Определение № 18 от 15.01.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. С.ов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500468 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Ф. Ю.

Щ. от гр.К., чрез пълномощника адв.Ч., против определение № 2114 от 18.08.2023г. по гр.дело № 357/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от него иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ за сумата от 26 000 лв., частичен иск от от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.08.2020г. на автомагистрала Б27 във Федерална република Германия, причинено от А. – Б. Я., поради липса на процесуална легитимация на ответника.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Сочи се, че към исковата молба са представени доказателства за отправени претенции до кореспондента на застрахователя на сочения за виновен водач, а именно- „Дженерали застраховане“АД и до Сдружението, като са изтекли предвидените в КЗ срокове. До датата на подаване на исковата молба и до момента отговор от представителя на чуждестранния застраховател не е получен. Изпратен е формален отговор, който съдържа искане за предоставяне на допълнителна информация и документи, въпреки, че са изпълнени изискванията на чл.496, ал.3 КЗ и който не следва да е пречка за предявяване на иска. Сдружението, посочено като ответник, е постановило отказ на заявената претенция въз основа на отговора от 1

„Дженерали застраховане“ АД. Ищецът счита, че Сдружението следва да заплати дължимото обезщетение на основание чл.515, ал.3, т.2 КЗ. Заявява, че е в обективна невъзможност да издири застраховател на МПС в чужбина или негов представител. Предприетите от него действия са установили само, че в действителност застраховател е „Generаli Deutschland Versiherung“.

Изтъкнато е още, че Сдружението, според посочената разпоредба, няма възможност да бездейства и да отказва изплащане на обезщетение.

В отговор на частната жалба, НББАЗ претендира оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържат се изводите на съда, че не е изпълнена предпоставката на чл.515, ал.1, т.1 КЗ за привличането му като ответник, тъй като кореспондентът на застрахователя - „Дженерали застраховане“ АД е дал в законоустановения срок мотивиран отказ да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не е изяснено кой от шестимата пътници в катастрофиралото МПС е шофирал, всички те са били под въздействието на алкохол и без предпазни колани, а автомобилът е нямал валидни регистрационни табели и валидно сключена застраховка. Не са налице и предпоставките на чл.515, ал.3 КЗ, тъй като автомобилът, причинил катастрофата, е установен. Според т.2 на същата разпоредба, необходимо е в двумесечен срок от настъпване на събитието в държава – членка да не може да бъде определен застрахователят на виновния водач. На последно място съдът се е позовал на разпоредбата на чл.515,ал.4 КЗ, която въвежда забрана да бъде предявена претенция пред Бюрото, когато пострадалият се е обърнал към застрахователя или към негов представител и е получил мотивиран отговор на претенцията. Излагат се доводи, че допустимостта на иска против НББАЗ в хипотезата на чл.515, ал.2 КЗ е обусловена от наличието на две предпоставки - наличие някоя от хипотезите на чл.515, ал. 1 КЗ /чл.24, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г./ и чл.516, ал.8 от КЗ. Предвидено е двустепенно рекламационно производство – задължителна предпоставка за предявяване на иска, с цел ограничаване на съдебната намеса при посочените спорове. По претенцията на ищеца представителят на застрахователя е представил мотивиран отговор по чл.22, б.Б от Директивата в хипотезата, когато отговорността, основанието и размерът на вредите не са установени. Застрахователят е посочил там необходимата за установяването им допълнителна информация и документи, чието представяне би довело до преразглеждане на претенцията.

Представянето на мотивирано становище е изпълнение на задължението за произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ, а отговорността на НББЗ възниква при липса на такова. Ангажирането на компенсационния орган цели намесата му при пълна пасивност на застрахователя или на неговия представител. Когато такова е представено, няма основание за намеса на НББЗ, тъй като отношенията се уреждат със застрахователя. Процесният автомобил не е имал 2 валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но съгласно немското законодателство, когато е известен VIN номерът на автомобила, отговорността следва да бъде понесена от последния негов застраховател, в случая - „Generаli Deutschland Versiherung“. Това обстоятелство е сведено до пострадалия с писмото на „Дженерали застраховане“ АД, което е поело обработката на щетата от немското дружество, но е отказало плащане на обезщетение, поради неизяснените обстоятелства относно ПТП.

Отговорността на НББЗ е субсидиарна спрямо отговорността на чуждия застраховател или на неговия представител.

Бюрото счита иска за недопустим и поради липса на предпоставките на чл.516, ал.8 КЗ, тъй като НББЗ не е разгледала претенцията на ищеца по същество с писмо от 05.12.2022г., а единствено е уведомила лицето за липса на компетентност. Оспорени са и доводите за приложимост на чл.515, ал.3, т.2 КЗ, касаещ хипотези, в които липсва застраховател, докато в случая такъв е налице. Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от НББАЗ против определение № 2517 от 10.10.2023г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските за сумата над присъдените 3 276 лв. до заявения размер от 13 657, 44 лв. Иска се отмяната и присъждане на претендирания размер. Оспорва се констатацията на съда, че разноски се дължат само за предявената част от вземането, вместо върху пълния размер на търсеното вземане. Намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВсАС и съобразно чл.7, ал.2, т.5, предвид размера на иска от 160 000 лв., да бъде присъдено възнаграждение от 13 260 лв. посочено е още, че съдът неоснователно е приел, че извършените от ответника разноски за преводи от английски и немски език на книжа са лишени от основание, без да изложи доводи в тази насока. Касае се за събитие с международен елемент и преведените и приложени към отговора на исковата молба книжа са за доказване на твърденията там, съобразно разпоредбата на чл.185 ГПК. Производството по делото е прекратено именно въз основа на отговора на исковата молба. След подаване на отговора са направени и допълнителни разноски за превод на документи с оглед защитата на ответника. Представя списък на разноските.

В отговор на частната жалба, подаден от Ф. Ю. Щ., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита определението за правилно и законосъобразно. Намира, че в случая не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждени, тъй като цената на иска е търсената сума, за която се формира сила на пресъдено нещо. Посочена е съдебна практика, според която предмет на делото по частични искове е само частта от вземането, заявена с петитума на исковата молба. Относно разноските за превод на документи, 3 споделя становището на съда, че те са неотносими към делото.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частните жалби са своевременно подадени, от надлежни страни, редовни и допустими са и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по искова молба на Ф. Ю. Щ. против НББАЗ за сумата от 26 000 лв., частичен иск от пълния размер от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.08.2020 г. на автомагистрала Б27 във Федерална Република Германия, причинено от А. – Б. Я. с лек автомобил Фолксваген „Пасат“ с посочен регистрационен номер на автомобил, застрахован при „HUG – Coburg“. След заявена пред този застраховател претенция е установено, че регистрационният номер е за друг лек автомобил и е отказано застрахователно обезщетение.

След справка е установено, че към датата на настъпване на ПТП сключената за автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ при „Generаli Deutschland Versiherung“ е изтекла и този застраховател, чрез националния си кореспондент с уведомление от 17.08.2022г. е отказал застрахователно покритие на предявената от него претенция № 310В013016/23.05.2022г. Поради това, ищецът е предявил претенцията си против ответното Бюро, което е отказало изплащането.

С обжалваното определение, постановено след подаване на отговора на исковата молба, съдът е прекратил производството по делото, поради липса на процесуална легитимация за ответника. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че не са налице предпоставките на чл.515 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като е представен отговор на застрахователя чрез неговия национален представител и не е налице предпоставката на чл.515, ал.1 КЗ за привличане на Сдружението като ответник в производството. Констатирана е и липсата на предпоставките на чл.515, ал.3 КЗ с доводи, че причинилият застрахователното събитие автомобил е идентифициран и е определен застрахователят на виновния водач. Посочена е и хипотезата на чл.515, ал.4 КЗ, при която е налице забрана за предяваване на иск против ответника, тъй като увреденият е предявил претенция пред застрахователя, чрез неговия представител в България.

Съгласно разпоредбите на чл.515 ГПК компенсационният орган – НББАЗ изплаща обезщетения в случаите, когато застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или 4 представителят или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. Според ал.2 на същата разпоредба, право на обезщетение по ал.1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, ако са налице следните условия застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България; застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България и застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от Република България или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата "ЗЕ. карта" – при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.

Според чл.515, ал.3 КЗ, Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България или в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.

Според чл.515, ал.4 КЗ увредените лица не могат да предявяват претенция пред бюрото в качеството му на Компенсационен орган, когато при условията на ал.1, т.2 са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Република България и в тримесечния срок по ал.1, т.1 са получили мотивиран отговор по претенцията, или са предявили претенцията си към застрахователя по съдебен ред.