Решение № 126 от 12.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Жана Авр. Кметска в присъствието на прокурора С. Т. Ч. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100200558 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд - Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение от 08.10.2024 г., влязло в сила на 19.11.2024 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Bonnen & Transacties Transactiemod, адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Кралство Нидерландия, с което на българската гражданка Ф. А. М. с ЕГН: **********, родена на ********** г., с постоянен адрес: с. Л., общ. Р., е наложена финансова санкция в размер на 180.00 евро, на основание чл. 2 от Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за нА.чие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Кралство Нидерландия, по отношение на българската гражданка Ф. М..

Засегнатото лице Ф. М., редовно призована, не се явява лично в съдебното заседание.

1

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице Ф. А. М. има постоянен адрес в с. Л., общ. Р., т.е. тя е с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 08.10.2024 г. в Кралство Нидерландия спрямо М. е постановено Решение (без номер), влязло в сила на 19.11.2024 г., с което й е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 180.00 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава - Кралство Нидерландия, съставляващо административно нарушение с правна квА.фикация по чл. 2 от Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия.

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 26.08.2024 г. в 05:18 ч. в Кралство Нидерландия, ‘s – Gravenhage, Lozerlaan Thv huisnr:1121 М. е използвала предпазен/обезопасителен колан по начин, който оказва/може да окаже отрицателно въздействие върху тяхната предпазна функция.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение - административно нарушение) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 19.11.2024 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е нА.це основание за отказ от признаване и изпълнение.

2

Деянието, за което на М. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е нА.це никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б.

„а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е нА.це кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН.

Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е нА.це някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са нА.це всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума - 180.00 евро в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 352,01 лева /триста петдесет и два лева и една стотинка/.

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение от 08.10.2024 г., влязло в сила на 19.11.2024 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Bonnen & Transacties Transactiemod, адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Кралство Нидерландия, с което на българската гражданка Ф. А. М. с ЕГН: **********, родена на ********** г., с постоянен адрес: с. Л., общ. Р., е наложена финансова санкция в размер на 180.00 евро, с равностойност от 352,01 лева /триста петдесет и два лева и една стотинка/, на основание чл. 2 от Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия.

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия орган в Кралство Нидерландия (по възможност да се изготви машинен превод със съответния софтуер).

УКАЗВА заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС, след влизането му в сила, препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4