Решение № 91 от 15.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. К., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500081 по описа за 2024 година С решение № 43 от 19.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1325/ 2023 г., Районен съд – К. е признал за установено по предявените субективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, на Б. О. А., Ф. Й., Р. Й. и Г. В., против М. Н. А., че ответникът М. Н.

А. не е собственик на следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ 555 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. К., ЕКАТТЕ ***** общ. К., обл. К., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при посочени съседи на неурегулирания поземлен имот, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 53 кв. м., състояща се от две стаи и коридор със самостоятелен вход от източната страна на сградата на първи етаж и две стаи и коридор със самостоятелен вход чрез външно стълбище от източната страна на сградата на втори етаж, които имоти са идентични и са описани в издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост с вх. № ****, дв. вх. рег.

№ **** от **.**.**** г., Акт № **, том**, дело № ****/**** г. по описа на СВ – К., № **, том*, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус Д. Г., с район РС-К., като: неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната 1 територия на с. К., целият с площ 677.30 кв. м., при посочени граници, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 53 кв. м., състоящ се от две стаи и коридор и баня на първи етаж и две стаи и коридор на втори етаж. С решението съдът е отменил по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост с вх.

№ ****, дв. вх. рег. № **** от **.**.**** г., Акт № **, том **, дело № ****/**** г. по описа на СВ – К.; № **/**.**.**** г., том * рег. № *****, нот. дело №***/**** . на нотариус Д. Г., с район РС-К., в частта му, с която М. Н.

А. е признат за собственик на следните имоти, както са описани в акта: неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., целият с площ 677.30 кв. м., при посочени граници, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 53 кв. м., състоящ се от две стаи и коридор и баня на първи етаж и две стаи и коридор на втори етаж. Осъдил е М. Н. А. да заплати на Б. О. А., Ф. Й., Р. Й. и Г. В. сумата от 1 527. 70 лева – разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. Н.

А., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, дзопуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че въззивникът е придобил процесния неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м. и едноетажна паянтова стопанска сграда, по давност. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу него отрицателни установителни искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържат жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Б. О. А., Ф. Й., Р. Й. и Г.

В. не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез представителите си по пълномощие, моля съда да потвърди атакуваното решение. Претендират разноски. Представят писмени бележки, в които излагат подробни съображения.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и 2 доводите на страните, прие зе установено следното:

По делото са били предявени от Б. О. А., Ф. Й., Р. Й. и Г. В. (въззиваеми в това производство) срещу М. Н. А. (въззивник) отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът М. Н. А. не е собственик на неурегулиран поземлен имот с площ 555 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. К., ЕКАТТЕ ***** общ. К., обл. К., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при посочени съседи на неурегулирания поземлен имот, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 53 кв. м., състояща се от две стаи и коридор със самостоятелен вход от източната страна на сградата на първи етаж и две стаи и коридор със самостоятелен вход чрез външно стълбище от източната страна на сградата на втори етаж.

Установено е по делото, че ищците са наследници по закон на О. Р. О., починал на **.**.**** г. в *******. Последният е бил собственик на спорната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м., построена на основание отстъпено право на строеж върху процесния неурегулиран поземлен имот, бивша държавна собственост. Установено е също, че процесната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м. е отнета в полза на Държавата на основание Указ № 141/25.01.1978 г. на Държавния съвет на НРБ за лишаване от българско гражданство и отнемане на имуществото, и актувана с Акт за държавна собственост № 4792 от 24.07.1978 г. на Окръжен народен съвет гр. К., прономериран с № 3384 от 24.07.1978 г. при община К.. Установява се също така, че по искане на ищците – вх. № 9400-4369/15.112.2022 г, и на основание чл. 7 от Закона за амнистията и връщане на отнети имущества, със заповед № ДСЗ-32-50/08.06.2023 г. на Областния управител на Област К. процесната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м., построена с отстъпено право на строеж върху процесния недвижим поземлен имот, бивша държавна собственост, е върната на наследниците на О. Р. О., като имотът е отписан от книгите на имотите – държавна собственост. След завършване на процедурата по възстановяване на собствеността – на 30.06.2023 г., ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на двуетажната масивмна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м.

3

Установено е също, че с нотариален акт за собственост по давностно владение № ** от **.**.****г., том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. по описа на нотариус с рег. № ***, ответникът М. Н. А. е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. К., общ. К., целият с площ 677.30 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м. и едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ 33 кв. м. В тази връзка, не е спорно, че описаният в нотариалния акт неурегулиран поземлен имот с площ 677.30 кв. м. е идентичен с процесния неурегулирания поземлен имот, върху който е построена с отстъпено право на строеж процесната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м. Изложеното се установява и от преписката на областна администрация – К. за връщане на отнетия недвижим имот, съгласно която площта на неуругулирания поземлен имот по кадастрална карта е 568 кв. м.

Във връзка с така установената по делото безспорна фактическа обстановка и предвид релевираното от ответника възражение за придобиване по давност, спорно по делото е придобил ли е ответникът по давност процесните недвижими имоти. В тази връзка, след дадени от районния съд указания, в съдебно заседание на 19.12.2023 г. ответникът, чрез своя представител по пълномощие, изрично уточнява, че давността е продължила в периода от 2010 г. и е изтекла през 2020 г., поради което всички останали периоди са извън предмета на правния спор.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели Ш. С. и И. С. се установява, че в периода от 2010 г. до 2020 г. ответникът (въззивник) е упражнявал фактическа власт върху имота, който се използва от него за селскостопански нужди. Същият складира фураж за своите животни в жилищната сграда, а дворното място използва за отглеждане на домати. Дворното място е оградено с телена ограда и колове от бетон, направен е ремонт на покрива. Макар и имотът да не се ползва за жилищни нужди, фактическата власт върху него е упражнявана от ответника, който ползва къщата като склад за люцерна.

При така установените по делото обстоятелства предявения отрицателен установителен иск по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м. е основателен. Установява се, че 4 този имот е отнет в полза на Държавата през 1978 г., като оттогава до връщането му на ищците, извършено на 08.06.2023 г. същият е бил частна държавна собственост. Тук следва да се посочи, че реституцията не настъпва ex lege, а се осъществява по силата на административен акт при наличие на предпоставките на закона за това. И доколкото предмет на предявения отрицателен установителен иск е правото на собственост на ответника, а не правото на собственост на ищците, и доколкото липсва възражение от ответнника, не следва да се обсъжда налице ли са били предпоставките на закона за връщане на отнетия имот, в това число и с оглед преклузивния двугодишен срок по чл. 8, ал. 1 от ЗАВОИ (възстановен с § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ), в който може да бъде предявено искането за това.

Предвид факта, че имотът е бил частна държавна собственост, по силата на разпоредбата на § 1 от ЗД на Закона за собствеността (Обн., ДВ, бр.

46 от 6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., последна редакция бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп. бр. 18 от 2020 г.) давност за придобиването му спира да тече за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., когато влиза в сила решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на § 1, aл.

1 от ЗД на ЗС е обявена за противоконституционна. Както сочи изрично и Конституционният съд в решението си, обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС, с която е въведен) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна. При това положение, след като давността за придобиване на имота е била спряна за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., през релевирания от ответника период – от 2010 г. до 2020 г., не е изтекъл 10годишния давностен срок за придобиване на имота по давност от ответника.

Ето защо, като е приел горното и е уважил предявения отрицателен установителен иск за процесната двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м., районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част.

Що се касае до иска за неурегулирания поземлен имот, върху който е 5 построена процесната сграда с отстъпено право на строеж, то същият е недопустим поради липса на правен интерес за ищците от предявяването му.

Съгласно Тълкувателно решение 8/2012 от 27 ноември 2013 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В случая, няма спор, че ищците не претендират да са собственици на дворното място – същите не твърдят, че притежаватн право на собственост върху него, не се позовават на фактическо състояние и не биха могли да придобият собствеността върху дворното място, ако отрекът правата на ответника. Всъщност, ищците не доказват фактите, от които произтича правнияа им интерес от предявения отрицателен установителен иск. В тази връзка, несъстоятелен е довода на първоинстанционния съд, че правния интерес на ищците произтича от обстоятелството, че ищците имплицитно поддържат, че са титуляри на правото на ползване по чл. 15, ал. 3 от ЗС (отм.), което право се разпростирало върху целия терен, в който е построена сградата.

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aabc5414-b627-4ea9-8114-84dceb418de1