има местоживеене в държава- членка и по отношение на лицата, които не са граждани на държава членка.

Регламентът определя компетентността и по дела във връзка договори, сключени от потребители. Според чл.26 от същия извън компетентността, която произтича от други разпоредби, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато той се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност според чл.24.

В случая „Еверест

„Лигеншафтсфервенртурнгс Г.м.б.Х- Австрия“ е възразило изрично срещу компетентността на българския съд на две основания: първото е по чл.108,, ал.1, изр.1 от ГПК, тъй като дружеството има седалище във Виена, Австрия.

2

Второто се отнася до това, че пред компетентен съд във Виена, Австрия е разгледан същият иск и между същите страни и има постановено решение.

Позовава се на чл.29, т.3 от регламент 1215/12г. Съдът е длъжен да направи преценка дали предявеният иск пред него е допустим. В съответствие с това свое правомощие, СГС е извършил именно такава преценка. Според чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Според чл.299, ал.2 от ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Това е абсолютна процесуална пречка за съществуването и упражняването на правото на иск. България, като държава членка на ЕС, е обвързана от общностното право, и има задължението да го прилага. Това е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията. Според чл.29, т.3 от регламент 1215/12г., когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентността в полза на този съд. Видно от представеното съдебно решение, постановено по дело № 39 Сg69/22у на Търговския съд на Виена е, че между същите страни в идентично качество е заведен иск за процесното вземане, произтичащо от един и същи юридически факт, а именно договор за възмездно ползване на четири недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти. С него искът на Л. Т. е отхвърлен. Това решение е обжалвано пред Висшия окръжен съд на Виена като апелативен съд, който е постановил решение, с което обжалването е прието за неоснователно. Т.е. има влязло в сила решение по спора, с който е сезиран българския съд, което не позволява повторното му разглеждане в България. Последният е длъжен да зачете компетентността на първия сезиран съд. От друга страна той не може да пререшава вече решен спор от друг съд на държава членка. Този отказ на българския съд не нарушава чл.6 от ЕКПЧОС, нито чл.1 от Протокол № 1 към нея. Наличието на абсолютна процесуална пречка за водене да предявения иск пред български съд обуславя неговата недопустимостта му.

Съгласно чл.36 от същия Регламент, решението постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване на специално производство. Българският съд, по силата на тази разпоредба, е длъжен да съобрази влязлото в сила решение на съда в гр. Виена, Австрия./ Опр. № 2375/07.08.2023г. по ч-.гр.д. № 4154/22г., ВКС, IV, г.о./ Наличието на ответното дружество на филиал в България, каквито

3 доказателства са представени към частната жалба, не променя извода за недопустимост на производството пред българския съд поради наличието на влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и предмет.

Поради изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. правилно и

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА определение от 12.04.2024г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 2307/23г., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4