Решение № 16557 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16557 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110142381 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявени от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 127,82 евро (250,00 лева), представляваща непогасена част от регресно вземане с включени ликвидационни разноски по изплатено застрахователно обезщетение във връзка с пътнотранспортно произшествие, възникнало на 17.10.2019 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Проф. Димитър Атанасов“ и ул. „Нишава“, между лек автомобил с марка „Фолксваген“ с рег. № ***, водачът на който имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, и лек автомобил с марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ***, който бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, ведно със законна лихва за периода от 06.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 46,71 евро (91,35 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.01.2021 г. до 06.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2937/26.01.2025 г. по ч. гр. д. № 900/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.10.2019 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Проф. Димитър Атанасов“ и ул. „Нишава“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил с марка „Фолксваген“ с рег. № *** при движение отнел предимството и ударил лек автомобил с марка „Хюндай“, модел „Соната“, вследствие на което по последния са настъпили значителни материални щети. Представителят на страната поддържа, че за произшествието е съставен протокол за 1

ПТП № ***/17.10.2019 г. от органите на МВР. В исковата молба са изложени твърдения, че за увредения лек автомобил, собственост на Анжелина Данчова Христова-Борисова, е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ със ЗАД „Армеец“, клауза „П“ – Пълно каско, с полица № *** и период на застрахователно покритие от 22.02.2019г. до 21.02.2020 г. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че по повод настъпилото застрахователно събитие е образувана ликвидационна преписка (щета) № ***, извършен е оглед на увреденото моторно превозно средство и са описани повредите, като с оглед изготвената техническа експертиза щетата е определена като „тотална“. В исковата молба са изложени твърдения, че с платежно нареждане № П19680299/19.03.2020 г. ЗАД „Армеец“ е изплатило в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 4238,87 лева, а с платежно нареждане № П19680284/19.03.2020 г. в полза на автосервиза, извършил разглобяването на увредения автомобил, сумата в размер на 250,00 лева, като са сторени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, или общо застрахователното обезщетение възлиза на сумата в размер на 4503,87 лева. Представителят на страната поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В исковата молба са изложени твърдения, че на ответника е отправена регресна покана с изх. № Л2287/03.04.2020 г., получена на 06.04.2020 г., като с уведомление за прихващане, получено от ЗАД „Армеец“ на 01.06.2020 г., ответното дружество е погасило сумата в размер на 4253,87 лева, като е останала незаплатена сумата в размер на 250,00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сотиров, оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че стойността на действително нанесените вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, възлиза на 4253,87 лева, която сума е изцяло погасена от ответника чрез прихващане, прието от ЗАД „Армеец“ с уведомление, получено на 01.06.2020 г.

Процесуалният представител на страната поддържа, че ищецът не е отправил покана за доплащане и не е заявил извънсъдебно възражение във връзка с извършеното плащане, поради което същото е прието без възражения, включително относно размера, респ. цялото вземане е извънсъдебно удовлетворено. В отговора се сочи, че съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, която съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ е стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се придобие друго такова от същия вид и качество. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, претендирано срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена 2 застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ, или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца. Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на поддържаните от страните доводи и оспорвания, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК с доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на пътния инцидент между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Хюндай“ е съществувало валидно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“, а между ответното дружество и водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“ с рег. № *** е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че произшествието е възникнало по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 4238,87 лева и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Спорен между страните е въпросът дали заплатената от ищеца в полза на автосервиз сума в размер на 250,00 лева за разглобяване на увреденото моторно превозно средство представлява част от дължимото застрахователно обезщетение, съответно подлежи ли същата на възстановяване по реда на чл. 411 КЗ.

От приетите по делото като писмени доказателства уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 21.10.2019 г., описи на претенция и описзаключение по щета № ***, възлагателно писмо от 15.11.2019 г. до автосервиз „А Дизайн 77“ ЕООД за извършване на ремонт на увреденото моторно превозно средство, калкулацияремонт № 0306-100-3/20.12.2019 г., оферта № 64194/06.12.2019 г. и техническа експертиза от 06.01.2020 г. за икономически нецелесъобразно възстановяване (тотална щета), се установява, че по повод настъпилото на 17.10.2019 г. застрахователно събитие ищецът е образувал ликвидационна преписка, извършен е оглед и опис на уврежданията и с възлагателно писмо от 15.11.2019 г. е възложено на доверен сервиз – „А Дизайн 77“ ЕООД извършването на ремонт на увреденото моторно превозно средство. След извършеното разглобяване на автомобила и установяването на пълния обем на уврежданията, с техническа експертиза от 06.01.2020 г. възстановяването му е определено като икономически 3 нецелесъобразно, поради което и обезщетението е определено при условията на тотална щета. Като писмено доказателство по делото са приети и фактура № 0000005093/15.02.2020 г., издадена от „А Дизайн 77“ ЕООД за сумата от 250,00 лева с ДДС с основание „ремонт щета“ и платежно нареждане № П19680284/19.03.2020 г., видно от което сумата от 250,00 лева е заплатена.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че всички увреждания по лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.10.2019г. произшествие.

Вещото лице сочи, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени на части и труд към датата на пътнотранспортното произшествие, възлиза на 11 857,10 лева, а действителната (средната пазарна) стойност на превозното средство към датата на застрахователното събитие на 6463,00 лева, поради което в случая е налице тотална щета. Според заключението стойността на застрахователното обезщетение, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30 %, възлиза на 4524,00 лева. Експертът е установил още, че стойността на операциите, необходими за демонтаж и монтаж на увредените детайли, възлиза на 597,60 лева без ДДС, съответно 717,12 лева с ДДС, а средно пазарната стойност на един човекочас за авторемонтни дейности към датата на произшествието е 18,00 лева без ДДС. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че за да бъдат подменени увредените детайли, е необходимо същите предварително да бъдат демонтирани и на тяхно място да бъдат монтирани нови, както и че за да се определи дали една щета е тотална, следва да бъдат включени всички операции, за да се установи какво количество труд е необходимо за възстановяване на автомобила, като винаги се калкулира пълната стойност на ремонта.