Решение № 2117 от 22.05.2026, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2117

Хасково, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20267260700510 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. И. Е. – гражданин на Р.Т., с адрес: ТЦ-Пъстрогор, насочена срещу Решение №УПП-11 от 16.04.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Излагат се доводи, че административният орган е направил необоснован извод, че липсва риск от преследване, като не са отчетени в пълнота изложените от оспорващия факти относно опасността за живота и свободата му при връщане в Република Турция. Нарушени били чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като решението се основавало предимно на предположения и общи справки без да се анализира конкретното му положение. Налице било и нарушение на принципа non refoulement, тъй като връщането му в Турция би го изложило на риск от тежки посегателства, поради което отказът противоречал на международните стандарти за закрила. Неправилен бил и извода на органа за „явна неоснователност“ на молбата за закрила.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Д. З.), чрез процесуален представител, в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с вх. №УП-18055/27.03.2026г. при ДАБ, молителят Х. И. Е., [държава], поискал предоставяне на закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП -18055 от 27.03.2026г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. И. Е., [държава], роден на [дата]. в [населено място], Германия, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х. И. Е., роден на [дата]. в [населено място], Германия, с постоянен адрес: [населено място], ***[държава],, етническа принадлежност – ***, ***, професия – работник в хотел, образование средно, неженен, без документи за самоличност.

На 06.04.2026г., с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП – 18055 от 06.04.2026г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при регистрацията му. Не е използвал други имена. Напуснал Турция на 25 или на 26.03.2026г., нелегално, пеша през зелена граница - прескочил оградата. На следващата сутрин го задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила преди. Арестуван бил в държавата си по произход през първата седмица на м. януари 2026г. Задържан бил по две обвинения - първото заради словесно насилие от негова страна извършено преди около 2г. – 2г. и половина, към момиче от [населено място]. По това обвинение бил задържан два месеца, след което избягал. Второто обвинение било, че влязъл незаконно в дома им, а всъщност бил влязъл само в двора им. По двете обвинения получил три години и 6 месеца. Това било причината да напусне страната си по произход. Присъдата преобърнала живота му, понеже работел в областта на туризма, а след нея не могъл никъде да си намери работа. Не знаел кога решението на съда е влязло в сила и кога е издадено, но когато бил задържан от полицията му съобщили, че има присъда. Излежавал наказанието си в [населено място]. Пояснява, че тъй като не бил добре здравословно, заедно с още трима затворници го завели в болница и докато оформяли документите успял да избяга. Искал да продължи живота си в България.

С писмо с рег.№ УП - 18055 от 30.03.2026г. на ДАБ, Директор на ТЦ – [населено място] е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. С рег.№ М-3108 от 16.04.2026г. от ДАНС е постъпил отговор , че не се възразява на молителя да бъде предоставена международна закрила в случай, че са налице основанията за това.

С Решение № УПП-11 от 16.06.2026г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х. И. Е. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 17.04.2026г., а жалбата е подадена на 22.04.2026г.(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - Д. С. З., младши експерт в ТЦ-Пъстрогор, определена със Заповед № РД***г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 27.03.2026г., а оспореният акт е издаден на 16.04.2025г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език, посредством видеоконферентна връзка и това обстоятелство не е спорно по делото.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила и такова е постъпило.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Република Турция такива от личен характер – тъй като е бил осъден.

Както правилно е посочено в оспореното решение, преследването по смисъла на ЗУБ следва да се различава от наложеното наказание за извършено престъпление от общ характер. В случая е налице бягство от правосъдието на Република Турция, а не бягство от страната по произход поради наличие на хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

Видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в протокол от 06.04.2026г. не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец, тъй като същия цели бягство от правосъдието. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, въведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aab8e606-6f2a-4546-b9eb-38b060456d3d