Присъда № 50 от 27.06.2023, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към Присъда №50/27.06.2023г. на РС- Пазарджик, постановена по НОХД №827/2022г. по описа на съда

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РППазарджик, срещу А. И. П. от гр.Пазарджик и З. А. П. от гр.Пазарджик за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за това, че на 04.05.2020г. в гр.Пазарджик, на ул.Пловдивска, в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на крясъци, обидни думи и заплахи: „Ти какъв си, как караш, малоумен ли си, дрогиран ли си..., Сега ще те сгъна на две, сега ще те счупя, ей боклук... , Сега ще ти взема скалпа“ и действия- нанасяне на удар с ръка и удари с чук по тялото на Д. Н. Д. от с.Хаджиево, обл.Пазарджик и опити към такива действия.

В съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик поддържа повдигнатото на двамата подсъдими обвинение. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани доказателства за това, че същите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в нормата чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Предлага, предвид наличието на предходно осъждане, на подс.А. П. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, а подс.З. П., на основание чл.78а НК, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер, близък до предвидения от закона минимум.

Частният обвинител и граждански ищец- Д. Д. и неговият повереник адв.И. Г. от АК- Пазарджик намират, че обвинението се подкрепя изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. Претендират сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подс.А. П.- адв.Ч. Ч. от АК- Пазарджик пледира за оправдателна присъда. След задълбочен анализ на показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие свидетели, прави извод, че същите не обосновават в нужната степен обвинителната теза. Намира, че деянието, за което е повдигнато обвинението на неговия подзащитен, не е доказано от обективна страна, поради което същият следва да бъде признат за невинен, а предявеният граждански иск- отхвърлен.

Защитникът на подс.З. П.- адв.М. П. от АК- Пазарджик след обстоен коментар и съпоставка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, прави заключение, че обвинението не се подкрепя от тях.

Счита, че по отношение нейния подзащитен следва да бъде постановена оправдателна присъда. Настоява гражданският иск да бъде оставен без 1 уважение като недоказан по основание и размер.

В своя защита подс.А. П. се придържа изцяло към позицията, изразена от адв.Ч..

Последното съдебно заседание е проведено в отсъствието на подс.З. П., съгласно разпоредбата на чл.269 ал.3 т.3 НПК, поради което същият не се възползва от правото си на лична защита.

Съдът, като взе предвид процесуалните позиции на страните, след преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 04.05.2020г., около 17:40 часа, св.Д. Д. управлявал личния си лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№**** в гр.Пазарджик по ул.“Димчо Дебелянов“. Наближавайки кръстовището, образувано от ул.“Пловдивска“ и бул.“Княгиня М. Луиза“, св.Д. решил да завие наляво и да продължи движението си по ул.“Пловдивска“. Предприемайки маневра- завой наляво, св.Д. отнел предимството на движещия се в същия момент по ул.“Пловдивска“, в посока центъра на гр.Пазарджик, друг лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№****, управляван от подс.А. П.. В колата, освен него, пътувал и синът му- подс.З. П.. Подразнен от действията на св.Д., подс.А. П. го изпреварил отдясно, след което спрял в лявата лента на платното, по което се движили и двата процесни автомобила. Заставайки по този начин на пътя на св.Д., последният от своя страна също бил принуден да спре. По този начин колите останали паркирани една зад друга в лявото пътно платно за движение на ул.“Пловдивска“ в посока към центъра на града, като тази, в която пътували подсъдимите била паркирана първа с изнесена напречно в диагонал спрямо другата задница. Слизайки от техния автомобил, двамата подсъдими тръгнали с викове към св.Д. Д., по отношение на когото подс.А. П. отправил обидни думи: „Ти какъв си, как караш, малоумен ли си, дрогиран ли си!“, а подс.З. П.- и заплахи: „Сега ще те сгъна на две, сега ще те счупя, ей боклук...Сега ще ти взема скалпа!“. От своя страна св.Д. също слязъл от автомобила си и се приближил към двамата мъже, които в този момент го обградили. Опитвайки се да отбие опитите на бащата и сина да бъде ударен, св.Д. наранил в лицето подс.З. П., в резултат на което последният се отдръпнал встрани от пътя, тъй като му протекло кръв от носа.

В това време подс.А. П. отишъл до паркирания си автомобил, от вътрешността на който изкарал чук. Веднага след това подс.А. П. отново се доближил до св.Д., като го заплашил, че ще му вземе скалпа. С ръката, в която държал чука, много пъти замахнал с тъпата част към главата на св.Д., но успял да му нанесе само няколко удара по лявата предмишница. Въпреки това подс.А. П. продължил да замахва с чука към св.Д., който от своя страна се мъчил да се предпазва с ръце. Последващите опити на подс.А. П. да удари с чука св.Д. били възприети от началника на РУ- Пазарджик- св.Н. Г., който по същото време пътувал с личния си автомобил по ул.“Пловдивска“, 2 връщайки се от работа. След като спрял на мястото на произшествието, Св.Г. разпоредил на лицата да прекратят незабавно конфликта. Вместо това и въпреки, че ясно възприел думите на облечения в униформа полицай, подс.А.

П. продължил да размахва ръка, държейки все още чука, насочен срещу св.Д..

Наложило се св.Г. още няколко пъти да повтори на подс.А. П. да прекрати действията си, като междувременно подал сигнал към дежурната част на РУПазарджик. Няколко минути след като подс.А. П. изпълнил заповедта на полицая и преустановил действията си, на място пристигнал дежурен автопатрул от РУ-Пазарджик в състав св.Г. К., св.С. С. и св.С. В.. Случилото се, от момента, в който св.Д. ударил в лицето подс.З. П., до идването на св.Г., било възприето от св.М. Р., която наблюдавала, позиционирана на тротоара до градинката при магазин „Кауфланд“.

От приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза се установява, че на инкриминираната дата на св.Д. Д., в резултат на действието на твърд тъп предмет, са причинени травматични увреждания, изразяващи се в синкави кръвонасядания по лявата предмишница /с размери 7 х 3 см/ и предната повърхност на средната трета от лявото бедро /с размери 6 х 6 см/, както и травматични отоци на същите места.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност на подсъдимите факти, установени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства: изцяло от показанията на св.Д. Д./ в това число и четените от ДП по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2-ро НПК- л.53-54 от ДП/, св.Н. Г., св.Г. К. /в това число и четените от ДП по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2-ро НПК- л.58 от ДП/, св.С. С. /в това число и четените от ДП по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2ро НПК- л.59 от ДП/, св.С. В., заключението на вещото лице по СМЕ, СМУ №83/07.05.2020г. на Д. Н. Д. /л.74-75 от ДП/, СМУ №82/05.05.2020г. на З. А.

П. /л.76 от ДП/, справки за съД.ст, характеристични справки и Декларации за СМПИС на подсъдимите /приобщени от ДП по реда на чл.283 НПК/ и частично от показанията на св.М. Р. и обясненията на подс.А. П. и подс.З. П..

Като основен източник на релевантна информация за включените в предмета на доказване обстоятелства съдът възприе показанията на св.Д. Д. и св.Н. Г..

Показанията на св.Д. доказват в нужната степен предявеното фактическо обвинение, като внасят прецизност по отношение съдържанието и авторството на отделните хулигански прояви, за които е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими. Действително, св.Д., имайки качеството на частен обвинител и граждански ищец, се явява страна в процеса. Въпреки това показанията му, касаещи значимите за делото факти, свързани с времето, мястото, механизма на извършване и авторството на инкриминираните деяния, се характеризират с присъщата на утвърден спомен 3 логична последователност.

Именно от разпита на св.Д., се установява, че на инкриминираните дата и място, докато същият се придвижвал със своя лек автомобил, отнел пътното предимство на колата, с която се движели двамата подсъдими, след което бил изпреварен от тях и принуден да спре. Действително, показанията на св.Д. съдържат известна неяснота по отношение начина, по който са били разположени двата процесни автомобила след спирането им. Възражението на адв.Ч. в тази насока обаче се явява неоснователно, тъй като това обстоятелство няма отношение към подлежащите на доказване по делото съставомерни факти.

Отново въз основа показанията на св.Д. съдът приема за доказано по делото, че след слизането на двамата подсъдими от техния автомобил, те се отправили към пострадалия и го обградили, като подс.А. П. отправил към него обидните думи: „Ти какъв си, как караш, малоумен ли си, дрогиран ли си!“, а подс.З. П.- и заплахите: „Сега ще те сгъна на две, сега ще те счупя, ей боклук...Сега ще ти взема скалпа!“. Действително, по отношение тази част от повдигнатото на двамата подсъдими обвинение не са събрани подкрепящи ги гласни доказателства, тъй като по делото не са установени други преки очевидци на началото на конфликта, които да бъдат разпитани в качеството на свидетели. Въпреки това съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., в които той възпроизвежда с нужните пълнота и конкретност отправените към него от всеки едни от двамата подсъдими обидни думи и заплахи. Последните са пресъздадени по абсолютно идентичен начин от св.Д. в непосредствения му разпит пред съда и в този, приобщен от ДП по реда на чл.281 НПК. Това е още една индиция за това, че изложеното в показанията на св.Д. касателно отправените към него обиди и заплахи отговаря на обективната истина. В този смисъл показанията на св.Д. се явяват достатъчни, за да се направи обоснован извод, че двамата подсъдими са извършили деянието, обективирано в отправените от тях обиди и заплахи.

По-нататък, показанията на св.Д. представляват основен доказателствен източник и по отношение на другата част от извършените от подс.А. П. хулигански действия, изразяващи се в нанасяне на няколко удара с хванат в ръка чук по лявата предмишница на пострадалия. Именно от показанията на св.Д. се установява, че след като изкарал чука от своя автомобил, подс.А. П. се насочил към него и с ръката, в която държал инструмента, замахвайки към главата, успял да нанесе няколко удара по лявата предмишница на пострадалия, докато той се дърпал назад и предпазвал с ръце. Установяването на част от тези факти намира доказателствена опора и в показанията на непреките свидетели по делото- полицейските служители Г. К., С. С. и С. В., посетили местопроизшествието след подаване на сигнала в ОДЧ.

Действително, нито един от тях не пресъздава в детайли какво точно се е случило. Св.К. си спомня, че получил информация на място, че някой изкарал чук и ударил пострадалия, а после се разколебава, дали се касае за действително нанесен удар, или опит за удар. По същия начин св.С. разказва, 4 че е разговарял с лицето, което е било ударено с чук, но в същото време посочва, че не е сигурен дали това е така, тъй като сам не го е видял. Св.В. пък споменава единствено за това, че пострадалият се оплакал пред него, че бил ударен по ръката, но не разбрал от кого и с какво. Тази липса на конкретност в показанията на полицейските служители- св.К., св.С. и св.В. е напълно разбираема с оглед времевата отдалеченост от инкриминираното деяние и характера на ежедневните им служебни задължения, свързани с множество подобен вид конфликти. По този начин може да бъде обяснено и установеното противоречие между депозираните от св.С. показания пред съда и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281 НПК, касателно възприетите от него наранявани по ръката на св.Д.. От показанията на св.Д. се установява, че по време на извършване на престъплението той е бил облечен със суичър, което е била най-вероятната причина от травмираното място на ръката да не потече кръв и съответно охлузването да не бъде забелязано на момента, в това число и от самия пострадал. Именно по този начин се обяснява обстоятелството, че тримата полицейски служители не си спомнят на място да са възприели посочените наранявания Липсата на прецизност в показанията на св.К., св.С. и св.В. не противостои в нужната степен на събраните гласни доказателства от разпита на св.Д.. Съдържащата в него информация за нанесените от подс.А. П. удари с чук в областта на лявата ръка на св.Д. се потвърждава в пълна степен от обективните находки, установени и отразени в СМУ №83/07.05.2020г. на Д. Н. Д. и заключението на вещото лице по приетата СМЕ, където е посочено, че в резултат на действието на твърд тъп предмет, на св.Д. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в синкави кръвонасядания и отоци по лявата предмишница /с размери 7 х 3 см/. Поради това съдът не приема за основателни възраженията на адв.Ч. за това, че от показанията на св.К., св.С. и св.В. се установява само извършен от страна на подс.А. П. опит за удар.