Определение № 71 от 30.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000067 по описа за 2024 година С определение № 203 от 12.02.2024 година, постановено по търг. дело № 322/ 2023 година по описа на Окръжен съд-Бургас е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и „Ю. Б.“ АД е осъдена да заплати държавна такса в размер на 869.30 лв. по сметка на Окръжен съд - Бургас.

Постъпила е частна жалба от „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Ок. п.“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Д., Ас. Яг., А. М. и Д. Ш., начин на представляване - съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, чрез адв. М. Р. - САК, с адрес за връчване: град София, ул. „П.“ № 7, ет. 2, офис 5-6, с която горепосоченият съдебен акт се обжалва като неправилен и се претендира неговата отмяна.

Оспорват се изводите на съда, че не е необходимо предявяването на процесните вземания и същите следва да се включат служебно в сметката за разпределение. Частният жалбоподател обосновава позицията си, тълкувайки разпоредбата на чл. 730 от ТЗ в смисъл, че се визира допълнително предявяване на вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Навеждат се доводи, че невключването на дадено вземане в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда по реда на чл. 692 ТЗ, е пречка същото да бъде включвано и в сметката за разпределение с оглед удовлетворяването му. Изтъква се също, че задължението не е поето със съгласието на синдика, нито е признато от него.

Сочи се проведеното от синдика оспорване на иска с отговора на исковата молба в производството по делото. Аргументира се наличието на правен интерес от страна на кредитора от предявяване на иск по чл. 694 от ТЗ за установяването на процесните вземания.

1

Частната жалба е надлежно администрирана и препис от нея е връчен на „Е. Б.“ ЕАД - в несъстоятелност и на синдика, които в законоустановения срок не са подали отговор на същата.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с частната жалба, обстоятелствата и писмените доказателства по делото и съобрази приложимите разпоредби от закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 97 от 25.03.2019 година, постановено по т.д.н.№ 354/2018 година по описа на Окръжен съд-Бургас е открито производството по несъстоятелност на „Е. Б.“ ЕАД. Със заявление вх.№ 261169/ 21.04.2023 година „Ю. Б.“ АД е предявило вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, както следва: в размер на 51 414 лева - присъдени разноски с решение от 07.05.2021 година по търг. дело № 861/2019 година по описа на Окръжен съд - Варна и в размер на 36 516 лева - присъдени разноски с решение от 13.05.2022 година по търг. дело № 569/2021 година по описа на Апелативен съд - Варна. С допълнителен списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е. Б.“ ЕАД № 8, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.05.2023 година синдикът не е приел така предявените вземания, съответно с вх. № 261418/19.05.2023 година „Ю. Б.“ АД е подало възражение по чл. 690 от ТЗ. Същото е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 19.07.2023 година, постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, поради което и „Ю. Б.“ АД е предявило искова претенция с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на горепосочените вземания, по която е образувано търг. дело № 322/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е прекратил производството по делото по причини на отсъствие на правен интерес от заявяването на така предявената претенция. В мотивите си съдът е посочил, че е налице хипотезата на чл. 691 от ТЗ, тъй като се касае за безспорно вземане, установено в производство, в което е взел участие синдикът и е извел становище за недопустимост на нов процес, в който се установява съществуването на вече установено изискуемо и ликвидно вземане на кредитора „Ю. Б.“АД за разноски. Съдът е посочил още, че за такива вземания не се съставят допълнителни списъци, нито е задължително същите да се предявяват с нарочна молба от кредитора, а синдикът следва да включи същото служебно в сметката за разпределение.

Настоящият състав споделя тези изводи частично.

Със сметката за разпределение се разпределят вземанията на 2 кредиторите, включени в списък с приети вземания - първоначален или последващ - и това е видно от разпоредбата на чл. 721, ал. 1 от ТЗ, според която синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, който ред се определя именно чрез включването на вземанията в списъка и неговото одобряване, след приключването на евентуална процедура по оспорването му. Законът не овластява синдика да включва в сметка за разпределение - частична или окончателна - вземания, които не са включени в списък с приети вземания, в законоустановените процедури по изготвянето и контрола върху които списъци биват проверявани, при съответните процесуални гаранции за правата на участниците в производството, съществуването на вземанията, техните привилегии и/или обезпечения, съответно - и поредността им по чл. 722, ал.1 от ТЗ. Дали същите следва да са предявени или синдикът е длъжен служебно да ги включи в списъците с приети вземания зависи от конкретният им вид, но за да бъдат удовлетворени изцяло или частично, чрез включването им в сметка за разпределение, вземанията на кредитори винаги следва да са включени в списък с приети вземания, съответно - подлежащи на разпределение по реда на чл. 721 и сл. от ТЗ. Само вземанията по чл. 687 ТЗ, а именно - вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, и установените с влязъл в сила акт публични вземания, подлежат на служебно включване в списък с приети вземания. Останалите вземания, включително публичните и известните на синдика, като възникнали с негово участие или съгласие, следва да бъдат предявени с оглед на съответните разпоредби на ТЗ и разпоредбите на чл. 164, ал. 3 и 4 от ДОПК. Синдикът незабавно ги включва в списъка на приетите от него вземания и те не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Неоспоримостта на вземанията по чл. 691 от ТЗ, установени с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, не означава, че синдикът е длъжен служебно да ги включи в списък с приети вземания, напротив - същите следва да бъдат предявени в срока по чл. 688, ал.

3 от ТЗ, за да бъдат включени в такъв списък, но след това не могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 690 от ТЗ.

Безспорно след влизане в сила на съдебните решения, въз основа на които кредиторът „Ю. Б.“ АД претендира процесните вземания, искът с правно основание чл. 694 от ТЗ се явява недопустим поради липса на правен интерес. Същият има за предмет установяване съществуването на посоченото основание и в посочения размер на неприетото вземане на ищеца - кредитор, което в случая, обаче попада в хипотезата на чл. 691 от ТЗ. Това не е било така до 19.07.2023 година - датата на влизане в сила на съдебните актове, на които кредиторът основава вземанията си, ето защо производствата по чл. 690 3 и чл. 692 от ТЗ са протекли законосъобразно. След тази дата, обаче кредиторът няма правен интерес да води процес за установяване съществуването на безспорни и ликвидни вземания. Същите следва да се предявят в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ отново, вече на основание чл. 691 от ТЗ, за да бъдат включени в списък на приетите вземания от страна на синдика, без да могат да бъдат оспорвани от кредиторите и длъжника предвид характеристиката им като такива по смисъла на цитираната и разгледана погоре правна норма. Тази неоспоримост произтича от предвиденото в разпоредбите на чл. 637, ал. 4 и чл. 694, ал. 4 от ТЗ разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението /постановено с участието на синдика/, установяващо наличие на вземане срещу длъжника /спрямо който е открито производство по несъстоятелност/ и разрешаващо по същество съществуващ материално правен спор, освен между страните по делото и спрямо неучаствали в производството по установяване на вземането кредитори. В тази връзка е необходимо да се посочи, че вече постановеното определение по чл. 692 от ТЗ от съда по несъстоятелността не съставлява пречка в тази насока, тъй като същото не се ползва със сила на пресъдено нещо.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА о пределение № 203 от 12.02.2024 година, постановено по търг. дело № 322/2023 година по описа на Окръжен съд Бургас.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4